Гражданите на страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) – организация, много подобна на Европейския съюз – се събудиха на 5 юни сутринта с новините за най-силната вътрешна криза за регионалния блок за всичките му близо 40 години история. С координирани изявления, Саудитска Арабия, Бахрейн и Обединените арабски емирства, заедно с Египет, прекъснаха отношенията си с малката, но мощна икономически държава Катар.
Без никакво съмнение, това е първото явно несъгласие между държавите от Залива, които те имат с Катар. Но години наред, липсата на обща визия разяжда отношенията им, за да се стигне до сегашната нова криза в Залива. Малко по-късно на 5 юни, към тези държави се присъединиха Йемен, Малдивите и либийското източно правителство, базирано в Тобрук, чиито военни сили се водят от най-силния в момента либийски военен командир, Халифа Хафтар.
Трябва да припомним, че сегашните събития имат също своята предистория, която за разлика от сегашния срив, остава все още някак си замъглена. През 2002 година, Саудитска Арабия отзова посланика си в Катар заради едностранчивото медийно отразяване на саудитския мирен план, който предлагаше на Израел нормализация на отношенията в замяна на мир с палестинците.
През 2014 година същите три държави от Залива отзоваха посланиците си от Катар с обвинения, че Доха се намесва във вътрешните им дела, заплашва националната им сигурност и подкрепя "Мюсюлмански братя". През 2014 година Катар започна да изпълнява някои от исканията на страните от Залива – като например да премахне "Ал Джазира Египет", 24-часов канал, критичен към военните и подкрепящ според Емирствата политиката на "Мюсюлмански братя". Досега Катар никога не е отричал, че открито подкрепя групи като Братството.
До този момент се е стигало само до оттегляне на посланици. Днес вече има затваряне на посолства и спиране на отношения. Подробностите от вчерашния ден вече са малко или много ясни – че държавите от Залива (без Кувейт и Оман), ще спрат полетите от и за Катар, че блокират сухопътната граница на държавата и че катарските граждани на тяхна територия ще трябва да напуснат до 14 дни.
Но какво искат държавите от Залива от Катар и какви могат да бъдат последиците?
От онова, което излиза като информация, става ясно, че исканията са почти същите като от 2014 година: най-вече спиране на намесването във вътрешните дела от страна на Катар. Трите държави от Залива, стартирали изолацията на Доха, не усещат прогрес в изпълнението на обещанията на Катар да изпълнява договора от Съвета за сътрудничество в Залива и се чувстват предадени за сметка на Иран. В това число, те виждат чуждо влияние в работата на "Ал Джазира", подкрепата за радикални групи, враждебни на страните от Залива, спонсорирането на изданията "Ал Араби Джадид", "Ал Кудс ал Араби", онлайн порталът "Араби21", сайтът Middle East Eye, арабската версия на "Хъфингтън Поуст" и изданието "Ал Халидж ал Джадид".
Страните от Залива, заедно с Египет, изискват депортирането на всички лидери на "Мюсюлмански братя", намерили подслон в Катар, както и влиятелни фигури от Хамас, заедно с ислямисткия писател Ясер ал Заатара. Друго изискване за сваляне на блокадата, е спирането на спонсорирането на благотворителни организации, които са и в списъка на САЩ с "проблемни организации", както и премахване на катарското гражданство на ислямисти, с което те пътуват в Европа и САЩ.
Накрая, но не на последно място, страните от Залива са обезпокоени от сближаването на Катар с Иран, което излиза извън икономическите интереси (Катар и Иран споделят общо газово поле). Някои от санкциите вече работят – Катар поиска от официални лица на Хамас да напуснат територията му. Сред изгонените, обаче, е и саудитският активист Мохамад ал Утайби.
Блокадата може да има тежък ефект върху жителите на Катар. Държавата внася 90% от храната, от които 40% влизат през единствената сухопътна граница – тази със Саудитска Арабия. За няколко часа търговските центрове в Катар бяха опразнени от паникьосани жители. Ескалацията може да засегне икономиката и пазарите в Катар. От страните в Залива дойде съобщение: "Няма план Б. Катар трябва да уважи ангажиментите си към съседите си от Залива и ще съдим по действията, а не според обещанията."
Трябва да се припомни още малко от предисторията на сегашното напрежение в Залива.
През 2011 година започна нова фаза в геополитиката в Близкия изток, когато избухнаха арабските протести. Пренареждането на играчите и техните политики направи все по-трудно предвиждането на новите съюзи и далеч по-сложно от традиционния сблъсък между Саудитска Арабия и Иран, както и със сигурност не можем да обясним ситуацията само с "напрежение между сунити и шиити".
Държавите от региона на Залива все по-често се деляха на два лагера: онези, които подкрепят ислямисти за целите на външната си политика и онези, чиято външна политика отхвърляше надигането на ислямисти. Страните от всеки един от лагерите не са задължително свързани помежду си, така че не представляват едно хомогенно цяло. Целите и политиките им са понякога коренно различни. Преди 2011 година САЩ смяташе за умерени във външната си политика държави като Йордания, Саудитска Арабия, ОАЕ и Египет. Тези държави имаха прагматичен поглед върху конфликта в Палестина, за разлика от по-твърдите в това отношение Иран и Сирия. След 2011 година тези страни се намесиха по-дълбоко в делата на съседите си. Събитията в Либия, Тунис, Египет, Йемен, Бахрейн и Сирия предизвикаха заемането на конкретни позиции зависимост от политическите и религиозни вълни, които разтърсиха района. Всеки термин, определящ политиките на тези държави досега, вече не е валиден.
Иран, формиращ другия лагер, вече не може да стои встрани от смесената си религиозна политика срещу Израел, работейки с шиитски и сунитски ислямисти, за да подпомага палестинската кауза (дали го прави както трябва е друг въпрос). Техеран възприе нова политика навън, включваща разширяване на влиянието си чрез агресивни милиции.
Катар и Турция заложиха на ислямистите. В Сирия те подкрепят някои от най-крайните фракции в конфликта. Те, също така, застанаха в защита на ислямистите в либийския конфликт, подкрепиха "Мюсюлмански братя" в Египет и като цяло. Про-ислямисткият лагер е по-силен от анти-ислямисткия. Но този лагер е обвързан с подкрепата си за някои формации, които ги превръщат в част от проблема. Позициите на различните държави към ислямистите може да обясни конфликтите повече, отколкото през призмата на саудитско-иранското противоборство.
Вижте сегашната криза на отношенията между Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар. Тя избухна след съобщения в официалната агенция на Катар, подкрепящи Иран и критикуващи саудитските опити за изолация на Техеран. Скоро след пускането на съобщенията, Катар заяви, че те са следствие на хакерска атака, а не на реални изказвания на емира Шейх Тамам бин Хамад ал Тани. В същото време, редица ислямисти и дори джихадисти изразиха подкрепа за Катар в спора му с останалите държави от Залив. В това число лидери от висшия кръг на сирийския клон на Ал Кайда, които дори пуснаха хаштаг в Twitter в подкрепа на Доха. Катарците обвиняват саудитците, че са хакнали профилите им, което било част от кампания срещу Катар.
Сегашната криза между страните от Залива и Катар е до голяма степен следствие на подкрепата на Доха за ислямисти. Тези обвинения имат своите доказани факти, които Катар така и не отрича като лъжа. За Катар про-ислямистката реторика е инструмент на външната политика и нещо, което катарците смятат за наложително за разширяване на зоната на влияние в Близкия изток. Предвид това, че Доха не разполага с финансовия и политически ресурс на своите съседи като Саудитска Арабия, маневрирането с подкрепа за фракции е един от начините да заяви „ние сме тук и решенията ще минат през нас“. Напрежението между Катар и съседите му показва, че старите геополитически линии повече на важат в Близкия изток.
Автор: Руслан Трад
