Преди 4 г. надпреварата за Белия дом предизвика не само в Русия, а в някаква степен и в Европа, ажиотаж кой ще победи. Симпатиите надделяха в полза на непредсказуемия Тръмп пред изтъканата от русофобия предсказуема „ястребка” Хилъри Клинтън.
Сега дилема няма. Липсват и илюзии за предсказуемо по-добро бъдеще. Руското издание topcor.ru обобщи ситуацията в обзор под категоричното заглавие, че който и да победи, Русия следва да се подготвя за война. Споменаването на войната може да е пресилено, защото не беше уточнено, че тя ще е „Студена”.
Не се очаква обаче дори частична отмяна на санкциите към Русия, която да се отрази положително върху икономическото положение в Европа. Както и да се извърта ситуацията, Западна Европа и Русия са като скачени съдове.
Отдавна е очевидна истината, че който и да победи на изборите в САЩ, за света, включително и за България, практически няма значение. Щатите преди всичко се грижат за своите интереси, в което няма нищо укоримо. Укорите са за онзи, който гледа на САЩ като на богат и щедър филантроп или на справедлив световен разпоредител на реда и правото.
Тръмп управляваше не като политик, а по-скоро с манталитета на бизнесмен и собственик на изключително голяма компания. От всяка своя дейност той разчиташе на определен положителен икономически резултат за Америка. Отношенията с Русия са на равнище от времето на „Студената война”, против Москва са предприемани санкции 46 пъти.
Практически е спряно изграждането на газопровода „Северен поток-2”, без дори да се прикрива основната цел – заставяне на Европа да купува скъп американския втечнен газ и установяване на абсолютно американско доминиране на европейския енергиен пазар.
Сега външно двамата кандидати за Белия дом – Тръмп и Байдън - се различават основно по отношението към пандемията от COVID-19 и „укротяване” на вълненията сред негърското население. Всичко останало е предизборно говорене за привличане на гласове.
Излизането от ДРСМД и от договора „Открито небе” цели безропотно налагане на нов световен ред. На предизборен митинг в град Джейнсвил Тръмп открито заяви, че възнамерява да установи мир в света, но изключително „от позиция на силата”.
Не, Доналд Тръмп решително не е президентът-политик, който светът би искал да види начело на световния хегемон. Хайде сега да видим Джо Байдън.
Отначало Байдън не правеше впечатление на прикрит „ястреб”, като избягваше темата за Русия и предпочиташе да говори за Китай. С наближаването на изборите обаче неговата реторика спрямо Русия ставаше все по-враждебна. Като начало той призна, че действително счита Русия за противник на САЩ, че главна цел на Путин е да разруши НАТО и да установи доминиране в Европа.
Впоследствие възгледите на Байдън еволюираха с важното уточнение, че Пекин представлява само „конкурент” на САЩ, но „Москва е най-голямата заплаха за американската сигурност”.
Байдън не посмя да посочи Китай като враг, очевидно не е загубил надежда съперничеството между двете свръхдържави да остане в икономическата сфера, а в политиката да потърси примиряване на противоречията. Дали обаче това ще е така?
В това има някакъв резон. Русия и САЩ загубиха напълно взаимното разбиране, вече липсва основа за поносими взаимни отношения. Страните се превърнаха от геополитически съперници в непримирими антагонисти, които не могат да съжителстват конструктивно.
Който и да спечели изборите, Тръмп или Байдън, светът едва ли ще стане по-спокойно място за живеене. По-скоро се очаква пореден полъх от „Студената война” и човечеството трябва да е подготвено за него независимо кой ще стане президент на САЩ.
Автор: Ганчо Каменарски
