Китай е притиснат в ъгъла, според статия в излизащото в Хонконг издание Asia Times. Ситуацията заплашва да се обърне срещу него, тъй като отказът да приеме съществуващите правила на играта може да се тълкува като бунтарство и нечестност. Пекин има само няколко месеца за размисъл.
По време на първата Студена война СССР беше могъщ и всички (независимо дали западни съюзници или поддръжници на Москва) го възхваляваха: на западния фронт, за да стимулира драмата и съперничеството; у дома, в Съветския съюз - за изграждане на самочувствие.
Каква е реалната ситуация в Китай в наши дни?
Тъй като реалността за нова студена война с Китай става все по-ясна, оценките за позицията на Пекин варират. Тази статия прави опит за безпристрастно възприемане и в нея виждаме само калейдоскоп от алтернативи, една от друга по-лоши.
Както отбеляза известният икономист и журналист Дейвид Голдман, търговската позиция на Китай се засилва. Фарс ли са заплахите за китайската търговия?
Китай е търговска суперсила и е добре, ако разчита само на мека сила (закони, култура), финансова мощ и политически съюзи.
На всички други фронтове обаче Китай е по-слаб от САЩ. А излишъкът му може да се превърне в сериозна пречка. Поръчките могат бавно да се пренасят на други места или внезапно да спрат поради форсмажорни обстоятелства, както се случи с доставките на газ от Русия.
Китай увеличава своя търговски излишък, ясно вярвайки, че по-нататъшното увеличаване на чуждестранната зависимост от неговите стоки е най-силната гаранция за политическа му сигурност. В същото време той настоява за интернационализацията на юана спрямо долара и изграждането на армия за противодействие на САЩ. Всичко това създава проблем на няколко фронта, където излишъкът на Китай може да се обърне срещу него всеки момент. Още: Анализ: САЩ трябва да избегне загубата на оръжия в Украйна, както стана в Афганистан
Всъщност балонът на излишъка може да се спука, ако стане още по-голям и това може да навреди значително на Китай. Ако и Съединените щати страдат, тогава страданието на американците ще се превърне в недоволство и гняв. Китай ще трябва да обясни, че неговият износ по никакъв начин не е изнудване или опит за вреди на САЩ, но това няма да е лесно поради конкурентния дух и амбициите на Пекин към долара.
Ако Китай разбере това и намали излишъка, той също ще намали доходите си, тъй като вътрешният потребителски пазар не набира желаното темпо. В същото време един от основните двигатели на растежа, пазарът на недвижими имоти, се срива, докато другият двигател, инфраструктурата, само трупа дългове и изпразва хазната.
Ако икономическите сражения спрат, САЩ ще го обявят за победа, а Русия ще се обърне срещу Китай или ще стане пасив за него в обозримо бъдеще.
Ако конфликтът се проточи, това ще подкопае доверието в Китай, тъй като Пекин се опитва неуспешно да се отърве от вътрешната обществена подкрепа за Русия.
Във вътрешен план Китай изостави политиката си „COVID-Zero“ и намери нова привлекателност за предприемачите, като редуцира връзките си с ЕС, но това не е достатъчно.
Чуждестранните и местните инвеститори бяха пожертвани от Китай в миналото и сега те виждат мрачна перспектива за страна, която все повече се конфронтира със САЩ. Ще трябват години, за да бъдат убедени да се върнат и то с цената на обещани повече възможности.
След 1989 г. Китай отново покани някогашни бизнесмени от Хонконг и Тайван. Бяха им обещани бързи пари, най-вече в недвижими имоти и електроника. Те избраха новите възможности и останаха.
Проблемът е колко бързи и широки възможности може да даде Китай на милиардерите в замяна на лоялност днес? От 1989 г. не е имало явна враждебност нито от страна на Съединените щати, нито от техните съюзници. Китай по това време не представляваше заплаха и светът беше изправен пред хаотичните последици от разпадането на СССР. Сега ситуацията е коренно различна.
Може да опитате нещо и то дори да се получи, но със сигурност не е в мащаба на 90-те години. За втори път планини от злато са обещани на капиталистите, но всичко е провалено поради капризите на мистериозно и неразбираемо политическо ръководство.
Остри завои се случват не само в Китай. В капиталистическите страни има политически и финансови колапси, но техният механизъм е прозрачен, има открити дискусии, има възможност за прогнозиране.
Усилията на Китай в Европа са конструктивни, но сигнализират за срив в отношенията на ЕС с Русия. Някои имат намерение да говорят с Москва, други не. А нежеланието на Пекин да даде ясен отговор на Макрон за Москва само отслаби позицията му. Още: "Кой ще получи парите?": Проблем пред плана на ЕС да закупи снаряди за Украйна
Освен това Франция е в опасност от прекомерно разтягане на трансатлантическите си връзки поради историята си със САЩ. Но Франция в никакъв случай няма да ги разкъса заради някоя друга държава. Така че дори в критичен момент нито Франция, нито която и да е друга европейска страна ще избере Китай пред Съединените щати.
Пример за тежката ситуация в Пекин са великденските учения около Тайван. Те плашат западните християни, защото Великден е време на мир. Военните учения край Тайван са тъп инструмент, който е изпълнен с неприятни последици. Всъщност те само рекламират тайванския президент.
Той просто е длъжен да направи нещо, но какво може да се направи при тези обстоятелства? Заплахите за Тайван ще тласнат острова и други страни към по-нататъшно укрепване на връзките със САЩ, а самият Китай ще бъде принуден допълнително да укрепи позициите на НОАК.
Въпросът е и как да се представи на обществото сегашното напрежение със САЩ. Китай иска междудържавна дискусия, така че страните да си поделят сферите на влияние - нещо като втора Ялта. Това не се харесва на САЩ, те искат да обсъждат международни правила, които според тях Пекин трябва да спазва.
СССР не беше част от световната търговска система и се ограничаваше до собствения си блок. Освен това неотдавна, заедно със Съветите, водихме кървава война срещу нацистите, успешно се споразумяхме за някои правила на играта, освен това руснаците в културно отношение са част от Запада. Днешният Китай е неразделна част от световната търговия, но все още не е отворил своя пазар.
По-трудно е да се разберат китайците поради различието на тяхната култура. Какво да споделим с тях, като не ги разбираме по принцип?
Китай ще трябва да намери някаква нова идея, за да излезе от затрудненото положение. Американците просто не вярват на китайците и искат факти, докато Пекин не е в състояние да ги даде.
Разбира се, Китай все още е свободен да залага на колапса на американската система, трансатлантическото разделение с Европа, политическия възход на глобалния Юг и т.н. Има много доказателства за това – системният провал на Америка, упадъкът на капитализма и т.н. Разбира се, и капитализмът, и Америка ще рухнат рано или късно, но кога точно? След няколко години или след век? Още: Големият въпрос: Ще продължи ли САЩ да подкрепя Украйна и след Байдън?
Вътрешните приоритети на САЩ, особено президентските избори догодина, които биха могли да разделят страната и да тласнат Америка към единствената обединяваща тема - конфронтацията с Китай.
Тогава може би е време Китай да помисли как да се осигури по-надеждно. Но този въпрос трябва да бъде решен въз основа на вътрешни приоритети и ситуацията става все по-объркана на фона на противоречиви нужди.
Най-вероятно Китай ще потърси глътка въздух с удвоена енергия, ще изчака прахта да се улегне на руския фронт и ще види как икономиката ще се справи след пандемията.
В крайна сметка няма непосредствени заплахи и Пекин със сигурност все още има време да помисли върху тези чувствителни теми, тъй като те са изключително сложни и могат да доведат до лоши решения, както се случи с политиката на COVID-нула или руската инвазия в Украйна.
Това може да продължи до лятото или есента, когато или Русия, или китайската икономика ще внесат яснота и може би ще покажат по-добри перспективи. От друга страна, ако картината стане още по-мрачна, Пекин само ще загуби още време.
Франческо Сиски е италиански синолог, писател и колумнист, базиран в Пекин. Старши научен сътрудник в Китайски университет Ренмин.
Превод: Ганчо Каменарски
