Във Вашингтон се провеждат разговори на Г-20, но присъствието на Русия в клуба прави малко вероятно постигането на консенсус въпреки множеството кризи, пред които е изправен светът.
Финансовите министри и централните банкери от Групата на 20-те най-големи икономики се събраха в столицата на САЩ по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка, които бяха съсредоточени върху войната на Русия в Украйна, нарастващата инфлация и климатичната криза, предава БГНЕС.
Малко вероятно бе обаче Г-20 да постигне съгласие по много въпроси, като в момента групата е изправена пред напрежение между Саудитска Арабия и САЩ във връзка с намаляването на добива на петрол от ОПЕК+, за което Вашингтон се опасява, че ще подхрани допълнително инфлацията.
Въпреки разногласията западните представители заявиха, че Г-20 остава полезен форум. "Дори да има различни мнения - включително такива, които не споделяте, а някои дори не разбирате - това все пак е добър форум за разговор", заяви германският министър на финансите Кристиан Линднер. "По-добре е да има форум, на който да се говори, отколкото да няма такъв", каза той пред репортери.
Очаква се обаче срещата на Г-20 да приключи без съвместно комюнике, както при предишните си срещи, председателствани от Индонезия тази година. Пресконференцията е насрочена за по-късно тази вечер. "Бихме могли да направим комюнике, в което да не се споменава войната в Украйна, но не искаме комюнике, което да замита нещата под килима", заяви за АФП източник, близък до дискусиите.
Докато западните държави налагат безпрецедентни санкции на Русия, други държави поддържат икономически връзки с Москва, като Индия и Китай увеличават покупките си на руски петрол.
Сега Групата на седемте богати демокрации се стреми да ограничи цените на руския износ на суров петрол - ход, целящ да лиши страната от основен източник на финансиране на военните ѝ усилия. В сряда Г-7, в която влизат Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заяви, че е постигнала "значителен напредък" по ключови части от предложението си, като отбеляза, че е присъединила Австралия към коалицията си. Ключово предизвикателство за предложението е получаването на широко световно одобрение за ограничаване на цените.
Ръководената от Саудитска Арабия група на износителите на петрол ОПЕК разгневи Съединените щати, като се съгласи на драстично намаляване на добива заедно с Русия и други съюзници, което може да доведе до още по-голямо покачване на цените на енергията. Вашингтон обвини ОПЕК+, че се съюзява с Москва, а в сряда президентът Джо Байдън заплаши с "последствия" за Саудитска Арабия. В свое изявление саудитското външно министерство отрече решението да е "политически мотивирано срещу САЩ" и изрази "пълното си отхвърляне на тези твърдения, които не се основават на факти". Но говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Джон Кърби отговори, че Рияд е знаел, че намалението "ще увеличи руските приходи и ще притъпи ефективността на санкциите. Това е грешна посока."
Източникът, близък до дискусиите в Г-20, заяви, че западните държави са обяснили на срещата, че са "разочаровани" и че това противоречи на интересите на Саудитска Арабия, "защото рискът за тях е, че ще предизвикат рецесия". По време на вечерята в сряда Г-20 обсъди и състоянието на световната икономика и дълга. Днес те разговаряха за финансовия сектор, регулирането на криптовалутите, глобалния минимален данък за корпорациите и как да се изпълнят ангажиментите в областта на финансирането на климата, каза източникът.
Напрежението в рамките на Г-20 идва в момент, когато лидерите трябва да се срещнат на среща на върха в Бали, Индонезия, следващия месец, на която Байдън може да сподели едно място с руския президент Владимир Путин и друг съперник, китайския лидер Си Дзинпин. Липсата на консенсус в рамките на групата идва и преди срещата на върха на ООН за климата COP27 в Египет през ноември.
Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви в сряда, че светът трябва да инвестира до 6 трилиона долара годишно, ако иска да постигне целта на Парижкото споразумение за постигане на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г.
