Загадката за израстването на мъдреците, които обикновено започват да растат в края на тийнейджърските години, тормози учените от доста време. Но учените от Университета в Аризона, САЩ, смятат, че са разгадали мистерията, предаде БГНЕС.
Антропологът Халзка Гловачка и нейният колега Гари Шварц са анализирали промените в различните черепи, за да сравнят еволюционното им развитие. Те сравнили костите и зъбите на приматите в 3D модели и установили, че времето на израстване на нашите кътници е тясно свързано с деликатния баланс на биомеханиката в нашия череп.
Зъбите, които използваме за смилане на храна, обикновено излизат на три етапа на възраст около 6, 12 и 18 години. Другите примати се сдобиват с кътниците по-рано. Шимпанзетата имат кътници на 3-та, 6-та и 12 -та си година. Жълтият бабуин има кътници на 7 години, а резус макаците на 6 години, пише "Science Alert".
Важен фактор, който ограничава времето, необходимо за появата на зъбите, е пространството. Ако челюстта не е достатъчно голяма за пълен набор от зъби, няма как те да израстат в нея. Хората нямат толкова място в устата, колкото някои други примати, но това не е точното обяснение защо мъдреците се появяват толкова късно в живота ни или защо растежът им често създава определени проблеми.
Учените смятат, че това всъщност е въпрос на сигурност. "Доказано е, че челюстите ни растат много бавно, вероятно поради цялостната ни еволюция и в комбинация с по-малките ни лица, което води до забавяне, когато става въпрос за механично безопасно пространство."
Задните кътници на приматите са разположени точно пред двете темпорамандибуларни сглобки, които, за разлика от другите в нашето тяло, трябва да функционират в перфектна синхронизация. Те също трябва да упражняват значителен натиск върху една или повече точки в челюстта, за да могат приматите да хапят или дъвчат. Ако в този процес зъб е на грешното място, полученото налягане може да има лош ефект върху челюстта, която просто не е достатъчно голяма, за да издържи на това налягане. Следователно е вероятно видовете с по-дълги челюсти по-рано да развият подходяща структура за целия набор от зъби. Хората нямат този късмет и трябва да чакат черепът да се развие до такава степен, че натискът, който действа върху всяка група възрастни кътници, да не увреди нарастващата ни челюст. "Това проучване дава нови прозрения, чрез които могат да се видят отдавна известните връзки между развитието на зъбите, растежа на черепа и профила на съзряване", каза Гловачка.
Изследването, озаглавено "Биомеханична перспектива за появата на моларите и историята на живота на приматите", е публикувано в списанието "Science Advances".
