Actualno.com ви предлага анализ на ситуацията в Югоизточна Азия заради пожарите в Индонезия. Те се оказаха също толкова огромен проблем като тези в Амазония. Тук обаче ситуацията има икономически аспект, както и много тежки последици за хората в региона. Анализът е на АФП, разпространен от БГНЕС.
Горските пожари, бушуващи в Индонезия, сринаха нивата на качеството на въздуха в Югоизточна Азия, и създават емисиите, които влошават глобалното затопляне.
Индустрията за палмово масло в страната носи голяма част от вината за пожари извън контрола, казват критиците, тъй като производителите изгарят гори, за да намерят място за своите насаждения.
Секторът за целулоза и хартия също е подложен на критики, както и дребните земеделски стопани, които използват техники за рязане и изгаряне, за да изчистят земята за засаждане.
Ето поглед върху палмовото масло и ролята, която играе в кризата със смог.
Какво е палмово масло?
Палмовото масло е най-консумираното растително масло в света. То се намира във всичко - от сапун и шоколад до пица и козметика, и дори в резервоари на бензинови автомобили - палмово масло се използва в биодизелите.
Извлечено от червеникаво-кафявия плод на маслената палма, то спомага за по-лесното разпространение на продукти за пърженекато им предоставя по-дълъг срок на годност.
Индонезия е най-големия производител в света и - заедно с номер две сред производителите Малайзия - доставя около 85 процента от палмовото масло в света.
Многомилиардната индустрия е работно място за милиони само в Индонезия.
Звучи добре, какъв е проблемът?
Еколозите твърдят, че палмовото масло води до обезлесяване, като през последните десетилетия са регистрирани изсечени огромни площи от тропическите гори в Югоизточна Азия, за да се даде възможност за насаждения. Това застрашава местообитанието на орангутани и други застрашени видове.
Някои палми се отглеждат в блатистите торфени зони, които стават силно запалими, когато се източи водата за отглеждане на култури.
Добивът на палмово масло също допринася за изменението на климата чрез съзнателно предизвиквани горски пожари, които освобождават въглероден диоксид в атмосферата и пушек, запушващ белите дробове на хората във въздуха на региона, смятат критиците.
Но представителите на индустрията отричат вина, казвайки, че плантациите обикновено не са източникът на пожари и че пламъците се разпространяват от близките райони.
Политическа битка
Зелените активисти извадиха на световната сцена проблемите, произтичащи от палмово масло в опит да се видят резултатите от тази индустрия и да предупредят потребителите какво ядат – това ядоса Индонезия и Малайзия.
Все по-ожесточена търговска битка също е в разгара си между Индонезия и Европейския съюз, след като блокът реши да спре използването на биогорива на базата на палмово масло за автомобили до 2030 г.
По-рано ЕС наложи мита върху вноса на субсидиран биодизел от Индонезия, като заяви, че е необходимо да се изравнят условията за конкуренция на неговите производители.
В отговор Индонезия заплаши да наложи по-високи мита за млечните продукти на ЕС.
Малайзия тази година се включи в постепенното прекратяване на производството на биогорива за Европа, заявявайки, че може да купи нови изтребители от Китай, вместо от европейските авиационни фирми.
Какво ще се промени?
Вероятно не е много в краткосрочен план - индустрията за палмово масло е огромен работодател.
Пожарите в Индонезия са проблем всяка година от десетилетия, въпреки че тази година бяха особено лоши заради сухото време.
Индонезия се опитва да образова хората за опасностите от изгарянето на земи, за да бъде добивано палмово масло и други селскостопански продукти, но практиката е широко разпространена.
Президентът Джоко Уидодо миналата година издаде мораториум върху ново разчистване на горите за палмови насаждения, за да намали огнищата на пожари.
Коефициентите за обезлесяване на биоразнообразието в Индонезия може да са достигнали своя пик, но през последния половин век тропическите гори, покриващи площ, двойно по-голяма от Германия, са изсечени и изгорени.