Кога започва борбата с тероризма - когато бомбата вече е гръмнала, баналните актове на съпричастност са направени, кухите съболезнования са изказани? Само някой изключително глупав може да мисли така.
Десетилетия наред европейските държави бяха глупави. Пренебрегваха факта, че все повече хора от различни култури се установяват, но не заживяват наистина в тях, а остават в затворената си общност. Тогава, още в началото, трябва да се започне. Преди на този човек да му хрумне да оправдава и облекчава комплексите си и несгодите в живота си с изкривени религиозни вярвания. Преди да натрупа омраза, преди да си втълпи, че е получил причина да търси отмъщение. Започва се с това човекът да бъде приет, включен, да му бъде показана и другата страна. След като я види, той ще я пожелае - ще пожелае да живее в нея, не да я унищожи. В края на краищата всички ние просто искаме по-добър живот.
В началото на юни имах възможността да посетя квартал "Моленбек" в Брюксел. Той стана печално известен покрай атентатите в Париж и на брюкселското летище "Завентем", тъй като част от терористите бяха именно от там. За ефект ние, медиите, му лепнахме прозвището "гнездото на тероризма". Такова петно е трудно за изчистване, особено когато за поставянето му има основания.
Причината да бъда на посещение там беше представянето на няколко проекта за социално включване и интеграция, съфинансирани от Европейския съюз. Поканени бяхме журналисти от различни страни членки на ЕС. Почти усещам как читателят върти очи на думите "социално включване" и "интеграция". Само че имате причина да продължите да четете, защото, грубо казано, там не е като тук. В България хората се ядосват, когато чуят за поредните хиляди левове, предназначени за интеграция на ромите. И с право, тъй като осезаем резултат няма. Но нещата са по-различни, когато 90% от парите не отиват в джоба на някого по пътеката и когато работата не се върши за отбиване на номера.
Актьорът от квартала
Очаквах, че "Моленбек" ще бъде краен квартал, а той се оказа само на 15 минути пеша от идеалния център на Брюксел. Групата журналисти пристигаме в комплекс "Белвю" (Belle-Vue), който е изграден на място, където преди е имало пивоварна от ранния XX век. Днес обаче е дом на три иновативни проекта - хотел Belvue, тренировъчния център към него и организацията Art2Work. Всъщност те не са насочени само към мигранти или към жители на "Моленбек", а към всякакви хора, които нямат образование или по някаква причина са изпаднали от системата. Общият бюджет на начинанието е 10 млн. евро, като подкрепа е оказана от Европейския съюз, както и от държавната и местната власт. Хотелът отваря врати през юни 2015 година, тренировъчният център - през септември 2015 година, а Art2Work се мести там през януари 2016 година.
Преди да ни разведат, присъстваме на пресконференция с еврокомисаря по регионална политика Корина Крецу и представители на местната власт. Всички са ентусиазирани и подчертават как тези проекти са наистина добър пример за начина, по който ЕС може реално да помогне на хората в ежедневието им. Аз обаче съм българка и по начало си гледам скептично на политическото говорене. Но после на импровизираната трибуна излиза младо момче от арабски произход. Разбираме, че името му е Абубакр Бенсаихи и е актьор, участвал в Black - популярен филм за бандите на Брюксел.
Абубакр е видимо притеснен и доста емоционален. "Чудех се какво точно трябва да кажа днес и накрая реших просто да споделя историята си. Роден съм в "Моленбек“ и съм горд, че съм оттук. Баща ми беше поет, а аз започнах да се занимавам с музика още от малък. Получих роля в Black, а сега и във фламандски сериал. Бях на училище, когато научихме за атентатите в Париж и за това, че водят до "Моленбек". Помня, че правихме контролно. Уплашихме се. Запитахме се какво ще стане с нас. И до днес полицията ме спира, без да съм ги предизвикал с нищо. Когато видят на картата ми, че съм от "Моленбек", се държат различно. Много хора от нашия квартал са наистина способни, но се страхуват, че не принадлежат тук. Тези проекти дават възможност да видим нещо различно от това, с което сме свикнали. Ние просто искаме да имаме контрол над живота си, а не да ни слагат клеймо.“ След това решавам, че мога да намаля скептицизма с една-две степени.
Един по-различен хотел
Хотел Belvue е единствен по рода си в Брюксел. Той е изграден и работи с устойчива енергия, но още по-важно е, че осигурява обучение на хора без образование, като комбинира теория и практика в хотелиерската индустрия. Целта е да се помогне на тези хора да си намерят работа в туристическия бранш, като те не само получават нужните умения и опит, а след това могат и да се възползват и от препоръките и мрежата от контакти на своите ръководители.
Как се случват нещата - участниците преминават курсове в тренировъчния център, който се намира точно до хотела и е управляван от неправителствената организация Molenbeek Formation. Там те са обучавани от професионалисти в различни дейности, свързани с хотелиерството.
Записват се предимно жени. След приключване на обучението, отиват да практикуват новите си умения в 29-те стаи на хотела. До момента половината от "завършилите" са си намерили постоянна работа в индустрията, а другата половина или са на временна работа, или са решили да се насочат към различна трудова сфера.
"2016 година беше трудна година за бранша ни, но сега нещата тръгват нагоре“, казва Серж Шулц, управител на Belvue и председател на Брюкселската асоциация на хотелиерите. "Ниската заетост е огромен проблем за райони като "Моленбек", а чрез такива проекти можем да се преборим с нея. Затова и местните хора много им се радват. Искам, когато работодател види, че при него кандидатства млад човек, минал през Belvue, да знае, че това е сигурен, добре обучен кадър. И да не му лепи етикет. Прекалено много хора, които никога не са стъпвали тук, говорят глупости за квартала.“
Изкуството да работиш
Харесах идеята на хотела и тренировъчния център, но ще призная, че това, което видях после, ми направи по-силно впечатление. В съседната до Belvue сграда дейността си извършва организацията Art2Work. А дейността ѝ е да помага от-до на човек да си стъпи на краката. Напълно безплатно.
Накратко - ако сте нискоквалифицирани, необразовани, бедни, пренебрегвани или отхвърляни по някаква причина и сте между 18 и 30-годишна възраст, хората от Art2Work са вашите хора. Първо ще чуят историята ви. После ще започнат да ви учат на основни неща, които ние останалите възприемаме за естествени, но когато животът ви е бил низ от насилие, мизерия и предразсъдъци не са толкова подразбиращи се - че е важно да отивате навреме, да се обличате спретнато, да уважавате авторитетите и колегите. Ще ви поставят малки задачи всеки ден. Първите 4 седмици ще са посветени само на развитието ви като личност. След това - ако искате да работите в технологичния или логистичния сектор или пък в офис, ще ви обучат. Ако имате идея за собствен бизнес, ще ви помогнат да я развиете. Могат да ви заведат на стаж в някоя от партниращите им компании или да ви асистират с документи, които са ви нужни. Междувременно ще участвате в различни дейности - спортни състезания, любителски театрални постановки, готвене и др. Така ще се сближите с останалите младежи и най-сетне ще намерите своя среда. Подходът към всеки там е индивидуален, а резултатите са налице не заради друго, а защото много от курсистите за първи път попадат в приветливо, готово да ги приеме място.
"За мен не важно да обуча някой за дадена професия. Важно е да му помогна да се развие в личен план. После той сам започва да иска нещо повече от живота. Много от младежите, които идват при нас, са изпълнени с гняв, защото не познават друго. Тук виждат нещо различно и си казват: "Аз мога да бъда повече. Способен съм да направя повече“. И решават да си намерят работа, да продължат образованието си или пък измислят бизнес проект“, разказва Вим Ембрехтс, директор на Art2Work, докато ни развежда из различните кътчета, където протичат разговорите и обученията.
Огромна част от пространството е заета от модерна кухня и това не е случайно. "Готвим и се храним заедно, ръководители и участници. Няма дистанция. Всеки споделя личната си история, включително и аз. Имаме наистина страхотна кафе машина. Знаете ли колко е важно това? Много от тези хора за първи път в живота си пият хубаво кафе. Те са свикнали на пластмасови чаши, задни дворове, мизерни стаи. А тук за първи път пият качествено кафе и ядат качествена храна. Обитават приятна обстановка. И това ги кара да се чувстват малко по-значими, да се разкрият, стопля сърцата им“, казва още Ембрехтс.
Той създава Art2Work, защото усеща необходимостта от иновативни проекти, свързани с безработицата и пазара на труда. Постепенно успява да развие компанията си с помощта на европейско финансиране. Точно такива истории се стреми да разказва Европейският съюз от февруари насам, когато стартира информационната си кампания investEU. Чрез конкретни примери тя показва как европейските инвестиции наистина могат да променят живота на хората - директно или индиректно.
Смисълът
Дали е пресилено да се каже, че една кафе машина, едно хубаво кафе могат да променят живота на някого? Защо пък да е пресилено? Спомнете си ефекта на пеперудата. Човек с ниска самооценка, без цел, без перспектива лесно пада в капана на терористични организации, обикновени престъпни групировки, квартални банди. Но ако му дадеш истински смисъл той може да спре да търси смисъла в глупости.
Сигурно много от вас биха предпочели да опиша "Моленбек" като арабско гето, защото повтарянето на представа, която човек предварително си е изградил за нещо, го кара да се чувства комфортно, да е уверен, че знае всичко. Но аз съм длъжна да кажа истината, а тя е, че там много хора се опитват да се превърнат в по-добри версии на самите себе си и много други хора имат безкористна мотивация да им помогнат на практика, не само на думи. Ние в България имаме нужда да се поучим и от двата типа.
Автор: Деница Райкова
