Германското индустриално производство продължи своя спад. Производството на страната е спаднало с 1,7% през октомври.
Показателят отчита втори пореден месечен спад и в същото време най-голямото си намаление от април насам.
Информацията за нивото на производството излиза след оповестяването на доклад, показващ, че германските заводски поръчки са спаднали на фона на слабото търсене в страната и извън еврозоната.
Влияние на външни фактори
Германската индустрия се намира в спад в продължение на повече от година, тъй като търговският конфликт между САЩ и Китай и несигурността около Brexit засегнаха търсенето на всичко - от автомобили до машини. И все пак правителството в Берлин се противопостави на призивите за въвеждане на пакет от фискални стимули, твърдейки, че икономиката не е в криза.
Натиск заради Северен поток-2
Положението може да се влоши след заплахата от санкции заради „Северен поток-2”
Тези санкции са удар срещу Европа и близкия партньор Германия”, заяви президентът на германско-руската външнотърговска камара и главен изпълнителен директор на нефтено-газовия концерн OMV Райнер Зееле.
Според него, вече е настъпило времето Берлин и Брюксел да заемат ясна позиция и да отговорят с целенасочени мерки, тъй като на карта е заложена енергийната независимост на Европа.
В сряда комисия на американския Сенат прие закон, предвиждащ санкции срещу компании, които участват в изграждането на 1200 км газопровод от Русия до Германия. Президентът Доналд Тръмп все още не е подписал закона, който и двете палати на Конгреса първо трябва да одобрят. Американските политици твърдят, че тръбопроводът ще увеличи зависимостта на Европа от Русия. Освен това САЩ искат да изнасят втечнен газ за Европа.
Председателят на германско-руската външнотърговска камара Матиас Шеп обясни, че изграждането на газопровода ще увеличи енергийната сигурност в Европа и ще гарантира по-ниски цени на енергията в сравнение с втечнения газ от Съединените щати. Той отправи критика заради това, че посредством новите санкции се насърчава продажбата му в Европа.
Шеп се позова на документ, съдържащ позицията на външнотърговската камара, според която Германия се нуждае от ниски цени на енергията, за да оцелее нейната енергоемка промишленост в глобалната конкуренция. Зависимостта от руския газ е измислен аргумент, тъй като в днешно време теоретичното спиране на доставките на газ от Русия може да бъде компенсирано чрез закупуване на течен газ. ЕС зависи по-малко от руския газ, отколкото Русия от валутните постъпления от предназначения за ЕС руски газ.
Консорциумът „Северен поток” се ръководи от руския концерн „Газпром”, който осигури половината от финансирането на проекта на обща стойност 9,5 млрд. евро. Сред партньорите са немските компании „Uniper” и „Wintershall”. Според консорциума, тръбопроводът, който в голямата си част протича успоредно на „Северен поток-1”, е 90% завършен и се предвижда да бъде пуснат в експлоатация през следващата година.
От компанията-оператор на „Северен поток-2” отказват да коментират наближаващите американски санкции.
„Ние сме наясно с политическите дебати и законодателните инициативи в Конгреса на САЩ", заяви говорител на „Северен поток- 2” и допълни, че компанията не може да коментира евентуалния ефект от санкциите върху реализацията на проекта.
Енергийна зависимост на Германия
Енергийната политика е една от основните причини за тази немска неспособност. Точно в момент, в който Германия имаше най-силна нужда от енергийна независимост и сигурност на енергийните доставки, тя реши ускорено и бързо да затвори най-сигурните си източници на енергия - ядрените централи. Пренасочени бяха милиарди от публичния ресурс за финансирането на конкретно избрани и удобни за политическата власт енергоизточници, които не могат да донесат нужните резултати. В резултат, Германия не само разбалансира енергийната си система, тя създаде условия за увеличаване на енергийната си зависимост от външни доставчици на природен газ и въглища.
Зависимостта на България от германската икономика
Най-тревожното обаче е, че развитието на немската икономика е тясно свързано с България и всяко забавяне при тях се отразява в пъти по-осезаемо при нас. Именно Германия е най-големият външнотърговски партньор на България. На практика почти 16% от износа на стоки от страната се реализира на германския пазар, като не бива да забравяме, че едни от най-големите аутсорсинг инвеститори в страната са също немски фирми.
От тази гледна точка е напълно нормално проблемите на немската икономика и забавянето на нейния икономически растеж да окажат потискащо въздействие и върху малката и отворена българска икономика.
Нека си припомним какво се случи още през 2018 година. В Германия, съответно и в България, спадът на икономическия растеж през 2018 г. стана много рязко и пролича най ясно през третото и четвъртото тримесечие на годината.
