Смъртта в домовете за възрастни хора сега се разпространява със скоростта на горски пожар. Към обитателите не допускат близките им, а персоналът често е лошо обучен, не е защитен и е силно изплашен. Това пише журналистката Лота Грьонинг в шведското издание Expressen. Actuano.com представя позицията ѝ за ситуацията в Швеция в това отношение:
За някои коронавирусът е като руска рулетка: не знаеш колко силно ще заболееш. За други (особено за възрастните) смъртта е твърде вероятен изход, пише тя.
Когато преди месец инфекцията започна да се разпространява по света, аз видях по телевизията сюжет, заснет в американски дом за престарели хора, където коронавирусът успял да проникне. Мнозина умирали, а за роднините вратите били затворени. Те стояли пред сградата и плачели, защото не можели да се видят с близките си. Аз се ужасих от ситуацията и си помислих, че това в Швеция не може да стане.
Но това стана.
Почувствах надежда, когато правителството и Андерс Тегнел (главният епидемиолог на Швеция) заявиха, че защитата на възрастните граждани е приоритет за нашата държава. Те непрекъснато повтаряха тези думи, убеждавайки всички да поемат лична отговорност и да не разпространяват заразата.
Възрастните бяха призовани да си стоят у дома. Старците трябваше да проявят съзнателност. Това обаче в по-голямата си част бяха празни думи, защото явно не засягаха тези, които получават помощ от службите за грижи за възрастните , живеещи в домове за престарели хора или зависещи от приходящ персонал.
Постепенно истината започна да излиза на повърхността. Държавата отказа да носи отговорност за системата на здравеопазването, складовете със стратегически материали не се попълваха. Не достигаше защитно оборудване, места в болниците, апарати за белодробна вентилация и обучен персонал.
Департаментът за обществено здравеопазване и правителството се опитаха да запазят позициите си чрез стратегията на увъртане. Няма никакъв смисъл да се прави анализ на всички, казваха те, докато не получиха достъп до системата за тестване. А още от самото начало беше съвършено очевидно, че с разпространението на инфекцията трябва да се проверяват всички медици и служители от социалните служби.
Не бива за всичко да обвиняваме коронавируса. Време е да си отговорим на въпроса каква е у нас, в Швеция, ситуацията с грижите за възрастните. Вече не от една година старци се оплакват, че за тях се грижат зле и са много самотни. Впрочем редица общини неотдавна решиха да изтеглят ресурси от тази сфера.
Ларс Линдберг, който от много години работи в службата за помощ в Стокхолмския регион, преди известно време даде интервю за програмата Aktuellt. Той говореше за очевидното – за това, че условията за работа на персонала способстват за разпространяване на вируса.
"Не мога да разбера защо всички така се удивяват, че коронавирусът се разпространява. Имаме лошо подготвен персонал без средства за защита, при това е на почасово заплащане. Това означава, че на тях не се плащат болнични, те не могат да си останат у дома, ако имат кашлица, тъй като няма с какво да си платят наема за жилището", констатира Ларс Линдберг.
Разговарях със служители от службите за помощ, които ми разказаха колко им е тежко. Не достигат средствата за защита. Една медицинска сестра, работеща в малка комуна, споделила, че дори нямат антисептик за ръце.
Неотдавна Expressen съобщи за 80-годишната Биргит Фалк, която починала от коронавирус в дом за възрастни в Гьотеборг. Когато анализът показал, че има коронавирус, никой от персонала не посмял да влезе в стаята ѝ, за да провери как се чувства, твърди нейната дъщеря Мария Лим Фалк.
Старците умират в своите постели самотни, за да се окажат после в полиетиленови чували и в заковани с гвоздеи ковчези. Ние наистина ли искаме смъртта да е такава?
Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко за коронавируса, 19 април"
Превод: Ганчо Каменарски
