Войната в Украйна вече влезе в шестия си месец и не се вижда как ще приключи ефективно така, че да има устойчив мир. Изключително много мнения и гледни точки бяха изказани не само откакто войната беше подпалена от Владимир Путин. При такова многообразие обаче има категорично оформяне на две плоскости за разсъжение. Първата - политиката на Запада накара Путин да реагира. Втората - Путин реализира последователно своята доктрина за възстановяване на сферата на влияние на Съветския съюз (да си спомним Чечня и Грузия, които дойдоха преди Украйна).
В следващите редове представяме позицията за войната на бившия чешки премиер Иржи Пароубек. Тя е показателна предвид това и кой е Пароубек. Той е лице на Чешката социалистическа партия, която съществува още от времето на комунизма. Преди падането на комунистическия режим, Пароубек е бил вербуван за агент на чешките тайни служби и дори е имал кодово име - Роко, на името на папагала му, но в крайна сметка няма официален документ, който да го определя за агент на чешките служби и след 1982 година той не им е сътрудник, защото го считат за безперспективен.
Като премиер на Чехия в периода април, 2005 година - август, 2006 година, той става известен с огромен скандал с полицейско насилие. Пароубек защитава употребата на сила от чешката полиция срещу участниците в традиционното техно парти CzechTek (под претекст за унищожена частна собственост от партито, за което организаторите твърдят, че имат издадено разрешение за провеждане, полицаите използват сълзотворен газ и водни оръдия, ранени са над 80 души), казвайки следното (цитат в BBC): "Участниците не са танцуващи деца, а опасни хора, с анархистки наклонности". Следват многохилядни протести срещу чешката полиция и искания "фашистите" в чешкото МВР да бъдат уволнени, а тогавашният чешки президент Вацлав Клаус го критикува много сериозно. Случаят се счита от мнозина за повторение на събитията от 1989 година, когато тогавашните чешки комунистически служби за сигурност се разправят със студентски бунтове срещу комунистическия режим в страната.
За Пароубек 2006 година е още по-тежка - тогавашният ръководител на чешката ГДБОП Ян Кубице оповестява публично данни, че премиерът има връзки с организираната престъпност, че е опитвал да се намесва в конкретни криминални разследвания и дори е участвал в прикриване на убийство. Данните излизат на бял свят дни преди изборите за чешкия парламент, като първо са секретни и представени само пред долната камара на чешкия парламент, но чешките депутати позволяват данните да станат публични. Пароубек е категоричен, че това е направено, за да го спрат да стане отново премиер.
През 2013 година Пароубек напуска Чешката социалистическа партия, основава своя собствена националистическа формация, но не получава подкрепа да влезе в парламента. През 2017 година опитва да се върне при чешките социалисти, но не успява.
Анализът на Пароубек (публикуван е в една от най-известните чешки медии iDnes)
Когато войната вече е в ход, но най-важното, когато е приключила, малко хора могат да си спомнят за какво е започнала. Например британците влязоха във война с Германия в името на териториалната цялост на Полша, а след това в Ялта присъстваха на следващото разделение на Полша според изискванията на Сталин.
Преди избухването на военните действия в Украйна през февруари, Русия прекара няколко месеца в неуспешни преговори със западните политици. И тогава генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг каза, че всяка суверенна държава има право да реши дали иска да бъде член на НАТО. Русия, напротив, се опасяваше от разполагането на бази на НАТО на територията на Украйна, тоест близо до Москва и Санкт Петербург. Преди началото на военните действия Русия обяви, че в бъдеще Украйна трябва да остане страна, която не е част от военни съюзи, както и да се демилитаризира. Второто изискване може да бъде изпълнено при условие на гаранции за сигурност, дадени на Украйна от основните страни на Запада, както и Русия и, да речем, Китай и Индия.
В края на краищата в Европа вече има две държави, които отдавна поддържат неутрален статут и не са част от никакви военни блокове. Както във Финландия (бел. ред. - ексчешкият премиер пропуска, волно или не, че Финландия вече де факто е в НАТО), така и в случая с Австрия, този статут е формиран на базата на споразумения с бившия Съветски съюз. Финландия ги фиксира в споразумението от 1948 г., а Австрия - от 1955 г. Съветският съюз и неговият наследник Русия стриктно спазваха клаузите на тези договори.
Проблемът на анализаторите от западното разузнаване беше, че те неправилно идентифицираха баланса на силите между Запада и Русия. Представата за Русия като изостанала, корумпирана страна с неефективна икономика и диктаторски режим устройваше пропагандната машина на Запада и дори донякъде е оправдана. Русия обаче не е Венецуела, не е Иран или Сирия, тоест не е страна с ограничени икономически възможности, която може да бъде поставена на колене със санкции.
Нашите заблуди за Русия
Русия има огромни запаси от енергоносители, руди за промишлени метали и редки минерали. Всяка година може да изнася десетки милиони тонове пшеница. По принцип руската икономика е способна да функционира сама. Освен това западните стратези пропуснаха факта, че още през януари Русия подписа договори с Китай и Индия за доставка на руски газ и петрол за тях. Около 40 държави се присъединиха към санкциите срещу Русия. Това е много. Но Латинска Америка, Африка и значителна част от Азия останаха встрани.
Въпреки че валутните резерви на Русия на стойност 400 милиарда долара са замразени в западни банки, Русия не се нуждае от парите. Руският търговски баланс пострада малко от факта, че западни стоки вече не се внасяха в Русия, но самата тя може да изнася продукцията си не само на западни пазари, а и на други.
Благодарение на няколко хитри маневри Москва успя да стабилизира собствената си валута. Рублата никога не е била толкова силна спрямо долара, колкото е сега. Борбата между Запада и Русия в икономическата област не се развива по начина, по който Западът си го е представял. Суровите санкции, които бяха наложени на Русия, няма да я доведат до фалит. Изглежда, че спадът в стандарта на живот на руското население поради спада в ефективността на руската икономика и намаляването на реалните доходи на гражданите с около 8% няма да доведе до сериозни политически катаклизми в Русия.
За съжаление реалните доходи ще намалеят и на Запад. В страните от Централна и Източна Европа инфлацията може да достигне 15-20%. Цените на газа се вдигнаха с десетки проценти спрямо миналата година и това не е краят. Същата ситуация се развива и в областта на електроенергетиката. За горивата плащаме с около 50% повече от миналата година и това също не е краят. Заради поскъпването на пшеницата на световните пазари, както и на останалите селскостопански продукти, хлябът, сладкишите и други продукти значително поскъпнаха.
Алфата и омегата на цялата тази неблагоприятна ситуация, разбира се, е войната в Украйна, който де факто вдигна цените на суровините. След края на боевете можем да очакваме те да спаднат повече или до предкризисното ниво.
Да си признаем, че всяка война свършва, когато свършат патроните или парите за патрони. Военните арсенали на Запада вече са полупразни. Украинската армия няма с какво да стреля. И въпреки че украинските войници показват смелост и са добре обучени от западни инструктори, те не могат да се противопоставят на по-добре обучената професионална армия на Руската федерация. Руската армия има боен опит, натрупан в Чечня и Сирия. Руските генерали в Украйна не повториха пътя, по който Червената армия някога пое в Сталинград, където съветските войници се биеха за сграда след сграда, понасяйки невероятни загуби. Съвременната руска армия използва в боевете артилерия, далекобойни оръдия, а също и термобарични бомби. Изглежда, че техническото ѝ оборудване е сравнимо с най-съвременните оръжия, доставяни на Украйна от Запада. В района на Луганск руснаците напредват бавно, но стабилно. Явно същото ще се повтори и в Донецка област.
ОЩЕ: Русия отслабва натиска към Славянск, Украйна взриви руски военен влак с HIMARS
Изглежда Русия не остава без пари и патрони. Напротив, западните страни едва ли ще могат да доставят такова количество, например танкове и оръдия, каквото иска украинският президент. Те просто не съществуват.
Време е да прекратим конфликта
Ясно е, че при такава ситуация украинската армия няма да може да върне със сила отнетите от руснаците украински региони. На свой ред руската армия не е заинтересована да се насочи към центъра на Украйна, след като превземе целия Донбас. Така че сега е добър момент за прекратяване на целия този конфликт, който не води до нищо добро (и не доведе до нищо добро като начало). Въпросът е дали руснаците, завзели в различна степен рускоезичните региони в южната и източната част на Украйна, ще искат да отнемат и рускоезичните градове Харков и Одеса. Ако Русия превземе Одеса, Украйна ще загуби излаз на море.
Украинският въоръжен конфликт ще доведе до по-нисък стандарт на живот за европейците, предимно жителите на Централна и Източна Европа. С основание може да се очаква, че това ще доведе до сериозно политическо напрежение в засегнатите страни.
Чешката република трябва да се възползва от председателството си на ЕС и да доведе Европа до мир с Русия, въпреки че, разбира се, не е съвсем ясно дали тя е способна да го направи. Но трябва да се стремим към сключване на траен мир между Украйна и Русия, към нормализиране на отношенията с Русия – поне доколкото е възможно. За съжаление министърът на външните работи на Чешката република Ян Липавски още в началото на чешкото председателство на ЕС се опита да укори германското правителство за недостатъчната подкрепа за Украйна. Защо такава словесна пиротехника?
Европейските политически елити, които активно подкрепяха Украйна, просто трябва да приемат, че украинските танкове няма да се изтъркалят победоносно в Кремъл. Трябва да се осъзнае, че е време да се потърси разумен изход от тази ситуация. Не си струва да се надяваме на военно поражение на Русия или нейното икономическо унищожение.
Ето защо Чешката република, като страна председател на Европейския съюз, трябва преди всичко да вземе предвид интересите на собствените си граждани и гражданите на ЕС. А те искат постиженията на социалната държава да не бъдат потъпквани и стандартът на живот на широките маси от европейското население да не пада.
ОЩЕ: Русия все повече внимава за Херсонска област за сметка на фронта в Донецка област
Превод на анализа: Ганчо Каменарски
