Русия се опитва на увеличи влиянието си в Африка и да спечели милиарди паунди, продавайки на развиващите се страни ядрени технологии, които според критици, не подхождат на много от африканските страни и едва ли ще са от полза на бедното население на континента, пише The Guardian.
За последните две години представители на "Росатом" са се обърнали към лидерите на десетки африкански държави. Компанията, която строи реактор на стойност 29 млрд. долара в Египет, е сключила договори с Уганда, Руанда, Гана, Южна Африка и други страни. Нигерия е сключила договор с "Росатом" за строителството на реактор и по-малко мащабни съглашения за сътрудничество със Судан, Етиопия и Република Конго. Освен това Русия е открила представителства за прокарването на ядрената енергетика в Замбия с добре финансирани PR кампании, призвани да предизвикат ентусиазъм. Типичният пакет, предлаган на страните, заинтересовани в ядрената енергетика, включва щедри кредити и дългосрочни договори за доставка. Така Русия приспадна на Египет 85% от стойността на строителството на ядрения реактор.
"Росатом" обучава местните специалисти по ядрена физика и енергетика в няколко африкански страни и провежда стипендиантска програма в Кения.
"Росатом" е сред международните групи, занимаващи се с износ на леководни технологии, които като правило се считат за едно от най-безопасните и строи леководен реактор на стойно от 13 млрд. долара в Бангладеш. Но такива реактори обикновено изработват повече от 1000 мегавата и много страни от Африка на юг от Сахара имат възможност да разпределят такова количество енергия. В отрасъла действа общото правило, според което един обект не трябва да осигурява повече от 10% от цялата мощност на страната. Тази рекомендация се изпълнява само от Нигерия и Южна Африка.
Привърженици на ядрената енергетика твърдя, че дългите срокове на строителство на ядрени реактори ще позволят на по-бедните страни да развият своята инфраструктура. Невин Шепърс, експерт по ядрените въпрос от международния институт за стратегически изследвания в Лондон, казва, че леководната технология не подхожда на много африкански страни.
От икономическа гледна точка, по-малките страни, на които им предстои дълъг път на развитие на мрежите им, би било добре да се насочат към по-малки модулни реактори, смята той.
Технологията на по-евтини реактори с мощност от 300 мегавата се разработват в Русия, Китай и САЩ.
Друг проблем е, че скъпите проекти, предпочитани от "Росатом" няма да са в полза на най-бедното население на Африка. в повечето страни енергията се произвежда на големи централизирани станции и се разпределя по националната мрежа.
Достъпът до енергия е едно от основните човешки права. Повечето хора, които са лишени от него живеят в Африка, припомня международната мрежа от екологични организации "Приятели на Земята." Но разпространението на ядрена енергетика, преследваща икономически цели само ще задълбочи проблема.
Според "Приятели на Земята" само неголеми и взаимносвързани мрежи, управлявани по демократичен път могат да осигурят енергийния суверенитет за африканския народ.
От "Росатом" обвиниха "Приятели на Земята" и други НПО в "жестока антиядрена активност, основана на позиция, добре известна с това, че е изцяло пропита с фактически грешки." Според изявлението на "Росатом" приоритет на компанията е "устойчивото развитие", ядрената енергетика "по същността си е неуязвима от всякакви форми на политически манипулации."
Експертите отбелязват, че нито един ядрен проект не е завършен и в момента се разработват само два договора - в Египет и в Нигерия.
"Тяхното приключване е далеч в бъдещето, но Русия и "Росатом" активно ухажват африканските държави, отбелязва Шепърс.- За тях това е много изгодно, защото създава работни места."
Продажбата на ядрени технологии е част от усилията на Русия за увеличаването на нейното влияние, мощ и търговия в цяла Африка, с все по-активното участие на страната по целия континент. Много африкански държави, подписали търговски споразумения, се управляват движения или отделни лица, които имат стари отношения с Русия или СССР. Така например президентът на Ангола Жоао Лоренцо е учил в Москва в периода от 1978-1982 година. Ангола беше бойно поле по време на Студената война и СССР подкрепяше Народното движение за освобождение на Ангола, което и сега управлява страната.
Алекс Вайнс от африканската програма Chatham House, смята, че през последните години ясна стратегия на Москва е "реактивацията на съветските мрежи. В някои места миналото може да изиграе много положителна роля, смята Вайнс.
"Руснаците не могат да изписват големи чекове, но са овладели изкуството как да се направят истински популярни макар и сред най-лошите африкански лидери. Те също имат нужда от тези връзки", отбелязва Патрик Смит, редактор в Africa Confidential.
Но тази кампания имаше и своите неуспехи. Сделката в Южна Африка (ЮАР) не премина, както беше планирана, когато през миналата година във връзка с обвинения в корупция беше свален от власт Джейкъб Зума. Скандалът около сделката за 75 млрд. долара за строителството на електростанция навреди на имиджа на Русия.
"ЮАР е добър пример за това, как руснаците надцениха възможностите си и местните настроения.Това ги върна години назад. Част от възможностите им са в това, че могат да поддържат режима при относително неголеми отговорности. Не смятам, че общото благополучие на африканските страни е движеща сила на руската компания, било то ядрената или друга сфера", смята Наталия Бугаева от Института за изучаване на войната във Вашингтон.
Превод: Actualno.com
