Когато миналата седмица ракета руско производство падна в полското погранично село Пшеводов (Пшеводув) и уби двама души, някои европейски лидери се притесниха и за реакцията на полското дясно правителство, и за възможността Русия да е нанесла удара. Дългогодишното недоверие на Варшава към всичко руско и дълбоката антипатия на сегашното правителство към Москва предизвикаха опасения от Брюксел до Берлин, че Полша може да направи нещо необмислено.
Вместо да изпусне нервите си обаче, Варшава прояви стоицизъм, като приведе въоръжените си сили в готовност и същевременно запази спокойствие, докато не се изясни какво се е случило, пише Politico в свой материал.
Заключението в крайна сметка е, че става дума за ракета за противовъздушна отбрана, изстреляна от Украйна, за да се защити от руска ракета.
ОЩЕ: Полша разкри първите подробности от разследването за падналите ракети
Това спокойствие беше породено от една проста реалност, която от години е подминавана от по-голямата част от Европа: Полша разполага с безспорно най-добрата армия на континента. И само ще става все по-силна.
Параноята на Полша по отношение на Русия я накара да пренебрегне преобладаващия в голяма част от Европа "Zeitgeist", според който конвенционалната война е нещо от миналото. Вместо това тя изгражда най-мощните сухопътни сили в ЕС. "Полската армия трябва да бъде толкова мощна, че да не се налага да воюва - благодарение на капацитета на своята сила", заяви премиерът Матеуш Моравецки в навечерието на Деня на независимостта на страната.
Това е промяна, която намери отзвук сред незаменимия съюзник на Полша. "Полша се превърна в най-важния ни партньор в континентална Европа", заяви високопоставен служител на армията на САЩ на континента, като се позова на решаващата роля, която Варшава изигра в подкрепа на Украйна и в укрепването на отбраната на НАТО в Прибалтика.
Въпреки че Германия, традиционно ключов съюзник на Америка в региона, продължава да бъде опора в качеството си на логистичен център, безкрайните дебати в Берлин за това как да възроди армията си и липсата на стратегическа култура са възпрепятствали ефективността ѝ като партньор, каза служителят.
Докато Германия продължава да обсъжда детайлите на т.нар. стратегически обрат, предизвикан от нахлуването на Русия в Украйна, Полша вече прави значителни инвестиции. Варшава заяви, че ще повиши целевите си разходи за отбрана от 2,4% от брутния вътрешен продукт на 5%. В същото време Германия, която миналата година похарчи за отбрана около 1,5% от БВП, обсъжда дали може да поддържа целта на НАТО от 2%, след като изчерпи одобрения по-рано тази година фонд за инвестиции в отбраната в размер на 100 млрд. евро.
През юли полският министър на отбраната Мариуш Блашчак обеща, че страната му ще разполага с "най-мощните сухопътни сили в Европа". Тя е на път да го постигне. Полша вече разполага с повече танкове и гаубици от Германия и е на път да има много по-голяма армия, като целта е до 2035 г. тя да наброява 300 000 военнослужещи в сравнение с настоящите 170 000 в Германия.
Днес полската армия наброява около 150 000 души, като 30 000 от тях принадлежат към новите сили за териториална отбрана, създадени през 2017 г. Това са войници, които преминават 16-дневно обучение, последвано от опреснителни курсове. Първоначално на тях се гледаше малко като на шега, но успехът на Украйна в използването на мобилни милиции, оборудвани с противотанкови и противовъздушни ракети, сега прави идеята да изглежда много по-разумна.
"Днес тези съмнения са изчезнали", каза Блашчак по време на церемония по полагане на клетва от страна на новите териториални войски преди време.
За разлика от Германия, която се бори за привличане на нови войници, кампанията на Полша привлича огромно внимание. "Поляците имат много по-положително отношение към армията си, отколкото Германия, защото им се е наложило да се борят за свободата си", казва Густав Гресел - бивш австрийски военен и изследовател на сигурността, който сега работи в Европейския съвет за външни отношения. "Във военните среди никой не поставя под съмнение качеството на полската армия".
Друг е въпросът обаче дали военната мощ на Полша ще се превърне в политическо влияние в Европа. Досега това не се е случило, до голяма степен защото центристките сили, които доминират в ЕС, не вярват на полското правителство, което се контролира от националистическата партия "Право и справедливост" (ПиС).
Продължаващата борба между Варшава и Брюксел за това, което ЕС вижда като незачитане на демократичните норми и върховенството на закона от страна на правителството, накърни репутацията на страната в целия блок.
Именно вътрешните конфликти са големият проблем, казва Гресел, подчертавайки борбите, които съществуват дори в рамките на ПиС за посоката на страната и за това докъде да се стигне в компромисите с Европа. Единственото нещо, за което могат да се споразумеят разединените политически партии в Полша, е необходимостта от укрепване на армията.
Макар че опасенията около Русия стимулираха този стремеж, Варшава се тревожи и за надеждността на Вашингтон. За разлика от по-голямата част от ЕС обаче, тяхната загриженост не е, че Доналд Тръмп ще се върне като президент, а че няма да се завърне. Въпреки задълбочаващото се сътрудничество между американските и полските военни в помощ на Украйна, сегашното ръководство на Полша продължава да изпитва недоверие към президента Джо Байдън, който като кандидат определи правителството на страната като "тоталитарно".
Въпреки че Вашингтон приветства обещанията на Полша за разходи за отбрана, съществуват и въпроси дали Варшава наистина ще ги следва, както и разочарование, че страната се обръща към Южна Корея за някои от най-големите в историята си покупки.
През пролетта Полша подписа договор на стойност 23 млрд. злоти (4,9 млрд. евро) за 250 танка Abrams от САЩ - бърза замяна на 240-те танка от съветската ера, изпратени в Украйна. Военновъздушните ѝ сили са оборудвани с американски F-16, а през 2020 г. Варшава подписа сделка за 32 изтребителя F-35 на стойност 4,6 млрд. долара. Но фокусът на неотдавнашните ѝ военни разходи е Корея, където тя подписа множество сделки за закупуване на танкове, самолети и други оръжия.
Досега Полша е поръчала от Южна Корея оръжия на стойност между 10 и 12 млрд. долара, казва Мариуш Целма - редактор и анализатор в Nowa Technika Wojskowa, уебсайт за новини и анализи в областта на военните технологии. Сделките включват 180 танка K2 Black Panther, 200 гаубици K9 Thunder, 48 леки щурмови самолета FA-50 и 218 ракетни установки K239 Chunmoo. Това е само използваното оборудване.
Апетитът на Полша за нови оръжия е още по-голям. В допълнение към незабавните доставки се очаква корейците да доставят общо 1000 танка К2 и 600 гаубици К9 до средата и края на десетилетието.
"Нито една западна държава не иска да увеличи военните си сили толкова много и толкова бързо. Който и да получи сделката за оръжейните сделки на Полша, го очакват десетилетия наред ползи, защото трябва да се поддържа и ремонтира оборудването", казва Целма.
Привлекателността на Южна Корея е в това, че нейното военно оборудване по принцип е по-евтино от американските и европейските алтернативи и може да го произвежда в кратки срокове. Покупките, разбира се, са проблем за френския президент Еманюел Макрон, който иска "стратегическа автономия". Той си представя Европа, способна да се защитава с домашни - най-вероятно френски - оръжия.
Но полските лидери не крият, че натискът на Европа върху Полша заради спорните ѝ съдебни реформи и други въпроси също е изиграл роля в решенията за пазаруване от Сеул. "Готови сме да купуваме оръжия от други страни в ЕС, но те трябва да спрат войната си срещу Полша", заяви по-рано този месец председателят на ПиС Ярослав Качински. "Готови сме да раздаваме пари и да сключваме сделки, но не и когато ни казват, че в Полша няма върховенство на закона".
Варшава е поръчала италиански хеликоптери Leonardo за 8 млрд. злоти, но споразумението предвижда те да бъдат произведени в Полша.
Макар че никой не поставя под съмнение амбициозността на полските разходи, някои се питат за тяхната осъществимост и за политическите мотиви, които ги подтикват. До 2035 г. страната възнамерява да похарчи 524 млрд. злоти за военни цели. "Добре, имаме нужда от танкове и гаубици, но дали от стратегическа и оперативна гледна точка са ни необходими толкова много? Няма никаква яснота защо министерството изведнъж обяви всички тези сделки", казва пенсионираният генерал от армията Станислав Козией - бивш началник на Бюрото за национална сигурност на Полша.
Като се има предвид значението на сигурността за полския електорат, мнозина подозират, че ПиС прави военните инвестиции с оглед на националните избори догодина, тъй като партията губи позиции в проучванията на общественото мнение. Ако се стигне до смяна на правителството, новият кабинет ще трябва да зададе някои трудни въпроси относно способността на Полша да финансира такава огромна военна експанзия, казва Козией. Въпреки че икономиката на страната е стабилна през последните години, планираните военни разходи са безпрецедентни и със сигурност ще натоварят бюджета.
"Трябва да има баланс между военните разходи и цялостното икономическо развитие на страната", казва Козией. "Каквито и да са плановете, по-добре е те да преминат през анализ на това какви ще бъдат стратегическите условия за сигурността на Полша след войната в Украйна".
Германия, изглежда, приветства военното укрепване на Полша въпреки трудните двустранни отношения между двете страни и смутната история между тях. Берлин разглежда Полша като буфер, който го отделя от сферата на влияние на Русия. Колкото повече танкове и войници има Полша, толкова по-сигурна ще бъде Германия.
