Преди няколко дни добър приятел, университетски преподавател, ме попита дали съм забелязал, че темата за Украйна е изчезнала от медиите. Той ми писа за това с очевидни нюанси, намеквайки, че тази тема вече не представлява интерес за никого и следователно огромният информационен и политически натиск върху нас - онези, които се осмеляват да задават някои въпроси по тази тема, отслабва и обществената дискусия за това отново ще стане свободен обмен на мнения, който не е диктуват отнякъде. Това пише в свой анализ Вацлав Клаус.*
И продължава:
Точно този диктат ме изнервя. Не можеш да го търпиш. Да, това не е диктат под страх от неизпълнение, но все пак е опасен диктат на политическата коректност. С други думи, това е диктат на едно мнение, избрано за правилно. И ние усещаме този диктат. Наскоро, на фестивала в Карлови Вари, това беше потвърдено и от Марек Ебен (чешки актьор и композитор), който се опита да говори публично по тази тема - изглежда, съвсем невинно.
Не съм съгласен с моя приятел професора. Не само защото Украйна не е изчезнала от медиите. Сегашната ситуация ми напомня за времето преди 15 години, когато активно участвах в тогавашната изострена борба на съзнанието с доктрината за глобалното затопляне, за което (уж) хората са виновни. Критиците на тази доктрина, с които винаги съм бил съгласен, тогава се зарадваха, че темата е останала на заден план и обясниха това с факта, че привържениците на тази странна доктрина са изчерпали аргументите. Възразил съм срещу това по принцип на много конференции, особено в Съединените щати, и съм изтъквал точно обратния аргумент. Бях убеден, че дискусията е прекратена, защото противниковият лагер беше убеден, че делото е свършено и че те са спечелили.
Граница на дебата
Всичко това много прилича на дискусията за Украйна. Хората с правилно, политически коректно мнение са твърдо убедени, че привържениците на различно от тяхното мнение са или агенти, платени от Путин, или пълни глупаци. Откровено ще кажа, че едностранчивата пропаганда, която съществува днес и съгласието с тази пропаганда е пътят към нова зависимост и несвобода.
Никой от рационално мислещите хора не се съмнява, че конфликтът в Украйна е започнат от Русия и Путин (в произволен ред на тези думи). Поне аз не знам такива. Глупаво е да обвиняваме някои от нас, че се съмняват в това. И това, че руската армия воюва в Украйна, а не украинската в Русия, също е безспорен факт.
Но тук обикновено свършва дискусията в обществените медии, които формират уверено доминиращ мейнстрийм. Този, който се осмели да каже, че това не е всичко, бива наречен марионетка на Путин, безразличен към хилядите жертви и ужасните материални и финансови загуби. Затова беше невъзможно да се правят предположения, да се предполага, да се търсят обяснения защо Путин направи това, защо пое такъв огромен риск, какви причини, макар и неоправдани, но поне ясно формулирани, го тласнаха към това.
Днес никой не намеква, че Путин иска да играе със земното кълбо като Хитлер на Чаплин в класиката "Диктаторът". Освен това все по-малко се говори, че е болен или луд. Но не се появиха нови версии. Не се обсъждат с необходимата сериозност аргументите, че Русия се страхува да бъде заобиколена от страни-членки на НАТО, които между другото бяха изказани от различни личности като папа Франциск, Хенри Кисинджър и германския президент Щайнмайер. Не се говори и за нарастващата враждебност на Украйна към Русия и руското малцинство в Украйна от времето на Оранжевата революция и Майдана до февруари тази година. Не стана дума и за това, че САЩ се опитват да постигнат някакъв геостратегически успех след провала в Ирак, Афганистан и Сирия и да придобият репутация и позиция на архитект в съвременния свят.
Всъщност чия е тази война?
Всичко това са въпроси, които в едно свободно общество не могат да бъдат премълчани, както не могат да бъдат подминавани и онези, които ги задават. В първите дни след 24 февруари отказът да бъдат обсъдени беше разбираем. Сега, след няколко месеца на битка, вече не е лесно да се обясни нежеланието те да се обсъждат.
Освен това отдавна е дошло времето да се обсъдят разходите за водене и продължаване на военните действия и да се обмисли как тези разходи се разпределят между отделните, преки и непреки, участници в този трагичен конфликт. Това включва нашето безразсъдно решение да изпратим оръжия и да приемем бежанци.
Неведнъж съм говорил и писал за всичко това в същия дух. В последното голямо интервю по тази тема, публикувано от словашкото издание на седмичника Shtandart, изказах следните тези:
1. За Русия тази операция е нерентабилна, а обикновените руснаци ще платят най-много.
2. Големи разходи са понесли и ще понесат всички останали страни, които по един или друг начин са въвлечени в случващото се.
Боевете започнаха в труден момент. Поради последиците от събитията от последните десетилетия светът стана по-малко свободен, по-малко демократичен, а икономиката не беше в най-добро състояние и без руско-украинския въоръжен конфликт. Ние нямаме собствена външна политика и гледаме само в устата на г-жа Лайен. Това ни пречи да формулираме собствена позиция и да я обсъждаме свободно.
Попаднали в енергиен капан, създаден от борбата с климата, ние попаднахме и в друг заради участието си в конфликта.
В продължение на 30 години Украйна не успя да създаде представително правителство, което да представлява нейното силно хетерогенно население. Следователно Украйна не успя да извърши елементарна политическа и икономическа трансформация, която след комунизма беше фатална грешка да не се извърши. Това трябва да се има предвид - за да не се повтарят грешките от миналото.
ОЩЕ: Украйна още не може да атакува масирано в Херсон - Forbes анализира защо
* Вацлав Клаус е чешки политик, президент на Чешката република от 2003 г. до 2013 г. Той е вторият президент на независима Чехия и нейният пръв министър-председател. Като поддръжник на свободната пазарна икономика той се смята за един от най-важните чешки политици след падането на комунистическия режим.
Превод: Ганчо Каменарски
