Федералното правителство на САЩ не спря работа заради тавана на националния дълг, въпреки че може да се наложи да преживеем отново тази драма след месец и половина. Вече експредседателят на Камарата на представителите Кевин Маккарти предприе очевидната стъпка: той подложи на гласуване законопроект за финансиране, който само демократите можеха да приемат, тъй като радикалите в редиците на неговата собствена (Републиканска) партия се отрекоха от всички разумни предложения. В крайна сметка законопроектът не включва нито едно от съкращенията, които републиканците искаха, с едно важно и жалко изключение: спряхме всякаква помощ за Украйна.
Сделка в последния момент: Конгресът в САЩ прие временен бюджет, но без помощ за Украйна
Демократите се съгласиха, тъй като очакват отделно гласуване за допълнителна помощ на Украйна. Президентът Байдън даде да се разбере, че е постигнато някакво споразумение
Защо всичко стигна толкова далеч? Майкъл Стрейн от десния (но не тръмпистки) American Enterprise Institute нарече бюджетното противопоставяне "криза на Зайнфелд", тоест от нищото. Това е подходящ етикет, но ако трябва да вземем аналогии от популярната култура, бих избрал игралния филм "Мрежа" (1976 г., Сидни Лъмет), където ядосани граждани крещят: "Адски съм ядосан и няма да търпя повече това".
Как да се успокои този гняв тип неспособен съм да свържа две думи, за да изразя себе си? Само революция може да го задоволи. Маккарти очевидно се е надявал да подслади хапчето. И как Маккарти очакваше да подслади хапчето? Като предаде Украйна - или най-малкото като се направи на предател. Очевидно това е, което искат тръмпистите с техния лозунг "Да направим Америка отново велика". Но защо?
Още: "Още няколко месеца": Парите за Украйна в САЩ са на привършване
Не е заради пари
СНИМКА: Getty Images
Без значение какво казват антиукраински гласове като Илон Мъск, не става дума за пари.
Твърди се, че радикалната десница, както в Конгреса, така и извън него, е разстроена от големите суми пари, които харчим в подкрепа на Украйна. Но ако наистина ги беше грижа за финансовата тежест, щяха да положат минимални усилия, за да направят числата правилни още в началото. Не, помощта за Украйна не подкопава социалната сигурност, не пречи на защитата на нашите граници и не "изяжда" 40% от американския БВП.
Колко всъщност харчим за подкрепа на Украйна? За година и половина на боеве военната помощ на САЩ възлиза на 77 милиарда долара.
Това може да изглежда много. Да, това наистина е много в сравнение със центовете, които обикновено харчим за чуждестранна помощ. Но общите федерални разходи вече надхвърлят 6 трилиона долара годишно. При средно повече от 9 трилиона долара за година и половина, помощта за Украйна възлиза на по-малко от 1 процент от общите федерални разходи (и по-малко от 0,3% от БВП). Военната част от тези разходи не достига дори 5% от бюджета за отбрана на САЩ: Военният бюджет на САЩ за 2024 година: С фокус върху Китай
САЩ обаче не поемат сами тежестта да помогнат на Украйна. В миналото Доналд Тръмп и други упрекваха европейските държави, че са спестявали от собствената си защита. Но що се отнася до Украйна, общите задължения на европейските държави и институции значително надвишават нашите. Показателно е, че по-голямата част от Европа, включително Франция, Германия и Обединеното кралство, обещаха на Украйна по-голям дял от своя БВП, отколкото е на Съединените щати.
Да се върнем към разходите ни за Украйна: като се има предвид колко малък е този разход, всички твърдения, че това уж пречи на други задачи, било то гранична сигурност и други, са наистина абсурдни. Привържениците на "Велика Америка" не са известни със своите щателни изчисления и дори не се стремят към това, но се съмнявам, че искрено считат, че паричните разходи за Украйна са непосилни.
Междувременно ползите от подпомагането на обсадена демокрация са огромни. Спомнете си, че преди конфликта Русия беше широко считана за мощна военна сила, в която повечето американци виждаха критична заплаха (а нейната армия, за която се предполагаше, че не е корумпирана от политическа коректност, беше възхвалявана от някои републиканци по всякакъв възможен начин). Сега тази власт е опозорена.
Неочаквано успешната съпротива на Украйна отвори очите на други деспотични режими за факта, че ако се изкушат да превземат чужда земя, няма да е толкова лесно. Не искам да преувеличавам, но неуспехите на Русия в Украйна несъмнено намалиха вероятността от китайска инвазия в Тайван.
Най-после свободният свят, за който дори републиканците говорят, явно се укрепи. НАТО се оказа на висота, като опроверга циниците и разшири членството си. Западните оръжия са доказали своята ефективност. Това е голяма печалба за парите, които бяха похарчени в Ирак и Афганистан. И да не забравяме, че украинците проливат кръв и умират.
Още: САЩ обещаха нов военен пакет за Украйна въпреки драмите с бюджета
Защо тогава привържениците на "Велика Америка" искат да лишат Украйна от нашата подкрепа?
СНИМКА: Getty Images
Уви, отговорът се подсказва сам. Каквото и да казват републиканските ястреби, те искат Путин да спечели. Те считат жестокостта и репресиите на Путин за похвални и достойни за подражание. Те подкрепят потенциални диктатори тук в Съединените щати и симпатизират на действителните диктатори в чужбина.
Така че не слушайте всички тези оплаквания, че харчим много за Украйна. Действителната цена на нашата помощ е несравнима и самопровъзгласилите се защитници на строгите икономии всъщност не са загрижени за парите. Всъщност те са врагове на демокрацията и в чужбина, и в страната.
Още: Ще се умори ли Западът в подкрепата си за Украйна?
Автор: Пол Кругман, за The New York Times. Кругман е почетен професор в Градския университет на Ню Йорк. Носител на Нобелова награда за икономика за 2008 г. за работата си в областта на международната търговия и икономическата география.
Превод: Ганчо Каменарски
