"Има два рационални подхода към монархията. Първият е реваншисткият. Заявяваш, че няма да търпиш някакви си паразити, вдигаш болшевишка революция, затваряш монарха в мазето и го гръмваш или гилотинираш.
Това е директен, честен подход, който никак не е за изхвърляне. Практическият опит е показал, че елитите заработват по-усърдно, като им се пусне кръв. Стават по-мотивирани да управляват по-добре съдбините и бъднините на народа си.
Вторият подход е консервативният. Казваш майната му на 21-ви век, няма да се откажем от символите си, от имперското си самочувствие, страната ни има нужда от образовани, наследствени елити, иначе случайно попадналите амбициозни селянчета в политиката ще ни замъкнат към дъното.
Едно е да си политическа еднодневка, която иска само по-скоро да се нагуши и да си уреди живота, този на внуците и правнуците в рамките на единствения мандат, с който разполага, съвсем друго да си от кралско потекло, епохата да носи твоето име и да имаш шанса да се разпишеш за историята колко добре си управлявал, пише журналистката Юлия Ал-Хаким във Фейсбук.
"И този подход не е съвсем лош, не е моят предпочитан модел на държавно устройство, но след десет години управление на най-абсурдните случайници в бг политиката мога да го разбера. Това са двата варианта.
Като те стяга кралският протокол и намираш монархиите за отживелица, не се жениш за принц, не вдигаш кралска сватба за 32 милиона лири, не се настаняваш в луксозно имение, не хленчиш, че нямаш личен живот и не можеш да носиш любимия си лилав лак на ноктите. Не се възмущаваш, че роднините на мъжа ти са расисти.
Ми расисти са, Великобритания е някогашна колониална сила, какви да са династиите й?! Принц Хари носеше нацистка униформа, така се забавляваше момчето, преди да срещне благоверната си и да стане либерал. Той и Навални са най-известните ксенофоби, престорени като либерали.
Иначе препоръчвам книгата на Джеръми Паксман “За крале и кралици”, където може да се прочете повече за генезиса и развоя на монархиите и в частност за особеностите на английския кралски двор.
Ясно проследява колко много се е променила монархията още след екзекуцията на Чарлз I, постепенно губейки абсолютисткия си характер, та чак до баба Бети, където монархията от водеща, маскулинна и доминантна се превръща в съпътстваща, придружаваща, съветваща, изслушваща, насърчаваща, феминизирана институция.
Монархиите са като котките, от огромни саблезъби чудовища в миналото са еволюирали до малки мъркащи домашни любимци в наши дни. И те се променят, и те се адаптират, стават по-дребни, по-гъвкави, по-манипулативни.
В този смисъл, одобряваме или не монархиите, длъжни сме да признаем, че Елизабет II е добър, гъвкав, адаптивен монарх, който съхрани институцията в епоха, в която не една и две корони на Стария континент се търкаляха. Ако някой е демонстрирал как се променя монархия отвътре, това е тя, не Даяна, не Меган."
Още: Каролев: Мегън Маркъл и Хари реват като карпатски мечки
