През ноември американците ще избират следващия президент. Ако Доналд Тръмп загуби, той ще отиде в историята, пише Бенямин Бидер в Der Spiegel. За обществените сили обаче, които го доведоха на тази длъжност през 2016 г., това не се отнася.
Политическите разногласия в продължение на 4 години се фокусираха върху личността на Тръмп. По-дълбоките причини за войнственото поведение на неговите поддръжници обаче се обсъждат много по-малко. „Тръмп е следствие, но не е самата причина” – казва живеещият в Принстън икономист Ангус Дитън, носител на наградата „Нобел” по икономика през 2015 г.
Дитън и икономистът Ен Кейс в продължение на много години провеждали изследвания „на терен”, например в щата Монтана, в който Тръмп удържа победа над Хилъри Клинтън. Сега двамата са написали книга за болестта, симптом на която е президентството на Тръмп, и която дори от неговото заминаване още дълго няма да може да бъде излекувана.
„Смърт от безнадеждност” (Deaths of Despair) е озаглавена книгата. Нейната голяма заслуга е в това, че тя документира катастрофата, която не забелязват много медии, защото тя се развива бавно, като се прокрадва. „Смърт от отчаяние” не е образно изказване, описващо икономическия спад в значителна част от американското население, а има буквален смисъл.
Отправна точка се явява наблюдението, че продължаващото увеличаване на продължителността на живота в САЩ за изминалите години практически спря. САЩ се намират далеч зад страни като Канада и Швеция.
Общата продължителност на живота е среден показател за групите от население. Кейнс и Дитън изследвали данните за смъртността и се натъкнали с огнище на тиха криза. По-високата смъртност практически напълно е свързана с три причини: рязко увеличаване на самоубийствата, алкохолизъм и свързаните с него заболявания, предозиране на наркотици.
Най-силно засегната се оказала „бялата работническа класа” – белите служители без диплома за образование.
В същото време докато смъртността в тази група от населението на възраст от 45 до 54 години практически във всички други развити страни намалява, в САЩ от края на 90-те години тя даже расте. В сравнение с Швеция вероятността от смърт сред белите американци е два пъти по-висока. От 1999 г. тези допълнителни жертви, които можело да бъдат избегнати, съставлявали общо 600 хиляди американци, основно на следна възраст.
Ръстът на смъртност макар да съвпада с избухването на опиумната криза в САЩ, според изследователите не може да се обясни само с това. „Без влошаване на икономическото положение сред бялата средна класа кризата с наркотиците не би била така мащабна” – казва Дитън. „В обществото се наблюдава отчаяние. Това създава възможност за пласиране на опасните субстанции от фармацевтичните отрасли, които не се регулират по задължителния начин.”
Причината за тази ситуация, според мнението на Дитън и Кейс, са тектоничните трусове на американския трудов пазар. Работниците, които по-рано са могли да водят сносен живот и без диплома за висше образование, се сблъскват с все повече трудности. С отчитане на инфлацията заплатата на пролетариата в САЩ вече от половин век не расте – покупателната способност на белите работници от 1979 до 2017 г. е намаляла с 13%.
Това довежда не само до материални последици. Кейс и Дитън показват как съществено се влошило здравното състояние на хората на възраст от 45 до 54 г. без висше образование. В тази възрастова група частта на хроничните заболявания е по-голяма, отколкото на американските пенсионери.
Заради икономическия натиск спадане е настъпило и в много традиционни сфери на живота – броят на сключените бракове сред американците без висше образование е намалял много по-силно, отколкото сред образованите.
Какви са причините за това развитие? По-малко квалифицираните американци се сблъскват с натиска от въвеждане на роботи и глобализация. За разлика от европейските страни, в които не се наблюдава увеличаване на „смърт от отчаяние”, в САЩ няма социални държавни системи, които отстраняват или дори предотвратяват ситуации, когато „машините изяждат хората”.
Особено рязко Кейс и Дитън критикуват американската здравна система, която поглъща около 17% от БВП – в Германия е 11%.
Трагизмът на ситуацията се заключава в това, че пострадалите американци не разбират истинските причини за своите беди, а Тръмп не може да предложи решение за проблемите на своите избиратели.
Да бъде отново направен президент, според Кейс и Дитън, би било безцелен „жест на отчаяние и ярост, който прави всичко по-лошо, а не по-добро”.
Превод: Ганчо Каменарски
