Руското издание agitpro.su публикува интересен материал с провокативен финал под заглавие "Неоосманский проект Турции закончится российским Босфором". Представяме го със съкращения.
По време на Първата световна война Руската империя воювала в състава на победилата коалиция Антанта. Тя обаче е най-ощетената страна във войната в резултат на избухналата болшевишка Октомврийска революция (25 октомври/7 ноември 1917 г.).
Войната официално приключила на 11 ноември 1918 г., но за Русия краят е поставен с Бресткия мир още на 3 март 1918 г. Тогава от нея са отнети Финландия, Полша, Прибалтика, Украйна, част от Беларус и Закавказието. Какво обаче с някаква доза сигурност е щяло да се случи, ако историята се е развила по друг сценарий, особено по отношение на Турция, съюзник на Германия във войната?
През март-април 1915 г. е сключено Съглашение на Русия с Великобритания и Франция за Проливите. Изданието agitpro.su подробно изброява разменените 6 броя паметни записки от 5 до 10 март между руския външен министър Сергей Сазонов и посолствата в Петербург на Франция и Великобритания. В съответствие с това споразумение Великобритания и Франция се съгласяват след победа над Антантата Русия да присъедини Константинопол (Истанбул), проливите Босфор и Дарданелите, както и прилежащите им райони съответно в европейската и азиатската част на Турция като съюзник на Германия.
През март-май 1916 г. Великобритания и Франция получили съгласието на Русия относно плановете по разделяне на Турция. С Русия е сключено Съглашение по разделяне на азиатска Турция 1916 г., което е оформено в паметни записки, нота и две телеграми. На свой ред Великобритания и Франция под формата на обмен на ноти от 9 до 16 май 1916 г. сключили Договора Сайкс-Пико, който представлявал споразумение за разделянето на азиатските владения на Османската империя.
По тези договорености съюзниците дали обещание да изпълнят Съглашението на Русия с Великобритания и Франция за проливите от 1915 г., като също ѝ придадат областите Ерзурум, Трапезунд, Ван, Битлис и част от Кюрдистан. Освен това, под протекторат на Руската империя влизал и Йерусалим, който дотогава бил в състава на Османската империя.
В руските медии често критикуват военнополитическото ръководство на страната в липса на дългосрочно стратегическо планиране. Само че такова планиране нямат само малките страни като България, а големите старателно укриват стратегическите си намерения.
Очевидно е, че големият проблем за Русия не е НАТО, като такъв се очертава Турция. Факт е, че Анкара се е прицелила в бившите територии на Руската империя и на бившия Съветски съюз. Конкретно става дума за Кавказкия регион: турците плътно навлязоха в Азербайджан, предлагайки концепцията "две държави – един народ". Анкара също е много активна в Средна Азия и в Кавказ. Информационното и културно влияние на Турция е насочено не само към граничещите с Турция страни като Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркмения, но и непосредствено на руска територия: Крим, Чечня, Дагестан, Ингушетия, Карачаево-Черкесия и Кабардино-Балкария. Турция охотно търси контакти с Украйна и татарския етнос в Крим.
От 90-те години на XX век Турция съживи своя глобалистки проект за възстановяване на Велик Туран. Ердоган създаде един малко известен проект до 2099 г. Турция да стане четвърта сила в света след САЩ, Китай и Русия. Да се доверяваш на Ердоган е рисковано, защото той винаги може да намери претекст да наруши договорите относно Сирия, Либия и Нагорни Карабах.
И все пак какви могат да са геополитическите планове на Русия през XXI век? Факт е, че на нея не ѝ трябват нови земи. Нейните два глобални проблема са: 1. Демографският проблем: След 1992 г. тя има 5-6% отрицателен прираст. 2. Санкциите на САЩ, които не ѝ дават достъп до международните финансови пазари, за да излезе от суровинния характер на експорта си в областта на високите технологии.
С изключение на Анкара, на никого наоколо не му се ще да воюва. Докъде обаче ще стигне Ердоган в хегемонистичните си стремежи? По произход той е турчин, но у него ясно се долавя нещо византийско.
Не е допустимо Русия да няма в различни варианти стратегически план за XXI век. Ами ако той се основава на параметрите на Съглашението на Русия с Великобритания и Франция за Проливите от 1915 г. и Съглашението за разделяне на азиатската част на Турция от 1916 г.? Само от Турция зависи Москва кои планове непрекъснато да актуализира.
Сега Русия създава усещането, че води геополитически игри за чужда сметка, като точно в нужния момент обръща изглеждащата загубена ситуация в своя полза. За това свидетелства принуждаването на Грузия за мир през 2008 г., присъединяването на Крим към Русия през 2014 г. и последните събития в Нагорни Карабах. На дневен ред са Приднестровието и Донбас.
Според agitpro.su, същото ще се случи и с турския проект Велик Туран – той може да завърши с руски флаг над Босфора и Дарданелите.
