През юли 2009 година светът отново беше шокиран пред новини за пандемия. Тогава за голяма здравна опасност беше сочен вирусът AH1N1, известен още като "свински грип".
Както и сега, с пандемията от коронавирус, светкавично тръгна подготовка в посока защита с масова ваксинация. Ваксина обаче се изработи по-лесно - защото вирусът беше грипен, т.е. в основата си изключително познат на науката. Например италианското правителство купи 24 милиона дози от ваксината за 184 милиона евро, но всъщност са ваксинирани само 865 хиляди души. Испания купи 13 милиона ваксини, за да имунизира около 30-40% от населението си, но почти половината от тях, 6 милиона дози, са унищожени: 42 милиона евро на вятъра.
Има много страни, които са се оказали принудени да унищожат закупените ваксини поради провал в кампанията за ваксинация. Франция се отървава от ваксините срещу H1N1 през ноември следващата година: 19 милиона дози, като общите разходи между покупката и унищожаването са около 400 милиона евро.
Франция винаги се цитира като пример за сензационния провал на тази кампания за ваксинация, "тъй като е страната загубила най-много", посочва изследователят Даниел Хесус Каталан Матаморос от Университетския департамент по журналистика и аудиовизуални комуникации "Карлос III" в Мадрид пред Euronews, пише БГНЕС.
Същото фиаско на кампанията за ваксинация срещу грип А, подтип H1N1 се случи почти навсякъде, макар и в различна степен. Според доклад на СЗО, Европа е била един от регионите, които са използвали най-малко закупени или дарени дози от ваксината срещу H1N1: само 57%.
САЩ изхвърлиха 40 милиона дози с изтекъл срок, загуба от почти 260 милиона долара (около 211 милиона евро). Великобритания достави 39 милиона дози, след което ваксинира само 5 милиона души. Германия купи 50 милиона дози за 700 милиона евро, с цел да ваксинира 30% от населението, но в крайна сметка само 7% бяха ваксинирани (5 милиона души). Отделните провинции бяха "натоварени" с 29 милиона дози, след като се договориха с производителя за намаляване на броя на ваксините от 50 милиона на 34 милиона и имаше институционален сблъсък между Берлин и регионите кой да поеме сметката. Всеки опит за продажба на излишни ваксини в чужбина се провали и след 2011 г. (датата на валидност на ваксината) Германия беше принудена да унищожи всички резерви.
Доклад на ЕС относно оценката на ваксинационната кампания разкрива, че скептицизмът и липсата на интерес от страна на населението са сред основните причини за неуспеха. Към тях се добавя и естеството на заболяването, по-малко опасно от COVID-19 - фактор, който със сигурност не насърчава ваксинацията.
След 10 години светът сега се цели в поредната амбициозна и безпрецедентна ваксинационна кампания, насочена към прекратяване на нова пандемия. Коронавирусът наруши живота на половината от населението на планетата по начини, които беше трудно да си представим през 2009 година. (извън научната фантастика).
И така, Испания разреши закупуването на най-малко 73,6 милиона дози ваксини срещу COVID-19. Франция, една от най-скептичните страни по отношение на ваксинациите, взема най-малко 200 милиона.
Колко доверие имат европейците във ваксината срещу COVID-19? Кой се колебае най-много и защо?
И испанското, и френското правителство бяха критикувани за бавния темп на ваксинационната кампания. Критиките дори засегнаха германското правителство - страната, която досега е ваксинирала най-много хора в ЕС.
Сянката на неуспешната кампания за ваксинация по време на предишната пандемия се очертава и най-благоразумните правителства се страхуват от повторение на фиаското. Ще има ли унищожени излишъци и този път на цената на милиарди евро?
Вероятно не, ако е вярно, както казва проф. Паоло Бонани, професор по хигиена в Университета на Флоренция, че "страхът и тревогата са двигателят за ваксинации" и COVID-19 силно изплаши населението. "Когато има страх от болести, ваксините се приемат повече. Освен това този път хората също търпят сериозни ограничения на личната свобода", уточнява Бонани.
H1N1 е подтип на грипното семейство, като така наречения "испански грип", който е довел до пандемията през 1918 г., взела десетки милиони човешки животи, обясняват испанските историци Мария и Лора Лара, автори на книгата "Жълти коне: Болести, които никой не е виждал да идват". Световната здравна организация (СЗО) обяви грип А за пандемия през юни 2009 година за общо 14 месеца. Алармата пада на 18 септември 2010 година.
Експертите припомнят, че произходът на инфекцията е вариант на щама H1N1 с генетичен материал, идващ от човешки щам, две прасета и една птица. "Мутация позволи скок между видове, от прасета към хора, и впоследствие зараза човек-човек.
През 14-те месеца, през които трае пандемията, 14% от населението на планетата се заразява и 500 000 души умират. За сравнение, около 10 месеца след като СЗО обяви пандемията COVID-19, броят на смъртните случаи от новия коронавирус е над 2 000 000. Броят на потвърдените инфекции (97 милиона) е по-малък от 1,5% от световното население, но според изчисленията на СЗО 10% от световното население се е сблъскало с болестта.
Както при COVID-19, след като потенциалът за предаване на вируса беше разбран, търсенето на ваксина започна незабавно в случай на грип AH1N1. И ако сега американската фармацевтична компания Pfizer спечели "надпреварата", през 2009 г. швейцарската фармацевтична група Novartis претендира за победа.
След първите предупреждения на СЗО през април 2009 година, когато щамът на вируса беше изолиран, "на 12 юни беше открита ваксина от швейцарската фармацевтична група Novartis, заедно с британската компания GlaxoSmithKline (GSK), и това отвори пътят към антивирусното решение в кризисната ситуация, причинена от грип А", припомнят историците-сестри Лара.
Клиничните изпитвания започнаха през юли, а върху хора - през август.
Причината за тази бързина се крие във факта, че грипният вирус е сред най-известните вируси. "Вече бяха произведени фалшиви ваксини, ние започнахме с готови прототипи, докато този път работата срещу SARS-CoV-2 започна от нулата, като нов патоген, и ние бяхме много бързи при картографирането на генома", казва професор Бонани.
След като ваксината H1N1 заработи, тя бързо започна да се произвежда масово.
"Мнозина смятаха, че грипът А не е проблем и следователно не беше необходимо да се ваксинирате. Но всъщност беше и ако повече хора бяха ваксинирани, щяха да бъдат спасени повече животи", казва Адолфо Гарсия Састре, професор по микробиология в Медицинското училище в Икан в болница Маунт Синай.
Бонани посочва, че преди 11 години щетите за населението като цяло със сигурност са били по-малки, но са били по-пропорционални за по-младото население - поне по отношение на сезонния грип. По-възрастното население е преживяло следиспанската ера и този вирус вероятно е отбелязал сходство с този на свинския грип, добавя учителят.
В Италия, обяснява Бонани, "по това време комуникацията е била направена по неподходящ начин". Тогавашният заместник-министър на здравеопазването Фацио намали тревогата, като говори за вирус, 10 пъти по-малко агресивен от сезонния грип. Самият той заяви, че няма да се ваксинира.
"Изпрати се съобщение, че пандемията е нормален грип, много грешно съобщение. Може би те не искаха да алармират, но пандемията не се възприема като сериозна заплаха за здравето. Ако тези, които трябва да насърчават ваксинацията, казват, че не искат да ваксинират, това е послание, което противоречи на тенденцията", убеден е Бонани.
Ехото от провала на 2009 година
Франция е ярък пример за това как случилото се през 2009 година все още има отзвук в общественото мнение, дори след десетилетие. Всички анализатори се съгласяват, че "травмата" от свинския грип е основен фактор за предпазливостта при настоящия план за ваксинация.
Понастоящем френското правителство приема стратегия, основана на генерирането на доверие, гласи статия на "Франсинфо", а Париж не иска да открива "центрове за ваксинация", за да извършва мащабни ваксинации, от страх да не ги види празни. Вместо това, френското правителство се опита да привлече семейни лекари - тяхното отсъствие в стратегията беше една от най-критикуваните точки през 2009 г., и за "успокоение" на пациентите беше създаден сложен протокол с първо медицинско посещение и четири дни на размисъл за преразглеждане. Резултатът е, че към 5 януари Франция, страна с 60 милиона души, бяха ваксинирани само 512 души. Пред нарастващата критика Париж сега се опитва да промени плана си.
Каталонският изследовател Матаморос посочва три фактора във фиаското на кампанията за ваксинация през 2009 година: докладване на странични ефекти; лоша координация и дезинформация, което също е довело до това, че много доставчици на здравни услуги решават да не се ваксинират и не препоръчват това на своите пациенти.
Сред нежеланите реакции, които направиха най-много новини по това време, беше нарколепсията.
"Живо си спомням, че всички бяхме наредени в коридора и ни казаха, че трябва да направим това. Това не беше избор" - думите са на британска медицинска сестра пред Buzzfeed, интервюирана през 2009 година. Оттогава тя твърди, че страда от хронично разстройство на централната нервна система, характеризиращо се с екстремна дневна умора и от внезапни пристъпи на сънливост.
Американският център за контрол и превенция на заболяванията (CDC) пише, че е установил повишен риск от нарколепсия след ваксинация с Pandemrix, моновалентна ваксина H1N1 от 2009 г., използвана в няколко европейски страни по време на пандемията. През 2018 г. обаче екип от учени, включително експерти от CDC, анализира данните за безопасност на ваксините H1N1 (arenaprix-AS03, Focetria-MF59 и Pandemrix-AS03) в 10 глобални проучвания и стигна до заключението, че няма научни доказателства за някаква връзка между ваксините и нарколепсията.
Европейската агенция по лекарствата най-накрая реши да оттегли разрешението за ваксината Pandemrix, което обаче не беше "достатъчно необходимо", завършва докладът.
Преувеличаването на негативните ефекти от ваксината, казва изследователят Даниел Исус Каталан Матаморос, със сигурност може да има обратен ефект, ако искате да постигнете стаден имунитет, необходим за прекратяване на пандемията на коронавируса (ваксинация на между 70% и 80% население).
"Медиите вече започват да публикуват" малкото "негативни ефекти, които ваксината срещу COVID-19 има. Този тип медийно отразяване поражда по-голям страх и опасения от страна на обществеността. Медиите са много важни за увеличаването на процента на ваксинация", казва изследователят, автор на няколко изследвания върху влияние на медиите по въпросите на общественото здраве.
С COVID-19 се сблъскваме с проблем, който е много по-голям от грип А. Професор Гарсия Састре се надява, че това ще насърчи по-голям процент от световното население да се ваксинира. "Има по-голяма честота на тежест на случаите на Covid-19 в сравнение с грип А", категоричен е професорът.
Гарсия Састре обаче посочва, че има две групи хора, които винаги ще останат недостъпни: антиваксъри, "малка и невъзможна за убеждение група, тъй като не се вслушват в никакви проваксинални съждения", и тези, които са извън рисковите групи и, че "както в случая на ваксинация срещу грип А, те смятат, че не е необходимо да се ваксинират".
Все още можем да се опитаме да променим мнението на тази втора група, заключава Гарсия Састре: "Посланието, което трябва да бъде предадено, е, че ваксините са безопасни и че колкото повече хора се ваксинират, толкова по-малко хора получават сериозни заболявания, за да можем да се върнем възможно най-скоро към нормален живот - от който всички ние имаме нужда".
Още: Пореден спад в броя на заразените с COVID-19, под 30 000 са вече активните случаи у нас
