Президентът на САЩ Джо Байдън смята ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за най-добрия кандидат за ръководител на НАТО през 2024 г. Това съобщи във вторник в. "Дейли телеграф", позовавайки се на неназовани източници в Алианса.
Според един от тях американският лидер се опитва да убеди германския политик да поеме поста на ръководител на НАТО заради опасенията, че през следващите 12 месеца не може да бъде намерен достоен заместник на настоящия генерален секретар на блока Йенс Столтенберг, предаде БГНЕС.
"Догодина ще имаме проблем, защото става ясно, че ситуацията няма да се подобри в сравнение с тази година", добави друг източник. Друг събеседник на вестника заяви, че през последните години между Байдън и фон дер Лайен се е създала "силна връзка", която е засилила трансатлантическия ангажимент по въпросите на Китай, Украйна и климата. Както е отбелязано в статията, ръководителят на ЕК сега "разчита на Вашингтон за разузнавателна информация", което означава изоставяне на предишния подход, при който информацията от европейските разузнавателни агенции се считаше за основна.
Столтенберг остава начело на НАТО още една година
Според The Daily Telegraph фактът, че фон дер Лайен владее свободно френски език, може да ѝ осигури подкрепата на френския президент Еманюел Макрон. В същото време срещу ръководителя на ЕК може да изиграе лоша роля лошото управление на германското министерство на отбраната, което тя ръководеше от 2013 до 2019 г.
Фон дер Лайен по-рано заяви, че за нея би било чест да бъде избрана за генерален секретар на НАТО, но нейният говорител отбеляза, че тя няма да може да заеме този пост "сега или в бъдеще". Вестникът твърди, че в лични разговори с Байдън фон дер Лайен е уверила президента на САЩ, че няма да може да заеме поста поне до следващата година, когато е насрочен изборът на ръководител на ЕК.
На 4 юли Столтенберг потвърди, че ще остане на поста генерален секретар на НАТО до 1 октомври 2024 г. Според изявление на Северноатлантическия алианс това решение ще бъде официално одобрено на срещата на върха във Вилнюс на 11-12 юли. Медиите, включително британските и американските, многократно съобщаваха, че причината за това решение е трудността да се определи кандидат, който да замени Столтенберг.
