5 сутринта, някъде по пътя между Масачузетс и Роуд Айлънд: Робърт Блетън е зад волана на своя камион и наблюдава монитора в кабината. На него се виждат три съзтезателни коня, които пътуват в ремаркето му към конно изложение. Ценен товар, който 70-годишният мъж прекарва през североизточната част на Съединените щати преди изгрев слънце тази сутрин. "Стар съм", казва той и се смее. "Така или иначе ставам рано."
Отново на път
Всъщност Робърт вече е пенсионер. След четири десетилетия и милиони километри, пропътувани по американските пътища. Един ден обаче телефонът му звъни. "Беше някогашният ми шеф и се нуждаеше от помощ”, спомня си той. "И аз потеглих отново".
Много американци са в същата ситуация. Само през последната година 1,5 милиона са се върнали на пазара на труда, въпреки че вече са пенсионери. Някои, защото са самотни или им е скучно, други - по необходимост. Най-високата инфлация от 40 години насам е разбила мечтите на мнозина за спокойни старини.
"В началото на пандемията много компании се надпреварваха да съкращават служителите си от страх, че работата и приходите им ще намалеят", разказва Джейн Оутс, председател на американска неправителствена организация, която изследва промените на трудовия пазар. "По-възрастните служители най-често бяха убеждавани да се пенсионират преждевременно с обещания за щедри обезщетения. Много хора с удоволствие приеха."
Недостигът на кадри в транспортния сектор е особено голям
След като американският президент Джо Байдън обяви край на пандемията, липсата на възрастните служители се усеща навсякъде. Резултатът е борба за служители. За всеки търсещ работа в момента в САЩ има две свободни места. Недостигът на кадри е особено голям в транспортния сектор. Според изчисления на индустрията липсват над 80 000 шофьори, нужни из цялата страна. До 2030 г. се очаква този брой да се удвои.
Енергичните пенсионери като Робърт Блетън са желани служители. Той получава по 300 долара на ден за пътуванията си. Мъжът не го прави заради парите, но ще им намери приложение - например ще поднови отоплението в жилището си. След смъртта на съпругата му домът му е празен и самотен. Затова и решава да се върне на работа. "По време на пандемията животът ми се срина", разказва той. "Работата му придаде смисъл отново".
Пенсионерите първи ще загубят работата си при рецесия
Други обаче далеч не се връщат на работа с желание. Сю Ченг Гиз от Лос Анджелис например е работила 40 години като стюардеса. След пенсионирането си тя вече не може да си позволи да лети. Също като на много американци, доходите ѝ зависят от професионална пенсия, финансирана от акционерни фондове. Тъй като акциите падат, пенсионните им доходи намаляват.
От началото на седмицата тя отново е на работа - в магазин за дрехи. Засега поема само по три и половина работни дни седмично, а надницата ѝ е значително по-малка от преди. Ако наемите и цените на храните продължат да се покачват обаче, може скоро да ѝ се наложи отново да работи на пълен работен ден. "Наясно съм, че се справям добре засега”, казва тя. "Но и трябва да призная, че си представях старините си по съвсем различен начин”.
Не е сигурно какво ще се случи с пенсионерите, които са се върнали на работа, ако, както се очаква, Съединените щати изпаднат в рецесия в следващите години. Когато това се е случвало в миналото, тези хора винаги са били първите, които остават без работа. "Ако аз бях собственик на фирма, щях да се постарая да запазя работните места на пенсионерите на всяка цена", казва Джейн Оутс. "До 2030 година в САЩ ще има повече хора над 60-годишна възраст, отколкото такива под 18 години”.
Автор: Торбен Бьоргерс, Дойче веле
