Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. определя Босна и Херцеговина (Б&Х) като състояща се от два ентитета: Федерация Б&Х (ФБ&Х) и Република Сръбска (РС). Докато ФБиХ се състои от 10 кантона, РС е унитарна. Освен Конституцията на БиХ, ентитетите и кантоните имат свои собствени конституции/устави, правителства, законодателни органи и съдебни системи. Важно е да се отбележи, че политическата и конституционната система на Босна и Херцеговина се основава на принципа на паритет между трите етнически групи, определени като съставни народи - бошняци, хървати и сърби (резултат от баланса на силите между етническите групи по време на Босненската война през 1992-1995 г.). Принципът на съставните народи преминава през всички нива на политическата и конституционната система, като трите групи се ползват с гарантирано представителство и участие в него, законодателните органи и дори в съдебната система.
Босна и Херцеговина е подложена на две засилващи се тенденции: продължаваща федерализация и централизация, като всеки от процесите провокира фрагментация по свой собствен начин. Първата тенденция съответства на многократните заплахи за организиране на референдуми за независимост в РС и призивите за създаване на трета, с хърватско мнозинство, единица.
Втората тенденция се отнася до периодичните опити на бошняшките партии за създаване на унитарна система и връщане към конституцията от 1992 г. Бошняците се опасяват, че настоящата конституционна рамка увеличава вероятността РС да се откъсне и хърватите да постигнат по-голяма автономия. В същото време сърбите и хърватите се опасяват, че ще загубят автономията си в резултат на централизационни тенденции. Това води до нелеко съжителство и взаимно недоверие, което подхранва напрежението на всички нива на управление.
Периодично ръководството на РС заплашва с референдуми за независимост в отговор на дискусии, свързани с прехвърлянето на правомощия на държавно ниво. То също така се противопоставя на присъединяването на Босна и Херцеговина към НАТО и на самото съществуване на съдебна система на държавно равнище. Последната заплаха за обтегнатите отношения между етническите общности в БиХ и за териториалната цялост на БиХ идва от сръбския член на председателството на БиХ Милорад Додик и неговата политическа партия СНСД.
На 28 октомври 2021 г. Додик представи стратегически документ, съдържащ дълъг списък с искания. Най-важните сред исканията на Додик са: (1) че ще обяви независимостта на РС, ако правомощията, които са били прехвърлени на държавно ниво, не бъдат върнати на РС в рамките на шест месеца, особено тези, които се отнасят до Въоръжените сили на БиХ, Висшия съдебен и прокурорски съвет (ВССП), Съда на БиХ и Органа за косвено данъчно облагане на БиХ, (2) че ще премахне Агенцията за разузнаване и сигурност на БиХ, ще оттегли съгласието за създаване на Държавната агенция за разследване и защита на БиХ и ще сформира подобни агенции в РС в рамките на един месец, и (3) че ще създаде агенция за медицински продукти в РС (агенция на държавно ниво съществува от 2009 г.) въз основа на закон, приет в Народното събрание на РС през октомври 2021 г. Законът, който поставя основите за това, е приет на 20 октомври 2021 г., въпреки че опозицията в РС бойкотира приемането му. Неговите по-ранни планове включваха и (4) премахване на голям брой решения на Върховните представители в БиХ в Народното събрание на РС.
Този политически авантюризъм предизвика доста бурни реакции в Босна и Херцеговина, в целия регион и в международен план. Въпреки това Милорад Додик досега толкова много пъти е призовавал за отделяне, че политици, правни експерти и дипломати, се колебаят между мненията: "Това е поредният случай!" и "Този път е сериозно!" Трудно е да се направи разлика между сериозността и несериозността на ситуацията, тъй като поредицата от събития включваше тържествени заплахи за отделяне и война, но също така и покана на народен музикант да забавлява гостите в президентството на Босна и Херцеговина - нестандартен знак, че войната е малко вероятна, тъй като трите страни в Босна са толкова разорени, че биха могли да я водят само като хвърлят кестени една по друга.
Възстановяването на правомощията, които по-рано бяха прехвърлени на държавно ниво, отмяната на закони и решения, които са били приети на държавно ниво или от Народното събрание на РС, и присвояването на държавни правомощия, са три взаимно свързани правни въпроса, свързани с разделението на властите в БиХ.
При настоящите обстоятелства всяка инициатива за възстановяване на отстъпени правомощия без конституционно или правно основание е опасна. Конституцията на Босна и Херцеговина определя, че субектите и техните подразделения трябва да спазват изцяло Конституцията и да осигурят съответствието на своето законодателство с Конституцията на Босна и Херцеговина.
Най-проблемната част обаче не е правната, а политическата. Поддържането на деликатно равновесие в БиХ е доста сложна задача. Тя изисква набор от умения, които политическите лидери в Босна и Херцеговина изглежда не притежават. Децентрализационните стремежи, основани на поднационален конституционализъм, в БиХ изглежда оцеляват само благодарение на разделящите политически наративи. Почти сигурно е, че разпалващата реторика няма за цел да възобнови въоръжен конфликт. Въпреки това никой от политическите дилетанти, които се занимават с нея, изглежда не осъзнава колко потенциално опасна може да стане тя. На РС помага фактът, че е организирана като единна територия и е населена предимно от един съставен народ - сърбите. Помага и фактът, че политическите лидери в РС, независимо от политическата им принадлежност или политическата програма, която представляват, са единодушни по отношение на автономията на РС. Те изграждат политически наративи около Конституцията, правомощията и компетенциите, както и институциите на РС.
Единствената причина, поради която виждаме рязка разлика във ФБиХ, е, че тя е разделена на кантони и е поделена между бошняци и хървати, всеки от които има различни стремежи. Ето защо бошняшките политически партии са склонни да оказват влияние на държавно ниво, където насърчават своите централизиращи стремежи. Липсата на териториално и институционално признаване на хърватите води до тяхното по-нисше положение в системата, но дори и тогава хърватските политически лидери се изказват само за липсата на "трета" или "хърватска" единица, но не и непременно за това да имат собствена конституция. Това помага на политическите лидери и на трите етнически общности да създават ежедневни политически наративи за автономия или централизиращи претенции.
Как ще завърши последната сага за независимост е трудно да се предвиди, тъй като изходът ѝ зависи от баланса на силите в БиХ. И все пак всичко, което Милорад Додик обяви, макар и юридически необосновано, все още може да се случи.
-----------------------------------------
Мая Сахаджич, за "Osservatorio Balcani e Caucaso Transeuropa"
