Кворум на водещите европейски финансови технократи се събра миналата седмица, за да направи болезнената оценка за статуса на гръцкия дълг. Срещата премина при познат сценарий: кредиторите на Гърция се оплакаха, че страната тепърва има да предостави исканите данни. Гърците от своя страна протестираха това твърдение, обяснявайки, че са изпратили информацията предния ден. Гърция отново е на дневен ред, но не по начина, който се искаше на Европа, пише Politico.eu.
Шест месец след получаване на третия спасителен пакет, Гърция отново се отклонява от курса, създавайки притеснения сред кредиторите, че Атина се връща към тактиката да предлага, но да не изпълнява – тактика, която я доведе до сегашното положение. Същевременно ситуацията се развива на фона на парализираната от протестите страна срещу предприетите реформи и редуцирането на държавните разходи. Протестите доведоха и до блокади на българо-гръцката граница.
В момента на дневен ред е оценяването на прогреса на гръцките реформи. Страната се нуждае от добри резултати, за да може да получи последващото плащане като част от най-новия спасителен план, който може да стигне 86 млрд. евро. Според кредиторите забавянето на нужната информация, нещо често срещано при предишните прегледи, е малко повече от прозрачна тактика, целяща да забави и усложни процеса.
Гръцкият финансов министър Евклидис Цакалотос заяви в понеделник, че очаква оценката, първоначално насрочена за есента, да бъде завършена до седмици.
Но кредиторите, които включват останалите страни членки на еврозоната, Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), въобще не са близо до приключване на прегледа. Те също така се притесняват, че министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас се готви за нова продължителна конфронтация по условията на спасителния пакет на фона на нарастващия натиск срещу неговия ляво ориентиран кабинет да отхвърли орязването на държавните разходи.
Следващото голямо плащане по дълга на южната ни съседка е на 20 юли. Тогава е падежът на облигациите за около 2,3 млрд. евро, държани от ЕЦБ. Оценката, ръководена от експерти от европейските институции и МВФ, трябва да е приключила доста преди този момента, за да може парите да бъдат дадени на Гърция навреме.
Ако оценката е готова през май или юни, ние имаме сериозен проблем, заяви Цакалотос пред парламента в понеделник.
Една от причините за бързането е Международният валутен фонд. Макар и да се включваше в предишни спасителни програми, този път от Фондът заявиха, че ще се включи в програмата за Гърция само ако е убедена, че нивото на дълг на страната е устойчиво. А това изчисление може да се направи, когато прегледът по третата спасителна програма е готов.
Гърция би предпочела МВФ да не участва.
Атина обвинява базираната във Вашингтон международна организация за налагането на сурови мерки за гръцката икономика, които според Атина са навредили повече, отколкото са помогнали. Германия обаче настояваше за участие на МФВ в спасителната програма. Ако германският канцлер Ангела Меркел беше отстъпила по тази точка, то щеше да й е много трудно да убеди Бундестага да се включи в бъдещи плащания.
Алексис Ципрас се срещна с Ангела Меркел в Лондон миналата седмица и ще се срещне с френския президент Франсов Оланд в Париж следващата седмица преди европейската среща на върха, за да се опита да се справи с безизходицата.
Печелившата карта на Ципрас може да се окаже бежанската криза. Берлин е отчаян в опита си да намали миграционния наплив от Турция и оказваше натиск на Атина да направи повече за справяне с кризата чрез регистриране на бежанците и патрулиране по границата с Турция. Някои европейски служители спекулират, че Ципрас може да поиска снизходителност при прегледа на напредъка на Гърция като условие за сътрудничество за справяне с бежанците.
Гръцкото правителство отхвърля твърденията, че е отговорно за забавянето за приключване на оценката. Атина обвинява Германия и другите северноевропейски партньори, че имат нереалистични искания с надеждата да свалят правителството.
Ясно е обаче, че Гърция има тепърва да изпълнява ключови мерки от спасителното споразумение, което беше сключено през юли миналата година. Според договореността страната трябваше да създаде приватизационен фонд за 50 млрд. евро, за да плати задълженията си. Този ход, разглеждан като продажба на пожар на държавна собственост, се нуждае от сложни законови промени, за да може да влезе в сила. Фондът е особено важен за Германия и Франция, които поставиха приватизацията като условие за сключването на сделката по време на дългите преговори през лятото на 2015 г. Кредиторите също така се оплакват, че Атина е постигнала малък напредък по обещаната административна реформа, целяща реформиране на надутата бюрокрация.
Най-голямото предизвикателство за Атина обаче остава пенсионната реформа. Кредиторите искат да се намалят текущите пенсии. По думите им това е необходимо, за да може гръцкият дълг да легне на устойчива основа. Гърция харчи около 15% от БВП за пенсии, което е почти двойно от плащанията при други развити икономики. Дефицитите в последните години поставиха огромно бреме на правителствения бюджет.
Досега Ципрас отказваше да намали пенсиите, предлагайки вместо това да увеличи пенсионните вноски за бъдещите пенсионери. Пенсионерите са основни гласоподаватели на партията на Ципрас – Сириза, и премиерът не може да си позволи да загуби тяхната подкрепа. Той също така заявява, че много гръцки семейства в момента оцеляват на една пенсия и по-нататъшни орязвания ще доведат до увеличаване на бедността в страната.
Увеличаването на пенсионните вноски обаче е не по-малко спорно. Икономисти предупреждават, че увеличените вноски, равносилно на увеличаване на данъците, може да навреди на крехката гръцка икономика.
Същевременно гърците са отново на улицата в последните седмици, протестирайки срещу предлаганата пенсионна реформа. От нея най-силно ударени ще бъдат самоосигуряващите се, включително много лекари, адвокати и други професионалист, както и фермерите.