Във време, в което световният ред се преначертава, саудитският престолонаследник се стреми към повече власт на международната сцена за своята анахронична монархия. Мохамед бин Салман тази седмица ще посрещне китайския лидер Си Дзинпин в Рияд, където на 9 декември ще се проведе китайско-арабска среща на върха. В нея участие ще вземат най-малко 14 държавни и правителствени ръководители.
Визитата от Китай е сигнал за Вашингтон, че кралството търси нови съюзи. Срещата на автократи и диктатори в непосредствена близост до светите места на исляма показва за пореден път колко силно се утвърждава съюзът между тоталитарните държави.
САЩ се нуждаят от саудитски петрол. Но нуждае ли се Рияд от САЩ?
След убийството на журналиста Джамал Кашоги през 2018 година в саудитското консулство в Истанбул, Бин Салман се превърна в персона нон грата за САЩ. По време на предизборната кампания кандидатът за президент Байдън обяви, че ако спечели, ще заеме по-твърда позиция спрямо Саудитска Арабия. Правата на човека занапред ще бъдат в центъра на отношенията между двете страни, твърдеше той. В доклад на американските служби за сигурност, публикуван от Белия дом в началото на годината, саудитският престолонаследник бе посочен като отговорник за убийството на Кашоги.
Името на Мохамед бин Салман обаче не фигурира в списъка на лицата, санкционирани за убийството на Кашоги. Първоначално администрацията на Байдън също така обяви, че няма да продължава да подкрепя войната, водена от кралското семейство в Йемен, като продава оръжия на Саудитска Арабия. Това обещание също бе забравено, макар САЩ да подчертават, че продават на петролната монархия само оръжия за отбрана.
Истината е, че САЩ се нуждаят от Саудитска Арабия - особено в ситуацията на енергийна война, каквото диктаторът Путин води срещу свободния свят. Всеки партньор, който може да снабдява Запада с газ и петрол, е добре дошъл.
Най-големият купувач на суров петрол от Саудитска Арабия обаче е Китай. И чрез ухажването на друг купувач саудитците имат за цел да покажат на САЩ, че страната може да си намери различни съюзници.
Мохамед бин Салман изглежда уверен в себе си. В интервю за американското списание “Атлантик” той казва, че инвестициите в САЩ могат да бъдат намалени и в бъдеще част от търговията с петрол да се извършва в китайска валута, както иска Пекин. Народната република би искала да замени долара като световна резервна валута, за да може да оказва политически натиск и същевременно да не бъде подвластна на санкции от САЩ.
Общият враг, който обединява Рияд и Вашингтон
Въпреки сближаването с Пекин, Рияд и Вашингтон споделят общ враг - режима в Техеран. И тук синхронът между автократите и диктаторите се губи, защото Пекин подкрепя Москва, а Москва и Техеран се подкрепят взаимно.
Владимир Путин посети Техеран през лятото. А през септември Си Дзинпин се срещна с иранския президент по време на среща на Шанхайската организация за сътрудничество.
Към момента вероятно само гаранциите за сигурност от страна на САЩ спират Рияд да скъса напълно отношенията с Вашингтон. Народната република вече се предлага като алтернативен "партньор в областта на сигурността" на диктаторите по целия свят. От Соломоновите острови до Зимбабве Пекин се позиционира и дори изнася своите технологии за наблюдение, които първо изпробва върху собственото си население.
Вече няма място за стратегическо двуличие
Възходът на Китай, който критиците в Народната република вече наричат "Западна Корея" - по аналогия със зловещата империя на Ким Чен Ун в Северна Корея, не води до някаква балансирана, неутрална нова аритметика или до справедливо разпределение на силите.
Случва се точно обратното. Под ръководството на Китай тоталитарните държави работят заедно, за да потискат още повече своето население и да държат западния свят с неговите обещания за свобода и човешки права на разстояние.
Затова е напълно оправдано да се създадат пречки за Китай да реализира амбициите си. На този фон санкциите на САЩ срещу полупроводниковата промишленост на Народната република са логични. Същевременно САЩ трябва възможно най-бързо да се откъснат от престъпни държави като Саудитска Арабия. В новия световен ред вече няма място за стратегическо двуличие.
Автор: Александър Гьорлах, Дойче веле
