Наложените от американското правителство санкции срещу Иран в енергийния и банков сектор влязоха в сила, съобщават световните агенции.
Санкциите са насочени срещу износа на Иран на петрол, морския транспорт и банките, което е основната част от икономиката на страната. С тях ще бъдат засегнати и партньорите на държавата. "Санкциите срещу Иран са много силни. Те са най-тежките санкции, които някога съм налагал. Сега ще видим как ще се справи Иран, но не мисля, че ще успеят да се справят", коментира държавният глава на САЩ Доналд Тръмп.
Ограниченията ще засегнат над 700 физически и юридически лица, компании, включително големи банки, износители на петрол, и корабни компании. По думите на американския държавен секретар Майк Помпео повече от 100 международни дружества са се изтеглили от Иран заради санкциите. Също така той отбелязва, че експортът на петрол на страната е паднал до близо един милион барела на ден, като това е основният източник на приходи за Иран.
Великобритания, Германия и Франция са сред петте държави, които все още са част от ядреното споразумение (СВПД). Те се обявиха против връщането на санкциите. Също така ЕС вече потвърди, че ще подкрепят компаниите от Стария континент, които развиват бизнес в Иран.
Осем държави, сред които Япония, Индия и Южна Корея, временно няма да бъдат засегнати от рестриктивните мерки, за да им се позволи да намалят вноса на петрол от Ислямската република. Специалният представител на САЩ за Иран Браян Хук разкри, че отстъпката за осемте държави ще е за период от 6 месеца. Хук предупреди, че Вашингтон не планира да удължава периода след изтичането му.
Reuters информира, позовавайки се на представител на южнокорейското правителство, че Вашингтон е позволил на Сеул да продължи изпълнението на споразуменията с Иран. Източникът също добави, че Южна Корея ще продължи да внася ирански петрол.
ЕС, Русия и Китай също се обявиха против санкциите и посочиха, че ще продължат да изпълняват споразумението.
Със санкциите САЩ искат да изолират енергийния сектор на Техеран. Вашингтон забранява закупуването на петролни продукти от Иран, както и извършване на финансови операции между чуждестранни институции и Централната банка на Иран. Пакетът от рестриктивни мерки включва и санкции срещу корабния сектор на Ислямската република.
Американците заплашват със санкции тези държави, които продължат сътрудничеството си с Иран. Експертите не очакват все пак САЩ да постигнат целта от спад до нула на експорта на ирански петрол. Според тях спадът може да е от порядъка на 1- 1,5 млн. барела на ден. По отношение на цените очакването е, че скок няма да има. Прогнозата е, че до края на годината санкциите ще допринесат стойността да се закрепи в диапазона от 77 долара за барел.
Европа засега не е публикувала мерките, предвиждани по конкретния механизъм за защита на европейските компании от ограничителните мерки на американските санкции. В края на септември върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Федерика Могерини обяви в кулоарите на Общото събрание на ООН създаването на специална институция за осъществяване на сделки с Иран: т.нар. "Special Purpose Vehicels". Тази институция би трябвало да играе ролята на разменна борса. В тази клирингова компания ще се уреждат задълженията между иранските и европейските фирми чрез счетоводно уравняване на вноса и износа. Например, петролни доставки срещу машини за текстилната индустрия. По този начин паричните потоци вече няма да бъдат видими на международните финансови пазари. Все още обаче тази институция не действа.
Заради мерките на САЩ, една от най-големите нефтогазови компании в света - френската Total - трябваше да изостави бизнес за милиони в Иран. От своя страна, иранската валута загуби над 70 процента от стойността си през тази година. Още сега износът на петрол намаля с една трета в сравнение с най-високото си ниво от месец юни. Енергийните цени пък нараснаха значително. Чуждестранните инвеститори и фирми започнаха да се изтеглят от Иран. Те се опасяват да не загубят много по-значимия американски пазар.
Германско-иранската търговия например отбелязва 20-процентен спад. А през 2017 година, след сключването на ядрената сделка и облекчаването на санкциите, търговският оборот беше достигнал сумата от 3,3 милиарда евро.
Израелското външно министерство приветства засилването на американските санкции срещу Иран, съобщи по-рано Агенцията по външна политика на еврейската държава. Израелският премиер Бенямин Нетаняху благодари на американския президент Доналд Тръмп за "историческата стъпка", като отбеляза, че първите последствия от санкциите вече са налице с факта, че иранската икономика е "в състояние на депресия".
Иран обаче има дългогодишен опит със санкции и вече обяви концепция за преминаване към "икономика на съпротивата". Иранският президент Хасан Рухани заяви, че Ислямската република "ще преодолее гордо санкциите, наложени от Съединените щати". "Срещу нас се води икономическа война. Не мисля, че в историята на Америка има друг обитател на Белия дом, който в такава степен да е против закона и международните конвенции", заяви Рухани.
Хиляди иранци, скандиращи "Смърт за Америка", пък се събраха в неделя на протест, предаде BBC. Иранските военновъздушни сили ще проведат тренировки в понеделник и във вторник, за да докажат способностите на страната.
