Позовавайки се на механизма за решаване на спорове за ядреното споразумение с Иран, известно като Съвместен всеобхватен план за действие (JCPOA) - с други думи, решавайки да накарат Техеран да отчете своите нарушения на сделката - Великобритания, Франция и Германия настояха, че те все още стоят твърдо зад нея. Още за позицията на трите държави можете да видите в ТАЗИ СТАТИЯ.
"Надяваме се да Иран да се съгласи да изпълни своите ангажименти в рамките на JCPOA", гласи съвместното изявление на трите европейски държави.
Договорите и споразуменията обикновено имат механизми за решаване на спорове, които позволяват на една страна да спори с друга, ако смята, че условията на сделката са нарушени.
Но ситуацията с иранското ядрено споразумение е малко по-различна. Механизмът за решаване на спора е налице, но моментът да се позоваваме на него може да е отдавна отминал.
Една основна страна в него – САЩ, вече го е изоставила. Президентът Доналд Тръмп се оттегли от споразумението през май 2018 г. и възстанови осакатяващите икономически санкции срещу Техеран. Тогава след забавяне от около година Иран предприе редица стъпки, за да наруши ограниченията на сделката.
Така JCPOA съществува, но в един вид забрава - изоставен или до голяма степен изоставен от двете най-важни подписали го страни. И така, какво искат да направят европейците?
Премиерът на Обединеното кралство Борис Джонсън се опита да очертае път напред.
Изказвайки се по BBC, той заяви, че Великобритания и други подписали страни ще се придържат към споразумението, докато то не бъде променено. Той заяви, че разбира защо администрацията на Тръмп е против сделката.
Джонсън подчерта, че целта остава "да спрем Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Ако ще се отървем от него /от споразумението – бел. ред./, се нуждаем от подмяна", каза той. В оптимистичен апел към американците (и може би към суетата на президента на САЩ), той заяви: "Нека го заменим със сделката с Тръмп".
Но уместен ли е оптимизмът му? Президентът Тръмп каза, че иска по-строго рестриктивно споразумение с Техеран, но един от последните му туитове подсказва, че всъщност той изобщо не се интересува от преговори с иранците.
Целият контекст, в който се разгръща този ядрен спор, се промени драматично, след като американски дронове убиха генерал Касем Солеймани и скромното отмъщение на иранците, последвано от трагичното сваляне на пътнически самолет от иранските военновъздушни сили.
Сцените на протест по улиците на иранската столица може би са в подкрепа на твърдението на Тръмп, че натискът върху иранския режим работи. Много е трудно да си представим, че Доналд Тръмп ще вдигне санкциите сега.
Не по-малко трудно е да станем свидетели на това как Иран приема по-ограничително споразумение, особено такова, което може да има удължени срокове, ограничения на неговите ракетни програми и усилия за ограничаване на регионалните му дейности.
Това е опасен момент. Европейците са под огромен натиск от страна на САЩ да се откажат от споразумението и правят всичко възможно да се противопоставят. Но усилията им да намерят начини за облекчаване на икономическия натиск върху Техеран до голяма степен се провалиха и сега собственото поведение на Иран прави съдбата на споразумението все по-несигурна.
Всичко това има значение. Лесно е да се забрави, че причината за съществуването на JCPOA на първо място беше да се предотврати рискът от война. Имаше съвсем реални опасения, че или Израел, или САЩ и Израел в тандем ще нападнат ядрените съоръжения на Иран.
Споразумението имаше за цел имаше за цел да ограничи ядрените усилия на Иран за определен период от време. Беше далеч от перфектната сделка. Не касаеше решаването на по-широк кръг въпроси. Но се основаваше на надеждата, че режимът в Техеран може би ще стане по-малко разрушителен в региона срещу получаването на икономическите ползи.
Сега, като се позовават на механизма за решаване на спорове, европейците правят първата официална стъпка към написването на некролога на JCPOA. Те настояват, че ще стоят зад него, докато съществува и същевременно, че искат по-добра сделка - такава, която САЩ могат да подкрепят.
Месеци наред анализаторите спорят дали JCPOA е просто болно или е на животоподдържащи системи. Вече може би бавно животът го напуска.
*Автор: Джонатан Маркъс, BBC. Превод: БГНЕС.
