Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Иранската следа и иракската офанзива срещу Киркук

17 октомври 2017, 17:45 часа • 2033 прочитания

В неделя, 15 октомври, Пентагонът призова Иракските правителствени сили и пешмергите в Киркук да „избягват ескалация на напрежение“, след като Ирак даде ултиматум на кюрдите, в който поиска изтеглянето на силите им от града. Нещата обаче не се развиха по този начин. Рано сутринта в понеделник, Багдад даде заповед на правителствените военни да „подсигурят бази и държавните съоръжения в Киркук“. Конвой от военни превозни средства, принадлежащи на правителствената армия се придвижиха към районите южно от Киркук. В допълнение бяха формирани граждански милиции, които да атакуват кюрдските позиции, като в тях влизат членове на туркменски организации, подкрепяни от Иран. Пешмергите трябваше да отстъпят пред численото и военно превъзходство на иракската армия.

Спорът за Киркук е от десетилетия, още от 80те години и етническите прочиствания на Саддам Хюсеин. През 1992 кюрдите окупираха града, а след 2005 г. бе постигнато споразумение, според което статутът на града предстои да се определени, но това така и не стана. Вместо това САЩ се оттеглиха от Ирак и ситуацията се влоши. През 2014 г. „Ислямска държава“ започна офанзива в района, като покори Мосул и някои други градове през юни с.г. През август удари Киркук. И докато иракските военни бягаха, кюрдите, с помощта на подкрепяната от САЩ коалиция, спряха настъплението на ислямистите. Багдад също успя да прегрупира армията си и започна контраофанзива.

Сегашният конфликт около кюрдите започна през 2014 г. и постигна върха си след референдума за независимост, който автономната област проведе на 25 септември. Багдад заплаши да изолира Иракски Кюрдистан, блокирайки вратите му към света. Всъщност Багдад иска да накаже кюрдите в Киркук и контролира тамошните петролни кладенци, но играчите, замесени в конфликта, показват, че всъщност нещата не са толкова прости.

Ирак не е единственият източник на натиск върху Киркук. Всъщност, шиитските командири са по-големият такъв. Ден преди Ирак да обяви офанзивата си на 16 октомври, лидерите на трите шиитски милиции в Ирак, отидоха да преговарят с разположените в Киркук кюрди. Местен журналист публикува техни снимки от града. Двама от тези лидери са близки с един от командирите на Иранската революционна гвардия, който отговаря за международните операции на военната организация. Същият командир (Касим Сюлеймани), който пристигна в Иракски Кюрдистан на 15 октомври по данни на „Ройтерс“. Сюлеймани трябва да преговаря относно покачващото се напрежение, като неговата роля в горящия конфликт е голяма. Това показва ясно иранското влияние относно операцията в Киркук.

Иранската намеса е в пълен констраст с американската политика, която в последно време търси премахването на влиянието на Техеран в региона. На 13 октомври, президентът на страната Доналд Тръмп се обяви против ядреното споразумение с Иран, като обвини Техеран в подпомагане на атаки срещу американци в Ирак. Бяха наложени санкции срещу Революционната гвардия на страната, която бе обвинена в доставяне на оръжие за „Ислямска държава“ в Сирия. На кратко, Вашингтон обяви Иран в обезпокояване на американската политиката в региона и блокиране на усилията за война срещу „Ислямска държава“.

Правителството на Иракски Кюрдистан търсеше начини да повдигне пред САЩ въпроса защо шиитските милиции използват американска екипировка. В интернет се появиха и видеоклипове в подкрепа на твърдението. За Белия дом сблъсъците в Киркук са тест относно политиката спрямо Иран, но също така и трън в петата. На 13 октомври, министърът на отбраната Джеймс Матис каза пред репортери, че „трябва да работим върху това“, говорейки за конфликта между Ербил и Багдад. Матис спомена, че държавният секретар Рекс Тилърсън води операциите и има американски представители при иракските правителствени сили и кюрдските пешмерги. Но конфликтът все пак избухна. В тази връзка, Тилърсън изрази съжалението си, че Ербил не се е отказал от проведения референдум.

Развитието на събитията в Киркук задава няколко важни въпроса. Излъга ли Багдад относно намерението си в Киркук? На 12 октомври, генерал-майор Пат Уайт, командващ обединените сухоземни сили на коалицията в района, заяви, че има „нулеви доказателства“ относно вражески намерения на Багдад срещу кюрдите. САЩ често подчертават, че кюрдският референдум може да отвлече вниманието от войната срещи „Ислямска държава“. А сега, съсредоточаването на най-добрите и опитни иракски войски, били се в Хавия, Мосул и Тал Афар срещу кюрдите, означава че Багдад гледа в друга посока.

Ситуацията се усложнява още повече заради вътрешното разделение на кюрдите. Управителя на Киркук беше представител на привържениците на по-твърда линия спрямо Багдад, докато доста от пешмергите желаеха диалог. На 16 октомври, някои от тях изоставиха позициите си южно от града, заради сложните вътрешни конфликти, предаде кюрдския канал Rudaw. Това разделение позволява на Сюлеймани и подкрепяните от Иран милиции да търсят отделно решение с двете групировки по отделно.

Сблъсъците в Киркук свидетелстват, че Иран навлиза в нова фаза от историята си с отслабването на „Ислямска държава“. И докато Багдад се опитва да си върне контрола над кюрдския автономен район, САЩ наблюдават растящото влияние на Иран в Ирак. Нещо, което не бе толкова силно изразено в по-активните фази на войната срещу „Ислямска държава“.

Автор: Сет Францман, доктор от Йерусалимския еврейски университет, журналист и член на центъра „Рубин“, занимаващ се изследване на международните отношения.

The National Interest

Десислава Любомирова
Десислава Любомирова Отговорен редактор
Новините днес