Русия спира газа. Предстои прекъсване на тока. Какво трябва да направят властите, пита в свой анализ The Еconomist.
От една година Европа живее в страх от енергийна блокада, след като Владимир Путин заплаши да затвори газовия кран и да спре доставките на гориво за континента. Сега заплахата е реалност и ни очаква студена и тъмна зима. На 5 септември Русия обяви, че ще прекъсне газопровода "Северен поток" и той ще бъде затворен, докато Западът не отмени санкциите си. В резултат цените на газта скочиха с още 30%. В момента те отговарят на цена на петрола от 400 долара за барел. При днешните фючърсни цени годишните разходи на потребителите и фирмите в ЕС за електричество и газ може да нараснат до умопомрачителните 1,4 трилиона евро, според Morgan Stanley. През последните години те възлизат на 200 милиарда евро.
Енергийният шок прерасна в истинска политическа и икономическа криза. 14% от домакинствата във Великобритания вече са задлъжнели по сметки за комунални услуги. Металургичната компания ArcelorMittal затваря завода си в Бремен. Потребителите и предприятията страдат, задава се рецесия и хаосът цари зад кулисите на енергийните пазари. Цените на електроенергията в Европа се определят за сметка на изключително нерентабилен производител, който често използва газ, поради което увеличението на цените на газа се отразява в цените на електроенергията. Докато цените полудяват, някои производители на енергия изпитват недостиг от пари, тъй като техните контрагенти изискват големи суми като обезпечение. Комуналните служби от Дюселдорф до Виена молят за финансова помощ. Междувременно фирмите за възобновяема енергия и ядрените енергийни компании, които имат незначителни разходи, очакват огромни печалби в стотици милиарди евро.
Както по време на пандемия, правителствата в такава ситуация реагират със спешни плащания и интервенции. Всички учебници по икономика са накъсани на парчета, а разходите са огромни. Германия ще похарчи още 65 милиарда евро (1,8% от БВП) за мерки в подкрепа, включително ценовите ограничения на основното количество електроенергия за домакинствата и компаниите.
Новият британски министър-председател Лиз Тръс обяви план за замразяване на цените за две години, който ще струва повече от £100 милиарда (4,3% от БВП). Този план ще бъде финансиран със заеми. И ЕС обмисля таван на приходите за производителите на електроенергия.
Мащабът и интензивността на кризата изискват широка и щедра подкрепа. Но в опитите си да предприемат някакви действия възможно най-скоро, правителствата не трябва да изоставят икономическата логика и благоразумието. Най-популярната тактика - да се замразят цените на електроенергията на дребно, както направи Франция и както възнамерява да направи Тръс - изглежда примамлива на пръв поглед. Той е лесен за разбиране и помага за забавяне на инфлацията, което намалява тежестта върху централните банки и премахва необходимостта от повишаване на лихвените проценти. Но тази тактика има и колосални недостатъци.
Ако цените бъдат ограничени, търсенето на енергия ще остане твърде високо. Това ще забави важни реформи, които са необходими в свят, в който газът вече не е толкова евтин, колкото беше преди войната на Путин. Вече виждаме доказателства за това. Заради по-високите цени германците са консумирали почти 10% по-малко газ през първата половина на годината, отколкото година по-рано. Освен това, след като цените бъдат замразени, вече няма да е възможно да бъдат размразени по политически причини. Тръс вече каза, че таванът на цените ще се въвежда не за една зима, а за две.
Вместо да ограничавате цените, можете да изберете друг път, който ще бъде по-добър. Правителствата трябва да предложат помощ на домакинствата под формата на парична компенсация от общите сметки за комунални услуги. Това ще защити стандарта на живот на хората и пазарите могат да създадат стимули за пестене на енергия. Компенсациите за най-бедните семейства, чиито сметки за ток и парно изяждат една шеста от общите им разходи, ще трябва да бъдат допълнени с други социални плащания.
Компаниите също ще имат нужда от помощ. За да се избегне ефектът на доминото от колапса на енергийните фирми, някои от тях може да се нуждаят от временни кредитни линии от държавата, какъвто беше случаят с банките по време на финансовата криза от 2008 г. По-късно разходите могат да бъдат възстановени чрез данъци. Междувременно много други компании може да са изправени пред заплахата от закриване, както се случи по време на блокирането през 2020 г. Някои бизнеси може да не са конкурентоспособни, като германските химически компании, чийто бизнес модел се основава на изобилието от руски газ. Поради тази причина държавните заеми могат да бъдат само временна животоспасяваща мярка. Такава помощ следва да бъде ограничена във времето.
Така репарациите и временните заеми могат да помогнат на икономиката. Но откъде държавите ще вземат пари за тях? Разходите ще бъдат колосални, но междувременно вече са похарчени огромни средства за финансова помощ по време на пандемията. Европа, включително Великобритания, ще похарчи най-малко 450 милиарда евро за преодоляване на енергийната криза и това ще стане преди настъпването на зимата. Великобритания поради „плана Tръс” може да похарчи два пъти повече. Голямо е изкушението да се реши проблемът чрез нови заеми. Но нарастващите дефицити по време на инфлация ще принудят централните банки да повишат още повече лихвените проценти, което ще направи още по-скъпо за правителствата да обслужват дълговете си.
Поради тази причина трябва да се обмислят данъците върху неочакваните приходи за някои производители на енергия. Заради сложността на европейските пазари на електроенергия сега им се плащат прекомерно високи цени, въпреки че собствените им разходи са много по-ниски и нямат нищо общо с газа. Фирмите, които поемат рискове и се конкурират на свободните пазари, не трябва да бъдат облагани с данък за миналия период, защото това подкопава самата основа на капитализма. Но сега ситуацията е различна. Тези фирми работят на силно регулирани пазари и могат да генерират неочаквани печалби, многократно по-големи от капитала, който инвестират. Нашите прогнози се основават на изследване на University College London и предполагат, че в Обединеното кралство неочакваните печалби на генериращите компании могат да достигнат £30 млрд. Разходите могат да бъдат увеличени чрез разширяване на тези видове данъци.
Би било лудост да се вземат дългосрочни решения за възстановяване на електроенергийната система в разгара на хаоса. Но някои принципи вече са ясни. Изключително важно е да се поддържа пазарният механизъм за насърчаване на инвестициите в нов капацитет, както и в иновативни решения за съхранение на енергия, като нови батерии. Но сега има смисъл да се отдалечим от спот цените на енергийния пазар и да преминем към дългосрочни договори, особено след като евтината вятърна енергия увеличава своя дял в общото производство. Също така е важно да се търсят нови източници на енергия, от катарски газ до възобновяеми източници. Ако Европа постъпи правилно, тя ще може да защити своите граждани и да продължи прехода към нова, по-чиста енергийна система. Ако действията са грешни, държавите могат да фалират.
Превод: Ганчо Каменарски
