Посещението на гръцкия премиер в Русия предизвика подозрения у европейските партньори на фона на нелеките преговори за финансовото оцеляване на Гърция. Когато Ленин говореше за активистите на комунистическата пета колона в западните страни, той ги наричаше "полезните идиоти". Не е изключено точно такава роля да отрежда Владимир Путин на гръцкото правителство на Алексис Ципрас, който явно не се разбира със своите европейски колеги и направи своята визита в Москва, пише журналистът Жан-Батист Ноде от френското издание "L'OBS".
Важността на тази двудневна визита на лидера на „радикалните леви“ (Ципрас за първи път излиза от границите на ЕС) е подчертана от срещата му с главата на руската държава, а така също и с премиерът Дмитрий Медведев.
Намирисва на шантаж
Около експедицията на Ципрас намирисва на шантаж. Гръцкият премиер сякаш иска да покаже на европейските си партньори, че ако не се съгласят да отделят средства (според условията на Атина), за да бъде предотвратен банкрута на страната, то той може да се обърне за финансиране към Москва. Путин може само да се радва за това. Защото в замяна може да поиска да използва правото си на вето за гласуването на европейските санкции – наказанието към Русия заради Украйна.
Не става въпрос за официален двустранен заем между Москва и Атина. Но руските банки може „внезапно“ да придобият гръцки облигации, които са никому ненужни, освен на Европейската централна банка в рамките на политиката на солидарност на ЕС.
Предупреждението на Европа
Европейците недвусмислено дадоха на Ципрас да се разбере, че не бива да пресича червената линия. В интервю за Hannoversche Allgemeine Zeitung Мартин Шулц предупреди Ципрас, че смята за „неприемлив“ всеки опит на Атина да тръгне „срещу общата европейска политика по отношение на Русия в замяна на помощ“.
Във всеки случай Москва си остава истинска Мека за комунистите, националистите и антиеврейските политици. Както и за модернизираният комунист Ципрас. В замяна на проруски изявления (той нарича санкциите срещу Москва „безполезни“) Алексис Ципрас може да получи възнаграждение, също както антиевропейски настроеният унгарски лидер Виктор Орбан. Кремъл би могъл да отмени за тези държави ембаргото за селскостопанската продукция.
Но някои атински политици предполагат, че визитата в Русия не е просто дипломатическа игра. Сега европейците принуждават гръцкия премиер да проведе икономическа политика, която противоречи изцяло на неговите предизборни обещания (което си е чисто политическо самоубийство) и затова той се готви да направи рязък завой.
Хипотеза на блъф
Сега по всякакъв начин в Атина се опитват да покажат, че дългата серия от преговори означава, че народът може да има доверие на правителството на СИРИЗА, което направи всичко или почти всичко, за да удовлетвори европейските кредитори. СИРИЗА получи 36% от гласовете в края на януари, а днес има подкрепата на почти 60% от гърците.
За април все още остава планирано подписването на финансовото споразумение между Гърция и ЕС и хипотезата за блъф изглежда все по-вероятна. Защото макар Путин да се опита да разедини ЕС, използвайки слабостите на неговите членове, на Русия ѝ се налага да прави сериозни бюджетни съкращения заради санкциите и падането на цените на нефта, следователно едва ли ще ѝ стигнат средствата за Гърция.
Освен това Москва няма кой знае каква нужда от Гърция. Руският флот вече има стабилна база в Средиземноморието и обекти в Кипър. Ципрас може би си мисли, че играе тънко в Москва. Но може би е добре да прочете Ленин и да се замисли дали всъщност не си играят с него.