Украинската армия постепенно е притискана от руския натиск. С течение на развитието на войната в Украйна, руската ПВО и особено на системите за радиоелектронна борба се справят по-успешно с украинските дронове, тяхната ефективност е далеч от тази от началото на конфликта. Руската артилерия нанася големи щети на украинците. Макар Украйна да не казва официално, със сигурност общите загуби в редовете на украинските въоръжени сили също са много сериозни. Така започва анализ в японското издание Shūkan Gendai, който поставя следния въпрос: Може ли и докога Украйна да издържи на руския натиск не просто на военния фронт, а на всички фронтове?
Американските ракетни системи за залпов огън HIMARS, макар и много ефективни в тактиката на поразяване на големи руски оръжейни складове и руски командни постове, не преобръщат самостоятелно хода на войната: HIMARS, CAESAR и Krab. Историята колко помага западното оръжие на Украйна (ВИДЕО). Въпреки че правителството на САЩ продължава да предоставя голяма военна помощ на Киев, доста анализатори оценяват хода и перспективите на военните действия все по-песимистично за Украйна, включително в големи американски медии и телевизии. Една от основните причини - все още ограничения брой тежко западно оръжие, което се доставя на Украйна, както и необходимостта от достатъчно хора (персонал), които да работят с него. Затова и съмненията, че Украйна скоро може да промени радикално хода на военния конфликт и да си върне изгубените територии растат.
Трябва да се отбележи, че подобни мнения, чийто общ лайтмотив е гледната точка, че "Украйна няма да издържи на натиска на руската армия", силно дразнят украинското правителство. Официален Киев не се отказва от позицията, че с повече западна помощ мащабно контранастъпление срещу руската армия е възможно.
Докога ще стигат парите на Украйна за война?
Сега украинското правителство е изправено пред още по-сложен проблем. То изчерпва финансовите си възможности да поеме колосалните разходи за противодействие на руската инвазия и постигане на заявената от него цел за изгонване на руските войски от украинска територия.
Бойните действия доведоха до факта, че още в средата на май финансовият министър на Украйна Серхий Марченко обяви (цитиран от Reuters) разходи от 8,3 млрд. долара разходи, директно свързани с войната - не само за военни действия, но и помощ за избягали от полето на директни война украинци, търсещи убежище в западната част на страната. Според автора на японския анализ само за директни военни разходи сметката е скочила от 250 млн. долара през февруари на 3,3 млрд. долара през май.
Украинското правителство намали разходите на почти всяка друга позиция, но на практика няма възможност да увеличи приходите. Киев има опция да повиши данъците върху бизнеса, но това ще повлече бързо влошаване на и без това разкъсаната от конфликта икономика. Заради инвазията, данъчните приходи са силно намалели, а икономиката се очаква да се свие с чудовищните 35-45%.
Министърът на финансите на Украйна вече говори, че настоящата финансова и икономическа ситуация в страната е "изключително опасна". Нивото на инфлация в Украйна надхвърли 20%, удвои нивото си от преди войната, а финансовият министър Марченко предупреди, че по-нататъшното печатане на пари ще доведе до хиперинфлация, смъртоносна за икономиката на страната.
Украинското правителство, притиснато в ъгъла, започна да използва валутните резерви като източник за финансиране на военните разходи. Националната банка на Украйна (НБУ) съобщи, че е използвала малко под 2,3 милиарда долара или около 9% от своите валутни резерви само през юни, по предварителни данни. НБУ беше принудена да обезцени гривната спрямо щатския долар с 25%, за да поддържа по някакъв начин своите изчерпани валутни резерви и с основна мисъл да даде възможност на украинския износ да носи повече оборот на икономиката. Но това не може да продължава вечно.
"Ходене на ръба на пропастта"
След дълго колебание Западът най-накрая протегна ръка за помощ на "издишащото" украинско правителство. На 12 август украинското правителство постигна споразумение с основните кредитори за отлагане с 2 години на изплащането на главницата и лихвите по държавни облигации на стойност 20 млрд. долара. Въпреки това споразумение, рейтинговата агенция Fitch Ratings посочи, че "в Украйна е започнал процес, подобен на фалит".
Споразумението спаси Киев от харченето на 6 милиарда долара в момента, но всъщност тази сума е по-малка от месечния бюджетен дефицит на Украйна от около 9 милиарда долара. Киев продължава да "ходи по ръба на финансовата пропаст", като всяка секунда рискува да падне в нея.
В Украйна казват, че възобновяването на износа на зърно ще генерира около 800 милиона долара приходи от експортни мита всеки месец. Но при постоянната руска заплаха в Черно море не се знае колко устойчиво ще е това.
Президентът Зеленски и други лидери на украинското правителство не крият войнственото си отношение, но рано или късно няма да могат да покрият разходите на страната за военен конфликт с Русия. Въпросът е каква ще е ситуацията тогава и какво би било развитието на мирните преговори за Киев, ако няма с какво да притиска Москва?
ОЩЕ: Бъдещето на Украйна зависи от изхода на битките в Донбас и Черноморието
Автор: Казухико Фуджи. Той е главен анализатор в Изследователския институт по икономика, промишленост и търговия към Министерството на икономиката и промишлеността на Япония. Тази структура е един от най-важните "мозъчни тръстове" на Япония в областта на икономиката. Преди сегашната си длъжност Казухико Фуджи заема ръководни позиции в японското правителство. От 2003 г. до 2016 г. той е ръководител на службата за икономическо разузнаване на Изследователското бюро към Кабинета на министрите на Япония. Автор е на много книги, сред които "Истината за шистовата революция" (2006), "Енергиен съюз на Япония и Русия" (2013), "Руският природен газ ще спаси Япония" (2013).
Превод: Ганчо Каменарски
