Едва Константинопол призна украинските разколници, и те успяха да се изпокарат. Неканоническата Украинска апостолска автокефална църква (УАПЦ) обвини главата на разколническия „Киевски патриархат“ Филарет в нежелание за постигнае на компромис. Изглежда, проектът за независима църква е на ръба да се провали и затова има редица сериозни причини, коментира Антон Скрипунов в анализ за РИА Новости, цитиран от агенция "Фокус".
„Отнеха ни храма!“
„Нека нашите врагове да знаят, че ние ще победим и тук и ще направим единна украинска православна църква начело с „Киевския патриарх“. Все пак има много, които си мислят, че може би не патриарх, а митрополит (ще бъде начело – бел. ред.). Не!... НЕ!“, тук лидерът на разколниците Филарет насочи нагоре пръст. И 15-хилядната тълпа, събрала се на 14 октомври с жълтосини знамена на Софийския площад, му изръкопляска.
Малко зад Филарет стоеше главата на още една неканоническа структура – Украинската автокефална православна църква (УАПЦ) – „митрополит“ Макарий. Неговият бъдещ събрат по „независима църква“ говореше и говореше, дори по-дълго от президента Порошенко, а телевизионните камери показаха явно недоволното лице на главата на УАПЦ.
Между лидерите на разколниците даже се проведе неприятен разговор, за който няколко дни по-късно Макарий не издържа и разказа на журналистите. Със създаването на „единна поместна църква“ има големи проблеми. И това стана ясно още там – на Софийския площад.
„Когато се срещнахме (на 14 октомври), патриархът ми каза, че трябва бързо да свикаме събор. Казах му: „Устройваме събори, а нямаме устав“. „Аз имам устав“. „Аз също, но от двата устава трябва да направим един устав“. А той ми отговори: „Не, ще бъде моят устав“. Повтаря се 2015-а година“, оплака се Макарий в интервю пред украинския телевизионен канал Zik. По този начин всъщност той призна: проектът за „украинска автокефалия“ е обречен на провал. И ето защо.
На първо място, за получаването на дългоочаквания томос (документ за автокефалия - бел. ред.), украинските разколници трябва да се слеят в една структура – именно заради това патриарх Вартоломей легализира цялото духовенство, както на „Киевската патриаршия“, така и на УАПЦ. Въпреки че първоначално е ставало въпрос за създаване на структура, подчинена на Константинопол, от нула: именно затова в Киев са изпратени екзарси. Но къде да служат? Константинополската православна църква (КПЦ) няма недвижима собственост в украйна. Възможно е това да е бил един от аргументите за „помилването“ на разколниците, въпреки че право да направи това има единствено Руската православна църква (РПЦ).
Второ, сигурно е, че на „обединителния събор“ на УАПЦ и „Киевската патриаршия“ трябва да бъде измислено име за новата структура и да бъде приет нейния устав. Това е необходимо за официална регистрация в държавата. След това тя ще стане част от КП (Вартоломей реши да открие представителство в Киев, наистина, все още не е решил къде именно да е то) и държавата ще даде за ползване на новата църква един или няколко храма. Петро Порошенко вече обеща на КПЦ Андреевския храм, който в момента се смята за главна катедрала на УАПЦ. И на Макарий това не му харесва.
„Поставих въпрос пред президента – ние предаваме единствения си катедрален храм, а не трябва ли да получим нещо в замяна. Ще видим дали ще стане така“, не особено дружелюбно, заяви той.
Трето, лидерите на разколниците не могат да се договорят помежду си далеч за първи път. Макарий неслучайно си спомни за 2015 година: още тогава УАПЦ и „Киевската патриаршия“ имаха намерение да се обединят в... „единна поместна украинска църква“, да проведат „обединителен събор“, на него да изберат „предстоятел“ и след това да помолят патриарх Вартоломей за автокефалия. Но не се получи – Макарий обвини Филарет в неуважение и „нежелание да се постигне компромис“. Едно към едно същият сценарий се разигра и през 2005-а и в началото на 90-те години.
Митрополит фантом
Масло в огъня добавя и явното желание на Филарет да оглави новата структура. Това прозвуча и в неговата реч на Софийския площад. „Цяла Украйна участваше в процеса по даряването на автокефалия. Но неговото начало бе пложено от нас на събора от 1-3 ноември 1991 година“, заяви още „патриархът“.
За какво говори той? Действително тогава архиерейски събор на каноничната УПЦ прие обръщение към РПЦ с молба да дари на Украинската църква автокефалия, независимо че към този момент тя вече имаше пълна административна и финансова независимост от Московската патриаршия, намирайки се само в номинално под нейната юрисдикция. Но Филарет, който тогава е митрополит на Киев и цяла Украйна, но желае именно да стане патриарх, реши да отиде по-далеч и чрез заплахи и шантаж застави участниците в събора да се подпишат под призива към Москва. Само след няколко месеца на архиерейски събор на РПЦ украинските епископи оттеглиха своите подписи, а самият Филарет се разкая за извършеното пред кръста и се закле пред Евангелието, че ще подаде оставка. Въпреки това, след завръщането си в Киев, той наруши клетвата и призова паството на УПЦ в своята „автокефална църква“.
„Миряните не очакваха нещо подобно от него. Той до 1991 година всячески показваше, че е против автокефалия, а изведнъж рязко промени мнението си. Разбира се, те не го приеха и останаха верни на каноничната Църква“, припомня прессекретарят на УПЦ Василий Анисимов.
През май 1992 година архиерейският събор на УПЦ свали Филарет от поста предстоятел, а през юни РПЦ го лиши от сана на свещенослужител. И тогава вече простия монах Филарет самоволно създаде „Киевската патриаршия“. През 1995 година той се провъзгласи за „патриарх на Киев и цялата Русия-Украйна“ А две години по-късно за „нежелание да се разкае“ и продължаване на разколническата дейност РПЦ го предаде на анатема. Между другото, всички останали поместни православни църкви, включително Константинополската, се съгласиха с неговото отлъчване.
И ето, че 11 години по-късно КП възстанови Филарет „в същия сан“ – т.е. в сан митрополит. „Тук, мисля си, Константинопол се е опитал да постави спънка пред Филарет: той бе приет фактически като митрополит в покой (в пенсия). Константинополският митрополит Йов (Геча) в едно от интервютата си се изпусна за това. В този смисъл Филарет за Константинопол е абстрактна фигура без неговата „Киевска патриаршия“, смята църковният историк Владислав Петрушко.
Самият Филарет, едва узнал за решението на синода на КПЦ, публично заяви: „Бях, съм и ще бъда патриарх!“ А след това потвърди намерението си в онзи разговор с Макарий. „А с какъв статут, какъв модел? Когато попитах дали ще бъде митрополия или патриаршия, той (Филарет) със злоба заяви, че няма да бъде митрополия, а патриаршия“, призна главата на УАПЦ.
Ситуацията е безизходна: Константинопол, както изглежда, иска да остави Филарет зад борда на новата религиозна структура в Украйна, а той упорито се налага като неин лидер. И то в не по-нисък сан от патриарх, което едва ли е осъществимо.
„Статутът на древните патриаршии (Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Ерусалимската) е закрепен на Вселенския събор в Халхедон през 451 година. В последващите случаи предоставянето на патриаршеско достойнство е съпровождано от съборни актове. Конкретно, Московската патриаршия на Йов е потвърдена на събора в Константинопол 1590 – 1593 година. Даже ако КПЦ предостави автокефалия на някаква новообразувана „единна поместна украинска църква“ то това не означава автоматично присвояването на статут на патриаршия. За това е нужно решение на събор, включително с участието на Руската църква“, поясни Петрушко.
Впрочем според неговото мнение в момента е трудно да се предвиди как ще завърши конфликта между самозванците „патриарх“ Филаерт и „митрополит“ Макарий. Много зависи от волята на „стоящите зад тях политически сили“и от същия този Порошенко, чийто политически рейтинг е катастрофално нисък. Неговите предшественици Леонид Кравчук и Виктор Ющенко вече опитаха да примирят разколниците, но това засега не се е отдало на никой.
