Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Хуманитарната катастрофа в Сирия - глад и продължаващи санкции

24 март 2021, 17:22 часа • 1808 прочитания

Това е катастрофа в катастрофата- вече 10 години продължават войната и насилието в Сирия. След войната настъпва и гладът, над 12 милиона души - повече от половината население на страната - са без достъп до храна.

Хронично недохранвани деца

Координаторът на ООН по хуманитарните въпроси Марк Лоукок информира в края на февруари Съвета за сигурност на ООН, че повече от половин милион деца в страната страдат от хронично недохранване. Масово родителите ядат по-малко, за да има повече за децата им. На немалко от тях им се налагало да работят, вместо да ходят на училище.

Другото лице на войната в Сирия е тежката икономическа криза. Само през последната година сирийската лира е загубила три четвърти от стойността си, а цените на хранителните продукти са се утроили. Дори и основните храни вече са толкова скъпи, че все повече хора живеят "на ръба на екзистенцминимума“, казва Хайко Вимен от мозъчния тръст Crisis Group. И всичко това в една държава, която някога беше житницата на Близкия изток, и в която днес пекарните продават все по-малко субсидиран хляб. “Хората стоят на опашки с часове, липсва бензин, ток, всички", добавя Вимен.

Германската хуманитарна организация Welthungerhilfe подпомага бедстващите, но е активна само в контролираните от бунтовниците райони в северозападната част на страната. Организацията е направила постъпки да ѝ разрешат да работи и в останалите части на Сирия. “Искахме да се регистрираме и в териториите под контрола на Асад, но режимът ни постави условия, които са неприемливи за нас като независима и неутрална хуманитарна организация – да спрем помощите си за районите в Северозападна Сирия", казва Константин Вичел, координатор на Welthungerhilfe.

Сирийците са принудени да бягат

Почти всеки втори сириец е превърнат в бежанец- над пет милиона са потърсили убежище в чужбина, основно в съседни на Сирия държави, а други 6 милиона и половина сирийци са вътрешни бежанци, които войната е прокудила от родните им места. Само през 2020 година почти два милиона души са били прокудени от домовете им, сочат данните на Норвежкия съвет за бежанците. И все по-често причината не е въоръженият конфликт, а икономическият недоимък в страната.

Много са причините за колапса на икономиката, като основната, разбира се, е 10-годишната война и разрушаването на важна инфраструктура.  Миналата година имаше срив на банковата система и икономиката и в съседен Ливан, който беше основният прозорец за сирийската икономика и място, където средната класа пазеше спестяванията си. Експерти казват, че една пета от активите на банките са пари на сирийци, които сега липсват.

Тежък удар нанасят и санкциите. Сирия отдавна е в санкционните списъци на САЩ, както и в тези на ЕС от цели десет години. Джеймс Джефри, специалният пратеник на Доналд Тръмп за Сирия, направи равносметка в интервю за онлайн медията Al-Monitor в началото на декември."Засилихме натиска срещу Асад. Нашата позиция е режимът да не получава помощи за възстановяване - а страната отчаяно се нуждае от нея. Виждате какво се случи със сирийската лира, виждате какво се случи с цялата икономика. Така че това беше много ефективна стратегия.”

Цивилното население – жертва на политически игри

„Вече е ясно, че режимът на санкции в крайна сметка вреди на икономиката“, признава Хайко Вимен от Crisis Group. Затова той се пита дали не е време да бъдат отменени санкциите, или да бъде накаран режимът да приеме конкретни отстъпки - в смисъл да започне да спазва международните хуманитарни стандарти.

Цената за липсата на политически компромис се плаща от цивилното население в страната, оплака се наскоро президентът на Международния комитет на Червения кръст Петер Маурер. В тази връзка той предупреди, че “Сирийците не могат да си позволят още една година като тази, камо ли още десет.”

Източник: БГНЕС

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес