Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

На колко фронта и срещу кого да застане Турция?

16 февруари 2018, 14:20 часа • 4615 прочитания

Въпреки че всички погледи са вперени в операция "Маслинова клонка" на Турция в Сирия, температурата се покачва в Егейско и Средиземно море, пише Селин Насъ за Hürriyet Daily News, цитиран от БГНЕС.

На 10 февруари турският флот блокира сондажен кораб, работещ по договор с италианската енергийна компания ENI, който търси газ край бреговете на гръцки Кипър. Само три дни по-късно турски и гръцки плавателни съдове за брегова охрана застанаха едни срещу други при островите Кардак (Имиа). Двете страни стигнаха на ръба на войната в тази област преди 22 години.

"Можем да се бием както в Африн, така и в Егейско море", каза началникът на генералния щаб Хулуси Акар, като ни напомни за "Стратегията за военни действия 2.5" на дипломата ветеран Шюкрю Елекдаг, предложена през 1994 г. Тогава Елекдаг подчерта многостранните заплахи пред Турция и посъветва правителството да разработи стратегия за отбрана, способна да води война на 2.5 фронта: На запад срещу Гърция, на юг срещу Сирия и у дома срещу ПКК.

Разбира се, когато се разглежда днешната международна политическа среда, балансите на силата, връзките на съюзите, както и социално-политическата трансформация, която Турция преживява, светът и действащите лица се промениха. Независимо от това, все още е възможно да се правят паралели с 90-те години на миналия век, когато се оценява подходът на Турция към настоящите предизвикателства.

Днес Турция отново се стреми към ориентирана към сигурността външна политика, придавайки тежест на твърдата сила в решаването на политически конфликти. Подобно на 90-те години, придобиването на автономия и самодостатъчност на Турция по въпросите на отбраната и сигурността придоби особено значение, особено във време, когато Анкара сериозно оспори ангажимента на НАТО за нейната защита срещу регионалните заплахи.

За Турция противодействието на заплахата от ПКК е толкова важно сега, както през 90-те години. Това, което се промени обаче, е, че САЩ и Европа открито подкрепят тази групировка, за да подкопаят Турция. Недвусмисленият отговор на Запада за опита за преврат от юли 2016 г. и връзките между НАТО и някои от превратаджиите разрушиха доверието на Турция в Алианса, така че Анкара възприема истинската заплаха, която не произтича от Юга, а от Запада.

Следователно, за да се предотврати формирането на кюрдски коридор по границите, Анкара избра да се присъедини към Русия и Иран, защото тези страни са се доказали като по-гъвкави по отношение на плановете на Турция да облекчи загрижеността си поради кюрдите в сравнение със САЩ, въпреки че те в ярък контраст с Турция, подкрепят Башар Асад в Сирия.

Друг различен фактор са връзките на Анкара с Израел. Засилването на военните контакти между Турция и Израел в средата на 90-те години, особено когато Анкара се сблъска с проблеми с доставките във Вашингтон и Берлин, точно както днес, осигури на Анкара възпираща сила и стратегическо предимство пред съперниците й и също допринесе за подобряване на връзките Вашингтон.

Днес обаче между Турция и Израел вее студен вятър поради подкрепата на Израел на движението за независимост на Арбил.

Досега Израел е неутрален за сирийските кюрди. От началото на сирийската война, Израел счита Иран за основна заплаха. След като Израел свали ирански дрон, който влезе в неговото въздушно пространство миналата седмица, той организира операция в Сирия, само за да стане свидетел как един от неговите F-16 беше свален от Дамаск. Инцидентът доведе Израел и Иран изправени един срещу друг, увеличавайки риска конфликтът в региона да се разпространи на нови фронтове.

Всъщност, доскоро Анкара също изразяваше притеснения от "персийския експанзионизъм", отнасящ се до нарастващата сила на Иран - неин съсед и съперник. Въпреки това "кюрдски коридор", достигащ до Средиземно море, остава по-голяма заплаха в очите на Анкара.

Тъй като пространството за маневриране в Сирия става все по-малко, конкуренцията се изостря. САЩ, които наблегнаха на противопоставянето срещу Иран и намерението на Русия да запази Асад на власт, вероятно ще се сблъскат в някакъв момент, ако Русия не убеди Дамаск да обуздае иранската сила - задача, за която имаме всички основания да се съмняваме поради волята и капацитета на Русия.

Ако това се случи, човек се пита къде ще стои Турция, особено ако Иран и Асад, подобно на САЩ, подкрепят кюрдите в Африн, тъй като Русия работи за предоставяне на конституционни гаранции на сирийските кюрди по отношение на автономията.

Румен Скрински
Румен Скрински Отговорен редактор
Новините днес