Някои хитри украински олигарси, които проправиха пътя за войната на Русия в Украйна, искат да бъдат разглеждани като хора, които са от правилната страна на въоръжения конфликт. Те са свикнали да използват западните институции за пране на репутацията си. На тази тема е посветена публикация на американското издание New Republic.
Днес, когато Русия продължава войната в Украйна, група видни личности се опитват моментално да създадат нов имидж за себе си и да се представят като уж прозападни сили, които заемат правилната позиция по отношение на продължаващия въоръжен конфликт. Говорим за олигарсите. Да, тези бивши паразитни фигури, които помогнаха за ограбването на Украйна през последните няколко десетилетия, често действайки като пионки на Кремъл, сега се твърди, че са много заинтересовани да подкрепят украинската демокрация и суверенитет.
Разбира се, опортюнистите ще използват възможността. Като се има предвид докъде са стигнали боевете в рамките на инвазията, олигарсите могат да прочетат за успеха на Украйна на утайка от кафе. Но като внезапно обявяват своя патриотизъм, тези измамници са намерили нови съюзници под формата на множество западни медии, които изглежда са готови да помогнат за избелването на репутацията им – и може би да им помогнат да се върнат на власт в следвоенна Украйна.
Един от най-ярките примери за това как тези олигарси изведнъж се превърнаха в предполагаеми патриоти дойде миналата седмица, когато CNN проведе интервю с Дмитрий Фирташ. Според CNN, Фирташ е "нефтен барон", който се стреми да използва богатството си само за доброто на Украйна. Олигархът е „разположил своите огромни средства за борба с Путин“, според заглавие на CNN, което го нарече „главен спонсор, активно насърчаващ военни действия срещу Русия“.
Това беше новина за всеки, който има дори бегли познания за кариерата на Фирташ. Този може би най-скандално известен украински олигарх прекара почти 10 години в очакване на екстрадиране в Съединените щати по обвинения в подкуп, "заседнал" в Австрия, където беше под домашен арест от 2014 г. Министерството на правосъдието нарече Фирташ „член на най-висшия ешелон на руската организирана престъпност“ и според изтекли телеграми на Държавния департамент той призна, че преди това се е срещал с високопоставени руски „мафиоти“ и е получил тяхното разрешение да създаде редица бизнеси в Украйна. Наистина е невъзможно да не забележим връзките на Фирташ с Русия. Миналата година украинският президент Володимир Зеленски наложи лични санкции срещу Фирташ и тогава Съветът за национална сигурност на Украйна го обвини, че снабдява руските военни предприятия с титан. През 2019 г. The Washington Post го нарече „съюзник на Путин“. Освен това не бива да забравяме, че Фирташ помогна на Доналд Тръмп, играейки ключова роля в търсенето на така наречените „компрометиращи доказателства“ за тогавашния кандидат за президент Джо Байдън.
Но Фирташ умело използва западните институции, за да „изпере” репутацията си. Най-яркият пример за това беше финансирането от Фирташ на програма за изучаване на Украйна в университета в Кеймбридж (Кеймбридж каза, че „щедрият благотворителен принос“ на олигарха е да „отвори нови възможности“ за студентите). И поради всичко това опитите му да се превърне в някакъв предполагаем украински патриот изглеждат още по-двусмислени и още по-цинични.
Можем да наблюдаваме тази трансформация в реално време благодарение на материалите, съхранявани в базата данни на Министерството на правосъдието съгласно Закона за регистрация на чуждестранни агенти (FARA). Чрез усилията на наетия от Фирташ адвокат Лани Дейвис, демократичен политически стратег и стратег по връзки с обществеността, за който Исак Чотинер пише, че има „прекомерна привързаност към диктаторите“, последните документи твърдят, че Фирташ „предприема всички възможни мерки, за да се възползва максимално от защитата на украинския суверенитет, от демократично избраното правителство на Украйна и нейните съграждани“. Можете дори да видите как представители за връзки с обществеността на Фирташ работят зад кулисите, оказвайки натиск върху журналистите да пишат по-позитивно за своя клиент-олигарх.
Фирташ обаче далеч не е единственият украински олигарх, който се обърна към американските медии, за да се опита да се отърве от лошата си репутация и да си намери място в новата, нововъзникваща Украйна. Няколко седмици след началото на инвазията, украинският олигарх Виктор Пинчук написа статия в The Wall Street Journal, в която призовава Запада да предостави на Украйна по-съществена помощ. Според статията Пинчук е „украински индустриалец и филантроп“, който иска само да призове за по-голяма подкрепа за противодействие на руската агресия.
Не е изненадващо, че в самата статия не се споменава ключовата роля на Пинчук в подготовката на началото на руската инвазия, особено по отношение на взаимодействието с лобиста Пол Манафорт и укрепването на проруския режим на бившия президент Виктор Янукович. Според съдебни показания и документи, въведени в базата данни на FARA, Пинчук е използвал няколко офшорни сметки, за да плати на американската адвокатска фирма Skadden Arps, за да напише доклад, който ефективно оневинява Янукович за използване на украинските съдилища срещу своите политически опоненти. Резултатът от доклада, който помогна на Янукович да консолидира нарастващата си автокрация, беше абсолютно объркване и ужасен хаос. И в резултат на това са отправени едни от най-шумните обвинения през последните години във връзка с нарушаването на закона FARA.
Но финансирането на самия доклад никога не беше под въпрос. Както е посочено подробно в съдебните показания, милионите на Skadden Arps, похарчени за „варосването” на Янукович, идват от едно конкретно лице: Пинчук. Партньорът на Skadden Arps Грегъри Крейг свидетелства, че Пинчук е платил на фирмата „по-голямата част от таксата от 4,6 милиона долара“, според украинското издание на Kyiv Post. Politico добави, че Дъг Шоен, американският социолог, който първоначално свърза Skadden Arps с режима на Янукович, свидетелства, че Пинчук „плаща по-голямата част от парите... тайно“. New York Times потвърди основната конфигурация на тази тайна схема за плащане". В същото време в имейл кореспонденция между Крейг и Манафорт се казва, че Пинчук (който в документите е посочен като "Бизнесмен 1") не иска информация за ролята си в подготовката на доклада. (Въпреки всички доказателства за обратното, Пинчук отрече да има нещо общо с финансирането на доклада.)
Подобно на Фирташ, Пинчук е свикнал да използва западните институции, за да изпере репутацията си. Той има силни връзки с мрежата на мозъчния тръст във Вашингтон, където дарява значителни суми от фондацията си, както на института Брукингс, така и на Атлантическия съвет. Той дори стана член на Международния консултативен комитет. Подобно на други олигарси, Пинчук също предостави значителни средства на хора от целия американски политически спектър – от плащането за речта на тогавашния кандидат за президент Доналд Тръмп на конференция в Украйна до многомилионни дарения за фондация Клинтън.
Всичко това е неразделна част от по-голямата стратегия на олигарсите да си осигурят сигурно (и доходоносно) място в нововъзникващата Украйна, с репутация, която току-що е била "огледално излъскана" от лековерни медии. Ако кампанията им успее, рискът Западът да повтори много от грешките, които направи преди десетилетия, когато за първи път помогна на олигарсите да се издигнат на власт и да доминират в страната, ще нарасне. Това е грешка, която Западът и Украйна не могат да направят отново. Докато Украйна ще остане твърдо на прозападен курс след приключването на руската инвазия, е ясно, че западните медии (както и западните мозъчни тръстове, адвокатски кантори и политици) най-накрая трябва да осъзнаят, че такова понятие като прозападен олигарх не съществува.
Превод: Ганчо Каменарски
