Евросъюзът, повече от която и да било друга структура, е обединил държави, където демокрацията не се поставя под въпрос.
Когато пътувате из Европа, от изток на запад и от север на юг, когато се намирате в Полша или Португалия, в Ирландия или Гърция, и разговаряте с местните жители, преобладаващото мнозинство от тях ще ви каже името на своя кмет, на избрания от дадения район депутат, на премиера, на председателя на парламента, тъй като във всички европейски страни изборната демокрация работи достатъчно добре. Това пише Рено Жирар в коментар за френското издание Le Figaro, цитиран от БГНЕС.
От друга страна, вътре в ЕС европейската демокрация не работи. Може да бъде направен тест. Попитайте същите тези европейци за името на депутата, който ги представлява в Европарламента – няма да получите много отговори. Няма да получите и нито един отговор на въпроса за датата на заседанията на парламента, провеждани в Брюксел или Страсбург. Що се отнася до председателя на Европарламента, неговото име е известно на по-малко от един на 500 граждани на Европа. Това е неправилно и жалко, но преобладаващото мнозинство от гражданите на ЕС не знаят какви са конкретните пълномощия на Европарламента. Според тях членовете на Европейския парламент по принцип са достойни апаратчици, които са били избрани по пътя на всеобщото избирателно право по места и на които техните партии им осигуряват под формата на компенсации удобно и добро заплатено и лишено от безпокойство положение.
На 26 май 2019 г. Гражданите на ЕС ще излязат да изберат 751 депутати в Европарламента за срок от пет години. Европейският съюз, който се явява най-успешната политическа структура в света след Втората световна война, днес се сблъсква с големи политически, икономически и социални проблеми. Намират ли те своето отражение в сегашната избирателна кампания? За съжаление, не.
Вместо да се провеждат конструктивни дебати по такива важни европейски въпроси като държавните дългове, регионалните неравенства, енергийната политика, хармонизиране на данъчната система, имиграцията, защитата на интелектуалната собственост, цифровата икономика, европейската предизборна кампания е насочена само към това да бъдат осъждани едни или други кандидати или управляващи партии в отделните държави от ЕС. Вместо да бъдат европейски, тези избори интересуват гражданите само от гледна точка на урегулиране на националните проблеми. Те започнаха да приличат на референдуми, организирани за определяне на рейтинга на техните власти.
Във Франция отново виждаме сблъсък между Еманюел Макрон и Марин льо Пен, както и през 2017 г. Във Великобритания пред сериозно изпитание са изправени Тереза Мей и нейната консервативна партия, заемаща четвърта позиция. В Италия се очаква противопоставяне между двете управляващи партии + "Северна Лига" и „Движение 5 звезди“, защото лявоцентристката Демократическа партия остана зад борда. В Полша предстои да се проведе тест за консервативната партия „Право и справедливост“, която има мнозинство в Сейма от 2015 г. Нейната кампания се свежда до обещания за изплащане на допълнителна месечна пенсия на пенсионерите и увеличаване на семейните надбавки. Тези въпроси съвсем не засягат Европа. В Германия главният въпрос е в това ще успеят ли управляващите партии - ХДС и СДПГ – да спрат спадането на тяхната популярност на фона на неотдавнашните успехи на Зелените и крайнодясната партия + "Алтернатива за Германия".
На нас не ни остава нищо друго, освен да констатираме ситуацията на застой с европейските избори, спомняйки си идеята на Валери Жискар д'Естен и Хелмут Шмидт за това, че трябва „да се въведе повече демокрация пи строителството на Европа“. Предлагайки изборът на Европарламент да бъде чрез пряко общо гласуване, двамата лидери са забравили, че политическата институция не създава народ, а точно обратното. При положение че има европейски народи (споделящи едни и същи ценности на управление и имащи еднакви културни корени), то не съществува единен европейски народ. Финландците и гърците никога няма да сформират еднакъв народ, независимо искаме ли го или не.
Нима си струва се отмени Европейския парламент? Не, защото все пак не е лошо директивите да се анализират от два различни субекта, преди да станат закони на територията на ЕС. Но той трябва да се състои само от представители, изпратени от различните национални парламенти. В резултат на непряко гласуване, той ще работи по принципа на Френския сенат.
Никой не може да се радва на напразното пилеене на сили преди изборите, които повече не трябва да се разглеждат като общоевропейски. Това, което сега е актуално, е създаването на Европа като държава, за да се противодейства на заплахите от юридическия хегемонизъм на САЩ и търговския хегемонизъм на Китай, отбелязва още авторът.
