Ако сте имали сблъсък с българската здравна система, сигурно си мислите, че вече нищо не може да ви уплаши. Оказва се обаче, че понякога дори в здравеопазването в Западна Европа цари хаос.
Конкретен пример е Белгия, където ако не си белгиец, си е цяло чудо да разбереш към коя институция трябва да се обърнеш за здравна помощ. Ако идваш от Европа, е една, ако си с виза - друга, ако си легален имигрант или нелегален или непълнолетен или пък кандидатстваш за убежище са трета, четвърта, пета, шеста… Цялата сложна схема създава объркване и е свързана с много бюрокрация, което е проблем не само за пациентите, а и за лекарите. Затова от белгийското звено на хуманитарната организация Doctors of the World са се заели да намерят решение на проблема.
Разбрах всичко това по време на посещение в Брюксел в рамките на информационната кампания investEU, при което на журналисти от различни страни членки на ЕС ни бяха представени няколко успешни проекта, съфинансирани с европейски средства. От Doctors of the World, които помагат на уязвими групи, са се възползвали доста интелигентно от отпуснатата им сума в размер на 7,4 млн. евро, като са създали медицински центрове и отделно мобилни медицински екипи на принципа "ако те не идват при нас, ние ще отидем при тях".
Медицинските центрове са два и още са в процес на строеж, като идеята е, че там ще се предлагат всякакви здравни консултации, включително психологически. Единият център е в печално известния квартал "Моленбек", наричан често "гнездото на тероризма" (ако ви е любопитно, ТУК можете да прочетете защо "Моленбек" е доста повече от това).
По-интересна обаче е работата на мобилните екипи. В България до момента не сме имали точно такива и се съмнявам, че скоро ще имаме. Причината е, че всичко се върши от доброволци - медицински сестри и обикновени граждани. Трудно ми е да си представя как българска медицинска сестра свършва смяната си в болницата и доброволно отива да прекара вечерта си, помагайки на бежанци по гарите. Едва ли някой би я обвинил, че не го прави, предвид заплатата ѝ. А и като цяло нашето гражданско общество май още не е дорасло за подобен проект. Но да се върнем в Белгия.
Екипите се движат с т.нар Медибус - бус, оборудван с основни медицински материали. Първото нещо, което прави впечатление в него, е надписът на един от прозорците - "В Медибуса няма пари и няма наркотици". Така доброволците се надяват, че ще изпреварят събитията, ако на някой му хрумне да си играе на бандит.
Досега обаче това не се е случвало. Медибусът работи всяка вечер до около 22 - 23:00 часа. Паркира най-често на някоя от гарите в града, където спят мигранти. Те рядко се приближават сами, защото нямат никакво доверие на "западните" хора. Затова екипите отиват при тях, канят ги на топло вътре, предлагат им кафе и им помагат с каквото могат.
"Медицинските ни сестри оказват първа помощ. Нарочно няма лекар. Лекарят има право да изписва лекарства, а това може да се превърне в проблем“, обяснява Изабел от Doctors of the World, докато ни показва буса.
Най-честите здравословни проблеми са с краката, коленете и ставите, защото това са хора, изминали хиляди километри пеша. Има и множество респираторни заболявания, кожни проблеми и проблеми със зъбите и венците. Помощ търсят основно бежанци, които са чули от свой познат/а, който вече е бил в Медибуса, че там е безопасно да се отиде.
"Много трудно ни се доверяват, езиковата бариера пречи. Истинското предизвикателство е точно комуникацията - налага ни се да подхождаме много бавно, за да не ги стреснем. Всъщност най-ценното, което можем да им дадем, е информация - при коя институция да отидат, какви са правата им - повечето от тях дори не знаят, че имат такива“, допълва Изабел.
Питам я не се ли страхуват доброволците. Тя ме поглежда с подозрение - може би си мисли, че търся евтина история за агресивни бежанци. "Когато хората ни излизат при мигрантите, винаги са по двама. А и полицията знае къде обикновено паркираме. Досега не сме имали проблеми“, отговаря ми Изабел.
Познавайки масовото отношение на българите към бежанците, сигурно много читатели се чудят защо ли изобщо им се предлага такава помощ. Аз пък се чудя дали мнението им ще се промени поне малко, когато разберат колко много непридружени деца мигранти има в Белгия и каква нужда имат те някой да им протегне ръка. През 2015 г. властите са получили 5 796 сигнала за непридружени малолетни бежанци. През 2016 г. над 900 деца между 0 и 17-годишна възраст са потърсили убежище в Белгия. Идват основно от Афганистан, Гвинея, Сирия, Сомалия и Албания, като много от тях са пристигнали в Брюксел от лагери във Франция.
"Това е най-страшното. Децата са много и са в опасност не само от болести, а и защото са лесни жертви за трафиканти и престъпници. Но те са в режим на оцеляване, изобщо не ни вярват. Не се и опитват да изградят някаква връзка“, споделя Изабел. Вероятно причината е, че не искат да останат. Това е и общото между Белгия и България - и двете страни са транзитни за бежанците. Но докато повечето тукашни мигранти се опитват да си осигурят път към Германия, "белгийските" мечтаят за Великобритания.
Независимо от това колко остава човек в Белгия или накъде се е запътил, от Doctors of the World са убедени, че всеки заслужава достъп до медицинска грижа. Както и че не само хуманитарните организации трябва да поемат отговорност за осигуряването на този достъп, а трябва да се разработят конкретни европейски политики за целта. Прави са. Днес всички ние имаме възможност да докажем, че живеем в т.нар. "цивилизован" свят като ценим и пазим човешкия живот.
Автор: Деница Райкова