Всеки новобранец на международна служба знае, че в дипломацията, също както в бизнеса, няма безплатен обяд. Когато опитен бизнесмен като президента на САЩ Доналд Тръмп дава на Израел така желаното признаване на Йерусалим за столица, той очаква нещо в замяна.
Именно по тази причина израелският премиер Бенямин Нетаняху нареди членовете на своето правителство да залегнат ниско и докъдето е възможно, да се въздържат от хвалебствия във връзка с новините от Белия дом. Като бивш продавач на домакинско обзавеждане (Нетаняху е работил в маркетинг отдела на израелска фирма за мебели - бел. ред.) премиерът знае, че прекалено ентусиазираните купувачи вдигат цената на стоките. Нетаняху може да предположи, че Тръмп няма да рискува да разстрои своята саудитска клиентела с чувствителната тема за Йерусалим – свещен както за мюсюлмани, така и за евреи град, само за да удовлетвори своите еврейски и евангелистки привърженици/избиратели. Никой не прави такъв подарък, и то с 50% отстъпка.
Първото признание на Йерусалим за израелска столица от чужда държава ще дойде със своята цена и тя няма да е никак малка.
Пратеникът и зет на Тръмп Джаред Къшнър намекна по време на форума „Сабан“ във Вашингтон на 3 декември, че администрацията на неговия тъст готви нов скъп подарък за Израел. Президентският съветник каза пред участниците на престижното събитие, че много страни в региона, които традиционно са били врагове на еврейската държава, сега гледат на Израел като на потенциален партньор заради техните общи неприятели – Иран и „Ислямска държава“. Той отбеляза, че екипът за близкоизточен мир, на който е ръководител, е фокусиран върху прилагането на това, което искат страните в региона – „икономически прогрес, мир за хората“.
Но омразата към Иран, любовта към Израел, и дори прикритата подкрепа на разузнаването, не са единствените необходими съставки за регионален мир. „Ако ще се опитваме да създадем по-голяма стабилност в региона като цяло, трябва да решим този въпрос“, каза Къшнър, имайки предвид израелско-палестинско споразумение. По думите му Саудитска Арабия, Египет, Катар, Йордания, ОАЕ – „всички, с които сме разговаряли“, смятат за важно намирането на решение на палестинския проблем.
И наистина, с уважение към Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства и въпреки важността на положените усилия от американския президент, двама други партньори са необходими, за да се постигне напредък по решаването на палестинския проблем – палестинците и израелците.
Малко след като беше избран за първи път на премиерския пост през 1996 г. Нетаняху обяви, че преговорите с палестинците ще се основават на една проста максима: „Ако дават, ще получат. Ако не дават, няма да получат“. В послание от кампанията преди изборите от 1999 г. Нетаняху обвини лявото крило в това, че изостава от принципите за „реципрочен мир“. Той обеща да поднови преговорите с палестинците за постоянните граници на Израел веднага след вота. Но почти по същото време той обеща и да „предотврати установяването на палестинска държава със столица Йерусалим“.
По време на пресконференция през 2005 г., когато обяви кандидатурата си за лидер на партия „Ликуд“, Нетаняху се похвали: „В миналото вече съм доказал способността си да водя трудни преговори лице в лице с палестинците. Установих принцип, с който сте запознати – този за реципрочността. Те дават, те получават… като настоявах за реципрочност, аз спрях масовото правене на компромиси с Израел“.
Нетаняху е имал множество възможности да води преговори с палестинците на принципа „каквото дадат, това ще получат“. По време на осемгодишния период на управлението на Барак Обама и почти година от идването на Тръмп на власт постоянно чувахме какво трябва да дадат палестинците и какво няма да получат – те трябва да признаят Израел като еврейска държава, да позволят на израелци да се заселят на палестински земи и да се борят срещу „Хамас“. В замяна те няма да се сдобият с независима държава, няма да получат и сантиметър от анексирания от Израел град Йерусалим, няма да контролират границите на своята несъществуваща държава и, разбира се, дискусиите за връщане на палестински бежанци в Израел няма да имат шанс да започне.
Когато покойният председател на Организацията за освобождение на Палестина (ПЛО) Ясер Арафат започна да води преговори с Израел за сключване на постоянно мирно споразумение, десните сили в Израел посочиха, че той не може да бъде партньор, тъй като не е готов да плати цената за сделка с Израел. Неговият наследник палестинският президент Махмуд Абас също не е определян като партньор, защото няма възможността да плати тази цена. Широко разпространеното мнение в Израел е, че Арафат се е провалил, тъй като е бил прекалено силен, а Абас – защото е прекалено слаб.
И след като Нетаняху трябва да поделя времето си между заседания на кабинета и срещи с полицията и антикорупционни разследващи, той не само не иска да плати цената за споразумение с палестинците, но и не способен да го направи.
Когато Нетаняху беше на върха на своята власт, той можеше да насърчи сключването на регионален мирен договор с покровителството на администрацията на Обама, но той не пожела да го направи. Сега, когато се намира на най-ниската точка от управлението си, той не само не желае, но не е и способен да го направи, тъй като не може да прокара каквото и да е било – нито малко, нито голямо.
Реакцията на опонентите на Нетаняху в дясно при всеки негов опит „да даде“ нещо на палестинците, или дори на Тръмп, вече е подготвена: „През последните години имаше ужасно влошаване в състоянието на страната… държавата Израел потъва до най-големите дълбини на корупцията. Ние сме втората най-корумпирана държава на Запад… и ако продължим по този начин, ще застанем на първо място“. Тези думи са на Нетаняху по време на споменатата пресконференция от 2005 г. Те са изказани във връзка с плана на покойния премиер Ариел Шарон да изтегли израелски войски и заселници от Ивицата Газа, тъй като според него тези действия целят да разсеят общественото мнение и да защитят премиера от полицейско разследване по подозрения в корупция.
По това време се твърдеше, че колкото повече се задълбочават разпитите на Шарон от полицията, толкова повече ще се задълбочава откъсването на Израел от Газа, както се изрази бившият член на Кнеста Зви Хендел.
Днес можем да парафразираме тези думи като кажем, че обхватът на законите, дирижирани от десницата срещу израелските сили на реда, е съизмерим с обхвата на криминалното разследване срещу Нетаняху.
Премиерът правилно обвини Шарон тогава в правенето на отстъпки пред палестинците, без получаването на нищо в замяна. Тогава Шарон прокара едностранното изтегляне от Газа, без да потърси споразумение с палестинците или подкрепа от другите арабски държави. Сега назрява възможност тази грешка да бъде поправена. Обвиненията, които Нетаняху отправи към Шарон през 2005 г. са изключително на място днес: „Ликуд“ и държавата се нуждаят от лидер, който ще спре корупцията и ще работи за затварянето на пропастта между хората“.
Анализ на Акива Елдар за "Ал Монитор", цитиран от БГНЕС
