Часове преди поредната среща на високо ниво на европейските лидери, предстоят много трудни разговори по темата за европейските санкции към Русия. В Европейския съюз стават все по-силни гласовете, които искат „нормализация” на отношенията с Русия. И тези гласове не бива да бъдат подценявани, защото демонстрират вътрешните разделения на Съюза по отношение на Москва, смятат Сибрен Де Йонг, Вилем Остервелд и Вилем Опинг от Центъра за стратегически проучвания в Хага, както и Даниел Фиот от Института за европейски проучвания на Брюкселския университет.
Бавната реакция на ЕС и НАТО
Икономическите санкции на ЕС срещу Русия ще изтекат през юли тази година и вече има сериозен разнобой дали мерките да бъдат удължени с още половин година. Великобритания, Полша и прибалтийските държави са твърдо „за” този вариант, но Франция, Испания и Австрия са против.
Според анализа на експертите от Центъра за стратегически проучвания в Хага, публикуван в EUobserver, проблемите сега излизат наяве заради първоначалната реакция на ЕС по отношение на кризата в Украйна. Инструменти като забрана за пътуване на европейска територия, замразяване на активи на европейска територия на отговорни за анексирането на Крим се оказаха неефективни, посочват специалистите. И допълват – Русия не се впечатли и от изключването от Г-8 и продължи с партизанската война в Източна Украйна.
Всъщност европейските политически фигури не се събудиха за случващото се в Украйна чак докато не беше свален полет MH17 на малайзийските авиолинии. Чак тогава ЕС наложи икономически санкции на Русия, които се отразиха на финансовите пазари, на енергийния сектор (бел. ред. – там има забрана за внос на петролно оборудване) и върху отбраната.
Подобно на ЕС и НАТО не бързаше особено. Защото въпреки че Алианса стартира бързо т.нар. въздушна полицейска мисия в прибалтийските държави, остана въпросът какво ще направи НАТО „на земята”, за да защити уязвимите от кризата в Украйна държави. През септември 2014 година имаше среща, на която беше постигнато съгласие да бъде създадена част за бързо реагиране. И НАТО пое ангажимент да отдели 2% от общия БВП на страните-членки на Алианса за отбрана. Но макар това да беше поставено като цел, шест държави в НАТО всъщност намалиха бюджетите за отбрана, включително имена като Великобритания, Германия и Италия.
Ролята на петролната индустрия
Факт е, че всъщност най-големият външен натиск върху Путин дойде не от ЕС, а от САЩ и от американската петролна индустрия. И по-точно компаниите, разчитащи на добив на шистов петрол, както и на нерешителността на ОПЕК. Точно тези два фактора доведоха до „заливане” с петрол на световните пазари, което свали неимоверно цената на черното злато и помогна за икономическия свръхтовар върху плещите на Кремъл. От юни 2014 година насам петролът поевтиня грубо два пъти. И на всичкото отгоре тенденцията е цената да се запази, ако не и да падне още – резервите от горива, особено на САЩ, растат, а американският добив на петрол не намалява. А ако Иран постигне договорка за ядрената си програма, която да позволи износ на ирански петрол, тогава има риск от второ рязко поевтиняване. И едва ли Русия ще е доволна.
Петролът заслепи и Европа
Сривът на цената на петрола маскира липсата на адекватни действия в ЕС. Дали ще е Кипър, България, Унгария, Австрия или Италия, Путин използва украинската криза, за да издигне димна завеса и да раздели Европа – отново, смятат експертите от Центъра за стратегически проучвания в Хага и от Института за европейски проучвания на Брюкселския университет. Стратегията на Путин е далеч по-ефективна, отколкото след края на Втората световна война – вместо със заплаха от силата на оръжието, отделни страни-членки на ЕС са изкушавани с богатството на Русия.
Предвид падащата цена на петрола обаче всички изкушени от Путин трябва да са наясно – икономическата облага, която може да предложи Кремъл, става все по-малка. И затова както ЕС, така и САЩ трябва да иска пълно изпълнение на Минските договорености - заедно. Иначе, както е казал Бенджамин Франклин, ако не се държим всички заедно, ще се оправяме всички поотделно, завършват своя анализ Сибрен Де Йонг, Вилем Остервелд, Вилем Опинг и Даниел Фиот.
