На 8 януари се състоя церемонията по пускането в експлоатация на „Турски поток“, в която участваха руският президент Владимир Путин, президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Република Сърбия Александър Вучич, министър-председателят на България Бойко Борисов, министърът на енергетиката на Руската Федерация Александър Новак и министърът на енергетиката на Турция Фатих Донмез, председател на Управителния комитет на Газпром Алексей Милер. Бъркхан Оскан, председател на Съвета на директорите и генерален директор на BOTAS, и Олег Аксютин, ръководител на отдел на Газпром, участваха в режим на видеоконференция, пише руското издание „Независимая газета“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
„Турски поток“ е положен по дъното на Черно море и свързва газопреносните системи на Русия и Турция. Тръбопроводът се състои от две тръби с общ капацитет 31,5 милиарда кубически метра. м. Първата тръба е предназначена за доставки на газ за Турция, втората - за страните от Южна и Югоизточна Европа с транзит през турска територия. Офшорният газопровод беше положен за 15 месеца и завършен предсрочно през ноември 2018 г.. През 2019 г. завърши изграждането на приемния терминал в близост до село Киикьой (Турция). Начална точка за доставка на газ за Турски поток е Руската компресорна станция (КС), която е част от Единната система за газоснабдяване на Русия и е построена в района на Анапа. Мощността на компресорната станция е 224 MW. Тя осигурява необходимото налягане за транспортиране на газ през двете линии на газопровода на разстояние повече от 930 км до брега на Турция, където газът тече към приемателния терминал. Турски поток е технологично уникален проект. За първи път в света беше положена тръба с диаметър 813 мм на дълбочина 2200 м.
Директорът на "Газпром" Алексей Милер, изказвайки се по време на церемонията по пускането, нарече въвеждането в експлоатация на "Турски поток" историческо събитие. Първо, като се вземе предвид износът през Синия поток, пътят вече е отворен за директни, без транзитни доставки на целия газ на „Газпром“, от който Турция се нуждае. И второ, Европа получи нов надежден маршрут за доставка на руски газ.
„Всичко това без съмнение издига сътрудничеството ни с турските и европейските партньори на ново ниво и ще допринесе за подобряване на енергийната сигурност на региона“, заяви Алексей Милер.
Историята на строителството на Турски поток първоначално представлява опит за геополитическо противопоставяне на доставките на природен газ в Европа от региона на Каспийско море. Става въпрос за газопроводите TAP (ТАП) и TANAP (ТАНАП). Неслучайно пускането на „Турски поток“ стана само месец, след като на 30 ноември президентите на Турция и Азербайджан Реджеп Таийп Ердоган и Илхам Алиев пуснаха последния участък от Трансанадолския газопровод (TANAP). Той ще доставя газ от Каспийския регион до Европа, заобикаляйки Русия. Дължината на TANAP от грузинско-турската граница до западните граници на Турция е 1850 км. Газът ще се доставя през него от азербайджанското находище Шах-Дениз през Каспийско море. Неговият капацитет е 16 милиарда кубически метра. м, от които 10 милиарда ще бъдат изпратени в Европа, а 6 милиарда - в западните райони на Турция. В бъдеще капацитетът на тръбата ще бъде достигнат до 31 милиарда кубически метра.
Проектът за изграждане на TANAP стартира през 2015 г. Първият участък от Трансонадолския газопровод беше пуснат в експлоатация през юни 2018 г. В допълнение към TANAP, Южният газов коридор включва Южнокавказкия тръбопровод от Баку през Грузия до границата с Турция, както и Трансадриатическия тръбопровод, свързващ Гърция, Албания и Южна Италия през Адриатическо Южна. Според германската държавна информационна агенция Deutsche Welle (DW) стартирането на „Турски поток“ е до голяма степен формално по своя характер, тъй като независимо, че той има две линии, все още само една от тях може да изпълнява изцяло своите функции - тази, който доставя газ на турските потребители. Втората, предназначена за доставки до основния пазар на Газпром - Европейския съюз, все още няма съпоставимо по мощност продължение към ЕС, така че поне още година и половина тази нитка ще остане недозапълнена.
Работата е в това, че България не е завършила строителството на своя участък от европейското разклонение на „Турски поток“ от границата с Турция до Сърбия, като „Балкански поток“, а премиерът Борисов неведнъж е призовавал журналистите да не използват названието „Турски поток“. Преди няколко месеца министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова заяви, че българският участък ще бъде готов през първата половина на 2020 година заради забавяне, свързано с търга за строителството. Към днешна дата се планира руският газ да стига до страните от Южна и Югоизточна Европа, включително Гърция и Северна Македония. За България и най-вероятно за Сърбия (зависи от това кога България завърши изграждането на газопровода си) доставките на природен газ ще започнат тази година, за Унгария през 2021 г. и за Словакия през 2022 година. Разбира се, идеята за второто разклонение на Турския поток, наред с други неща, беше да се заменят доставките на руски газ за Югоизточна Европа през Украйна с доставки през Турция. По този начин газът, който Турция ще получава през „Турски поток“, е предназначен да замени доставките през Западния коридор - Трансбалканския газопровод през Украйна, Молдова, Румъния и България.
И този проблем е принципно решен. Въпреки че, както пише Deutsche Welle, „на Владимир Путин му се наложи да направи чудеса в Истанбул при много неудачно развилата се за него геополитическа газова игра. В крайна сметка, защо всъщност Газпром, със заповед на президента на Руската федерация, е построил Турски поток за огромни пари? Основната задача беше напълно да се спре транзитът на газ през Украйна от януари 2020 г., като се пуснат доставки на руски газ за Европейския съюз по две нови магистрали, заобикаляйки съседа. За това „Турски поток“ и „Северен поток 2“ бяха изградени едновременно: и двата тръбопровода трябваше да бъдат пуснати в експлоатация преди края на 2019 г., когато изтече 10-годишното руско-украинско споразумение. Газопроводът в Балтика обаче първоначално излезе от графика, а след това беше спрян от американските санкции. А от двете нишки под Черно море, само една заработи с пълен обем в срок“.
Обаче да се види в изграждането на Турски поток само решение на проблема с украинския транзит е непростимо опростяване.
В тази връзка си струва да припомним, че първоначално са проектирани четири нишки на „Турски поток“ с обща пропускателна способност около 60 милиарда кубически метра природен газ. Предполагаше се, че страните от ЕС ще получават природен газ по тази магистрала. Европа обаче изрази съмнения относно закупуването на природен газ през Турски поток и положи усилия да намали зависимостта си от Русия. Страните от ЕС са наясно, че ресурсите, по-специално тези, открити в Източното Средиземноморие, играят стратегическа роля за осигуряването на тяхната енергийна сигурност и това определя високите им очаквания за този регион. Става въпрос за проекта EastMed.
На 2 януари 2020 г. в Атина беше подписано споразумение за започване на изграждането на газопровода в Източното Средиземноморие (EastMed).
Премиерът на Гърция Кириакос Мицотакис, ръководителят на израелското правителство Бенямин Нетаняху, както и президентът на Република Кипър Никос Анастасиадис присъстваха на празничната церемония по подписването на споразумението. Газопроводът EastMed, който ще бъде дълъг 1900 км, ще бъде най-дългият подводен газопровод в света. Очаква се той да бъде въведен в експлоатация през 2025–2026 г. Израелският газ ще се доставя през него към Южния коридор до Европа. Освен това газопроводът EastMed ще играе най-важната роля за доставките на газ за Италия и други страни от Южна Европа. Газът ще потече от израелското находище Левиатан през Кипър и Крит до континентална Гърция и по-нататък към Италия. Предвижда се в проекта да бъдат включени газови находища в Кипър.
Изграждането на газопровод с дължина над 1800 км е подкрепено от ЕС, който даде на инициативата привилегирован статут на „Проект от общ интерес“. А САЩ подкрепят всичко, което намалява зависимостта на Европа от доставките на руски газ.
Учените обаче изтъкват със загриженост геополитическия конфликтен потенциал на проекта. Според критиците Европа по този начин само ще подкопае регионалното енергийно партньорство в Близкия изток и по този начин ще отслаби мирния процес там. Освен това съществува опасност политическите различия между ЕС и Турция да се задълбочат.
Всъщност Турция реализира свои собствени проекти за производство на газ край бреговете на разделения Кипър и засилва претенциите си към тези енергийни ресурси, като изпраща военни кораби до острова. Освен това страната се стреми да заеме определено място в търговията с газ и счита, че тази цел е застрашена от газопровода EastMed и засиленото значение на Гърция в това отношение. Правителството в Анкара също се опитва да промени фактическото положение и с помощта на съмнително морско споразумение с Либия възнамерява значително да разшири своята водна зона в Източното Средиземноморие. Оттук и активното участие на Турция в уреждането на либийския конфликт.
Може да се предположи, че зад самоволните действия на Израел се крият преди всичко съображения за сигурност. „Според израелския министър на енергетиката Ювал Щайниц директната търговия с газ с ЕС уж ще лиши арабските страни от възможността да упражняват политически натиск върху Израел“, заяви Щефан Волфрум от Берлинската фондация за наука и политика (SWP), но, от друга страна, тръбопроводът също се отразява на отношенията на Израел със съседите.
Както знаете, в началото на миналата година Египет, Йордания, Израел, Кипър, Италия и представителите на Палестинската администрация се присъединиха към Източния средиземноморски газов форум (EMGF). Целта на тази свободна асоциация на държави трябваше да бъде съвместното разработване на големи доказани газови запаси в Източното Средиземноморие.
Единият вариант беше да се свържат газовите полета „Зохр“(Египет), „Афродита“ (Кипър), както и „Левиатан“ и Тамар“ (Израел) с египетските терминали за втечняване на природен газ (ВПГ) Идку и Дамиета. Оттам горивото под формата на втечнен природен газ е трябвало да се доставя от танкери до световните пазари.
Този съвместен проект би могъл да задълбочи политическите отношения в Близкия изток и да насърчи всички страни в конфликтни ситуации да действат поне с минимален прагматизъм, казва Тарек Бакони от аналитичния център на Европейския съвет за външни отношения (ECFR). Според него в идеалния случай такъв „икономически свят“ би могъл да помогне за разрешаването на спорове за водите между Ливан и Израел, да подобри положението на Палестинската автономия, да спомогне за предприемането на вътрешнополитически реформи в Египет и да сближи Република Кипър и Турция.
