Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Тримата американски президенти, които не присъстват на инаугурацията на своя наследник

10 януари 2021, 14:56 часа • 5024 прочитания

Президентските избори през 2020 г. ще останат в историята. След дълга кампания на фона на глобална пандемия, бившият вицепрезидент Джо Байдън победи действащия президент Доналд Тръмп след решаващо преброяване в Избирателната колегия, съобщава CNN.

Съгласно 20-та поправка на конституцията на САЩ мандатът на излизащ президент изтича по обяд на 20 януари. Но Тръмп, който подлагаше на съмнение резултатите от изборите в продължение на два месеца, написа в Twitter, че няма да присъства на встъпването в длъжност на своя наследник.

Историята има някои намеци как може да изглежда тази церемония за смяна на управлението през 2021 г. В миналото трима излизащи президенти отказват да присъстват на инаугурацията на своите наследници. Те са Джон Адамс през 1801 г., Джон Куинси Адамс през 1829 г. и Андрю Джонсън през 1869 г. Дори тогава, техните случаи дават подходящ пример за това какво може да последва в днешния разделен политически климат.

В силно поляризирани времена, когато резултатите от изборите се поставят под въпрос, отказът на излизащ президент да присъства на встъпването в длъжност на новия президент доведе до изненадващо полезни резултати за страната. И в трите случая идващият лидер ръководеше много популярни правителства и печели два мандата.

Всичко това може да вещае добре за политическото бъдеще на Байдън.

Ще ви разкажем за тримата изходящи президенти, които бойкотираха встъпването в длъжност на техния наследник:

Президент Джон Адамс

Изборите през 1800 г. са едни от най-горчивите в историята на страната. Изпълняващият длъжността президент Джон Адамс търси втори мандат. Той обаче се сблъсква с мощно предизвикателство от собствения си вицепрезидент Томас Джеферсън. Освен това, има още по-лош сценарий за Адамс: популярното мнение е против него. Това се дължи на защитата му на силно разделящите закони за чужденци и размирици от 1798 г., които ограничават дейността на чужди граждани и ограничават свободата на словото и печата.

Самият процес на гласуване е също толкова сложен. Преди приемането на поправка 12 от 1803 г., която урежда процеса на подбор, избирателите гласуват не за една формула, а два пъти за отделни лица. Така че председателството и заместник-председателството се решават в полза на тези, които са получили най-голям брой гласове и втория най-голям брой.

Резултатът през 1800 г.? Равенство между Джеферсън и неговия партньор Аарън Бър. Което означава, че решението за изборите по-късно се премества в Камарата на представителите. Междувременно, отношенията между Адамс и Джеферсън продължават да са достатъчно сърдечни. През януари Джеферсън вечеря с Джон и Абигейл Адамс в Белия дом.

Би ли било възможно помирение? "Сър, предизборното събитие е по силите ви", обръща се Джеферсън към Адамс в началото на февруари. Но Адамс отказа да се намесва в гласуването на Парламента. След повече от 30 гласа, Камарата на представителите в крайна сметка решава надпреварата в полза на Джеферсън.

Президентът Адамс решава да не присъства на инаугурацията на неговия наследник. В този смисъл той напуска град Вашингтон в 4 часа сутринта. 4 март 1801 г. Решавайки да не присъства на инаугурацията на Джеферсън, Адамс може би е мотивиран от желанието да понижи политическата температура в столицата.

Полученото в резултат мирно предаване на властта от Адамс към Джеферсън е иронично наречено „Революция от 1800 г.“. След произнасяне на помирителна реч на инаугурацията, Джеферсън започва почитаната вече традиция на поход от Капитолия до Белия дом. Предстоят му два мандата..

Следващият период се нарича „Джеферсонова ера“, а неговите последователи - Джеферсоновите републиканци. Акцентът на тази група върху аграрния републиканизъм, ограниченото управление и правата на щатите резонира и до днес.

Президент Джон Куинси Адамс

Джон Куинси Адамс следва стъпките на баща си в много отношения. Като държавен секретар на излизащия президент Джеймс Монро той се опитва да получи президентския пост сам по себе си през 1824 г. Но е изправен пред множество съперници, най-вече Андрю Джаксън и Хенри Клей.

Джаксън представлява най-сериозната заплаха. В друг паралел на връзката на баща му с Джеферсън, Куинси Адамс в един момент е политически съюзник на Джаксън. Но отношенията се охлаждат значително, когато двамата се оказват състезаващи се за една и съща позиция през 1824 година.

Джаксън печели популярния и електорален вот, но не постига мнозинство в нито една от камарите. С изборите на линия избирателите на Клей насочиха подкрепата си към Адамс. И Камарата на представителите гласува да избере Адамс за следващ президент. По-късно Джаксън заявява, че е сключена „корупционна сделка“ и обещава да се кандидатира отново през 1828 година.

Изборите през 1828 г. включват спорен реванш между двамата.. И Джаксън се очертава като явен победител този път. Подобно на баща си преди него, Куинси Адамс се опитва да поддържа сърдечни отношения с идващия президент, макар и с малък успех. Куинси Адамс предлага да използва Белия дом за тържествата по встъпването в длъжност, но Джаксън отхвърли предложението.

Така Куинси Адамс напуска Белия дом през нощта на 3 март, ден преди встъпването в длъжност на Джаксън. Отново, подобно на баща си, той умишлено избира да не присъства на клетвата на своя наследник.

Куинси Адамс , обаче не моеа да спре вълната на народната демокрация, последвала мандата му. През следващите години избирателното право е разширено за почти всички бели мъже. Масовото участие в политическата култура от онова време възражда втората двупартийна система на демократите и вигите. Джаксън изкарва два мандата и дава тон на демократите-президенти за едно поколение.

„Ерата на Джаксън“ все още отеква в наше време. Дори когато най-отвратителните му характеристики са ограничили значението му.

Президент Андрю Джонсън

Вицепрезидентът Андрю Джонсън поема президентския пост след убийството на президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г. И новият президент обещава да възпрепятства волята на Републиканския конгрес на всяка стъпка. Въпреки популярния си призив обаче, той не успява да осигури кандидатурата на Републиканската партия за президент през 1868 г. и дори е отстранен с импийчмънт от Камарата на представителите.

През ноември 1868 г. страната избира генерал Улис С. Грант, противника на Джонсън, за президент с широк избирателен марж. При всеобщото гласуване Грант дължи своето малко мнозинство от 300 000 гласа на близо половин милион освободени в южните щати.

Въпреки победата на Грант на изборите, Джонсън упорито отказва да присъства на инаугурацията на 4 март. По-скоро той остава в Белия дом, за да подпише законодателство. А Грант отхвърли идеята да се вози в същия файтон с Джонсън.

Спънката не направи нищо, за да провали администрацията на Грант и неговата политика на енергична подкрепа за възстановяването на юг. Той е преизбран лесно през 1872 г. за втори мандат. С изключение на двата мандата на Гроувър Кливланд, републиканците доминират в Белия дом до 1913 година.

Самият Грант остава твърд защитник на гражданските права на освободените хора на юг, дори когато корупцията тормози правителството му. Въпреки проблемите му, неотдавнашните биографии реабилитираха осемте години на управление на Грант. Епохата на възстановяването също е преформулирана като голям експеримент на Америка в демокрацията.

Ретроспективно, тези три примера за инат от страна на седящите президенти трябва да се приемат с известна доза ирония. Всъщност, всички останали излизащи президенти са присъствали на встъпването в длъжност на техния наследник. Но като се има предвид поведението на Тръмп след изборния ден, е подходящо той да последва примера на своите предшественици и да не присъства на инаугурацията на Байдън.

Разбира се, по този начин той е изправен пред същата съдба като предишните бойкоти на президентските встъпвания в длъжност. Във всеки случай на тези предишни президенти, неговият наследник излиза извън рамките на спънките и ръководи нацията не един, а два мандата. Остава да видим дали това ще изписва „Ера на Байдън“.

Превод: БГНЕС

Тодор Беленски
Тодор Беленски Отговорен редактор
Новините днес