Един от най-изявените политически гласове на косовските сърби Оливер Иванович беше убит на 16 януари в град Косовска Митровица, разделен на две части - предимно сръбския север и предимно албанския юг.
След обявяването на независимостта на страната през 2008 г. косовското правителство, доминирано от албанците, не успя да установи контрол върху северните части на Косово, населявани главно от сърби, северно от река Ибър, включително Митровица. Така градът остана разделен от реката на две - на юг от нея живеят албанците, а на север - сърбите. Именно там беше убит и Иванович.
Иванович бе един от малкото политици, говорещи албански и поддържащи добри контакти с албанското мнозинство в Косово. През 2014 година той беше осъден от международната мисия "EULEX" на 9 години затвор заради военни престъпления срещу албанци, но през 2017 година, при повторното разглеждане на случая от друга съдебна инстанция, беше освободен, тъй като се прецени, че вината му не е доказана.
Партията на Иванович "Свобода, демокрация, справедливост", не е подкрепяна от правителството в Белград, а някои сръбски кръгове откровено го определят като предател. Той се обявяваше за признаване на независимостта на Косово и сътрудничество с албанските власти. Според експерти той залагаше на прагматичност и полагаше усилия за намирането на баланс между различните интереси.
Иванович беше един от малкото, които критикуват открито възхода на организираната престъпност сред сръбската част на Митровица. Според него хората вече не се страхуват от албанците, а от самите сърби - местните мутри и гангстери, а наркодилърите са на всеки ъгъл, развиващи дейността си необезпокоявани.
Косовските сърби отдавна се разкъсват между принадлежността си към Белград и усещането, че са забравени и оставени да се оправят сами. След обявяването на Косово за независима държава сърбите продължават да поддържат позицията си за непризнаване, тъй като според тях Косово е част от Сърбия. За разлика от тях обаче сърбите в Северно Косово живеят в страх, че могат да бъдат изоставени от Белград, който изглежда по-фокусиран да стане член на ЕС.
Друго опасение на косовските сърби е, че Белград, подкрепян от Русия, може да търси анексиране на северния анклав. Иванович и неговите сподвижници винаги са били твърдо против подобно военно решение на конфликта, подкрепяйки стъпките към толерантност и единство на разединено Косово.
Разстрелът на Иванович обтегна моментално двустранните отношения. И сърбите, и албанците осъдиха остро убийството, като то беше заклеймено като "терористичен акт" и "атака срещу целия сръбски народ".
След инцидента сръбската делегация незабавно напусна преговорите с Косово в Брюксел, провеждащи се под егидата на ЕС. Международната общност положи големи усилия да върне двете страни на масата на преговорите, но е повече от ясно, че смъртта на Оливер Иванович отвори нова рана в конфликта между Белград и Прищина. На огневата линия остават косовските сърби, които едновременно живеят в постоянен страх от нова война и с плаха надежда за интеграция и нормализиране на сложния им статут в най-младата балканска държава.
