Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Войната на Путин вече заражда бунтове в периферията на "руската империя"

26 май 2022, 10:22 часа • 29191 прочитания

Алан Гаглоев встъпи в длъжност този вторник като президент на Южна Осетия - руската марионетна държава на грузинска територия, призната само от Кремъл и още четири страни. Очаква се една от първите му задачи да бъде отмяната на планирания референдум за обединение с Русия, който неговият предшественик обяви по-рано през май. Като се има предвид, че Южна Осетия съществува само по нареждане на Москва, внезапният обрат е най-малкото изненадващ.

Заедно с подобни признаци на недоволство от други региони в периферията на „руската империя“, това подсказва, че дори най-верните ѝ поданици започват да се бунтуват, пише Foreign Policy в свой анализ.

В Южна Осетия живеят само около 50 000 души, но са разположени и хиляди руски войници. Въпреки това сигналите на напрежение между автономната област и Кремъл съвсем не са изключение и първите се появиха още през март. Тогава около хиляди войници от Южна Осетия, изпратени да се бият за Русия в Украйна, се разбунтуваха, отказаха се от инвазията и се върнаха у дома.

В същото време независимата руска медия „Медиазона“ публикува запис на разговор между някои от завърналите се войници и предшественика на Гаглоев на президентския пост - Анатолий Бибилов. В него те критикуват руското военно ръководство и питат защо са били изпратени да се бият за Русия в Украйна. Бунтът на войниците създаде предпоставки Бибилов да загуби изборите в региона на 8 май – вероятно по нареждане на Москва. Преди да напусне поста си обаче, той обяви, че на 17 юли ще се проведе референдум за обединение с Русия.

Въпреки че подкрепя обединението, по подобие на всички останали одобрени от Кремъл лидери на Южна Осетия, Гаглоев заяви, че референдумът не може да се проведе, без Москва първо да отправи покана за обединение. След встъпването в длъжност на новия президент говорителят на руския държавен глава Владимир Путин заяви, че няма планове за такава покана.

Ефектите на войната не се усещат само в Южна Осетия. И на други места в традиционно неспокойния Кавказ се появиха признаци на недоволство от инвазията на Путин в Украйна. Засега обаче Кремъл и неговите местни пълномощници все още имат твърд контрол. Никъде нивото на бунт не е достигнало такова равнище, че да се стигне до риск от пълен разрив с Москва.

От другата страна на Кавказ, в самата Русия, се намира Северна Осетия-Алания, чиито жители споделят обща култура и език със своите братя на юг. Там войната също разтърси политиката. През април бивш северноосетински боец, бил се за руските марионетни републики в Източна Украйна (б.а. - Донецка и Луганска) беше обвинен по силата на нов закон срещу "дискредитирането на руските въоръжени сили". Този закон беше въведен с цел потушаване на протести и изявления срещу войната в Украйна. Активистите от Северна Осетия осъдиха обвиненията като политически мотивирани.

Още по-голямо недоволство предизвика обвинението от 11 май срещу друг северноосетинец – оцелял в терористичната атака в Беслан през 2004 г., при която загинаха над 300 души. Той се изправи пред съда заради подбуждане към омраза, тъй като призова улица "Ленин" във Владикавказ (столицата на Северна Осетия) да бъде преименувана на името на местен лидер. „Майките от Беслан“ - активистка група, представляваща жертвите на нападението, осъди остро обвиненията.

Въпреки това Кремъл остава предпазлив по отношение на национализма в Кавказ - етнически разнообразен регион, завладян и подчинен от Русия през 19 век. Този район е бил сцена на ужасяващи депортации и масови убийства от руските и съветските господари и остава на ръба на бунта и до днес.

Москва забрани провеждането на шествия, които бяха насрочени на 21 май за отбелязване на годишнината от геноцида на руската армия над черкезите - етническа група, живееща основно в три северозападни кавказки републики - Адигея, Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкезия. Въпреки това стотици хора се събраха на различни места, за да почетат паметта на предците си, заради което се стигна до полицейски арести. Макар че съобщенията за геноцидното руско насилие срещу украинци по време на продължаващата война накараха активистите от черкезката диаспора да направят паралели с историята на собствения си народ, възможността това недоволство да прерасне в по-широко движение остава малко вероятна.

Войната се усеща и в Ингушетия - друга автономна етническа република, разположена между Северна Осетия и Чечения. Там има информация, че племенникът на руския заместник-министър на отбраната Юнус-Бек Евкуров е бил убит в сражение в Украйна миналата седмица. Скоро след това Евкуров и старейшини от Ингушетия са присъствали на погребението му. Липсата на какъвто и да е намек за размирици е в ярък контраст с 2018 г., когато избухнаха мащабни местни протести, след като Кремъл преначерта границата на Ингушетия в полза на съседна Чечения.

В Чеченската република всякаква възможна съпротива отдавна е смазана от двете брутални войни и от желязното управление на верния на Путин Рамзан Кадиров. Неговите бойци се сражават за Русия в Украйна. Чеченци на фронта има и на украинска страна, но те са привлечени почти изцяло от чеченската диаспора и нямат значителна властова база в самия регион.

Всъщност неруските малцинства от Кавказ и други периферии от „империята“ на Путин са свръхпредставени сред руските сили, които се сражават в Украйна, както и сред убитите във войната на Путин „за каузата етническо славянско единство“. Според некролози и публикации в социалните мрежи, събрани от „Медиазона“, Дагестан е с най-голям брой загинали във войната от всички административни региони на Русия. Съотнесено към броя на населението, Северна Осетия-Алания има почти 400 пъти повече загинали във войната в сравнение с Москва. Ингушетия и Кабардино-Балкария също са понесли значителни загуби.

Това предизвиква някои сравнения с ранните етапи на съветската война в Афганистан (1979-1989 г.), където войниците от неруски райони са били прекалено голяма част от състава на нахлулите сили. По-късно съветската армия пренасочва войници от съветските централноазиатски републики далеч от фронтовите позиции, опасявайки се, че те са твърде „меки“ към афганистанските цивилни. В тази война са убити около 15 хиляди съветски войници, както и около 2 милиона афганистански цивилни граждани.

Мръсната обществена тайна на руската армия е, че отдавна покорените поданици са пушечно месо за Кремъл, пише Foreign Policy.

Някои наблюдатели твърдят, че войната в Украйна ще доведе до национално пробуждане в периферните региони на Русия, подобно на това, което последва съветската война в Афганистан. Отзвукът от тази война започва с малки антивоенни демонстрации в Таджикистан през 1982 г., три години след инвазията. Недоволството спомага и за разпалването на големи вълнения в Казахстан през 1986 г., които тогава са най-мащабната проява на местен национализъм в съветска Централна Азия от десетилетия насам. Веригата от събития, отприщена от войната, подхранва първите признаци на движение за независимост в централната част на най-големия по площ континент.

Ако бруталното потушаване на чеченския бунт от страна на Кремъл не успя да предизвика сериозни антимосковски настроения в самата Русия, то изглежда малко вероятно войната в Украйна да го направи. Нещо повече, контролът на Путин върху руските републики през последните години само нараства още повече. Едва ли Русия неминуемо ще се разпадне и останалите ѝ завоевания от колониалната епоха в Кавказ и Сибир ще се освободят. Все пак събитията в Южна Осетия и на други места напомнят, че неуспешната засега война на Путин може да се окаже искрата, която отново ще задейства центробежните тенденции в руската периферия.

ОЩЕ: Проруски сепаратисти почнаха да критикуват Путин за положението с армията в Украйна

Димитър Радев
Димитър Радев Отговорен редактор
Новините днес