Производителността на труда намалява, ако хората работят повече от 40 часа седмично – това показва мащабно проучване, основано на данни от фабриките от Първата световна война, цитирано от BBC.
По време на войната Великобритания е произвеждала оръжия и муниции – но понеже мъжете са били на фронта, жените са влезли във фабриките.
През 1915 г. правителството създава Комисия за здравето на оръжейните работници, която следи условията им на труд. Тази институция създава богата база данни, която учени от Станфордския университет са анализирали допълнително.
Информацията е била полезна на изследователите, защото е пълна и лесно измерима: работниците са имали само една смяна, всеки един е извършвал едни и същи задачи, може да се провери в кои дни и по колко часа фабриката е работила.
Анализът показва, че с увеличаването на работните часове производителността също се увеличава – но само докато работната седмица достигне 40 часа. След това производителността започва да спада.
Работниците обичайно са се трудили над 50 часа седмично, понякога стигайки до 72. Но производителността не е най-висока в седмиците с най-много труд, обяснява д-р Джон Пенкавъл, който е един от авторите на проучването. Което означава, че в един момент извънредният труд носи повече разходи, но не и повече полза.
Важно е също не колко е дълъг работният ден, но и колко почивни дни има. По онова време работата в събота не е била нещо извънредно, а заради войната често се е работело и в неделя. Данните показват, че ако една работна седмица мине без почивка, на следващата производителността пада с между 13.5% и 17%.
Все повече водещи предприемачи и визионери по света призовават за по-кратка работна седмица. Колко часа очаква да се работи създателят на Alibaba Джак Ма, прочетете в този материал.
Как се измерва работата в офис
Не бива да се забравя, че тези данни обхващат ръчен труд, който може да бъде проследен и измерен лесно. Но как да се прецени колко труд е положил някой, чиято работа е, например, да култивира дългосрочни бизнес отношения?
Множество проучвания показват, че служителите в края на 20-ти и началото на 21-ви век подценяват колко време почиват и надценяват колко време работят; а с изменянето на естеството на труд измерването става още по-трудно.
"За работниците от икономиката на знанието е трудно да разберат колко всъщност работят", коментира д-р Ерин Рейд от канадския университет "Макмастър".
"От мнозина се очаква да отговарят на работни мейли и съобщения по всяко време на деня и дори когато са на почивка. В резултат на това, дори ако технически не са на работа, все още мислят за нея и работят, а това е много изтощаващо".
Решенията са прости, но са отговорност на работодателите, подчертава д-р Рейд. "Мениджмънтът налага на работниците дълги работни часове и изисквания отвъд тях и обикновено са част от културата на работното място."
