Направи ли Доналд Тръмп Америка отново велика през първата година на управлението си? Всеки сам може да си отговори на този въпрос - поне на нас не ни се струва да е по-велика, отколкото преди.
На 20 януари 2017 година магнатът милиардер положи клетва като 45-ия президент на САЩ. Вечерта след церемонията със съпругата му Мелания танцуваха като Първа двойка под звуците на "My Way" на Франк Синатра. Е, определено можем да кажем, че Тръмп прави нещата по своя начин. Начин, който включва съмнителни връзки с Русия, противоречива външна политика, невпечатляваща вътрешна политика и многобройни гафове. В своя обзор в две части Actualno.com припомня основните акценти от управлението на Доналд Тръмп през вече изминалата година.
Руската намеса
Преди време някой беше написал, че Путин не трябва да се оплаква от Тръмп, защото той си го е избрал. Доказателствата в полза на това твърдение стават все повече. Започнаха да се появяват по време на предизборната кампания в САЩ, а през изминалата година се прибавяха нови и нови.
Още през декември 2016 година беше сформирана парламентарна комисия в Конгреса на САЩ, която трябваше да установи дали е имало намеса на руски хакери по време на предизборната кампания. Директорът на ФБР Джеймс Коми заяви, че руснаците не са влезли, що се отнася до Тръмп, в "чувствителни" компютри на национално, а "само" на местно ниво. Това обаче не успокои страстите особено след като в медиите беше публикувано скандално досие на Тръмп, изготвено от бивш британски агент. В него бяха посочени компромати, чрез които Кремъл "държи в подчинение" новия американски лидер - например запис с проститутки в Москва. Информацията така и не беше потвърдена, но в нея имаше нещо много интересно - че Пловдив е използван като място, където платени от Русия и от Тръмп хакери са се скрили, след като преди това са разпространявали фалшива информация срещу Хилари Клинтън.
Първият кадрови скандал, свързан с руската намеса, беше още през февруари. Тогава се наложи съветникът по националната сигурност Майкъл Флин да подаде оставка само 24 дни след назначаването си. Причината беше разследване срещу него за проведени с руския посланик Сергей Кисляк лични срещи телефонни разговори, един от които - точно в деня на налагане на нови санкции срещу Русия. Първоначално Флин отричаше за разговорите, но по-късно през годината призна, че такива е имало.
Всъщност комуникацията на членове на екипа на Тръмп с руската страна беше разкрита от американските служби, което провокира президента да "им обяви война". Малко след това Джеймс Коми официално обяви, че ФБР разследва дали Кремъл е помогнал на Тръмп. И това му струва главата - през май Коми беше уволнен. Е, тиражираното обяснение беше свързано с прословутите служебни имейли на Хилари Клинтън от времето ѝ като държавен секретар на САЩ, пратени от незащитен сървър през лична поща, но куриозното в случая е, че те са бяха в полза именно на Тръмп. През юни Коми потвърди в писмена декларация пред Конгреса, че президентът е поискал от него да прекрати разследването Майкъл Флин. Но не спря дотук. "Нямам никакво съмнение, че Русия се намеси в президентските избори на САЩ", каза бившият директор на ФБР в прав текст на изслушването си.
Междувременно стана ясно, че главният прокурор Джеф Сешънс се е срещал два или три пъти с руския посланик Кисляк през 2016 година, но не е съобщил за това по време на утвърждаването си в Сената. Сешънс обясни, че се виждал с Кисляк в качеството си на сенатор, но после се оттегли от участие в разследването на руската намеса - решение, което разочарова Тръмп.
Оказа се още, че бившият ръководител на предизборния щаб на Тръмп Пол Манафорт тайно е работил за руския милиардер Олег Дерипаска преди повече от 10 години и е защитавал интересите на Кремъл по отношение на бившите съветски републики. Именно Манафорт през октомври получи първото федерално обвинение за руската намеса. Пак тогава сътрудникът на Тръмп от времето на предизборната кампания Джордж Пападопулос се призна за виновен в измама на разследващите от ФБР. Той се опитал да скрие контактите с професор, свързан с Москва, който "имал идея" за другия кандидат Хилари Клинтън,
През май пък руският външен министър Сергей Лавров се срещна с Тръмп в Белия дом. След посещението имаше сериозни съмнения, че Тръмп е разкрил на Лавров свръхсекретна информация за "Ислямска държава". От руска страна отрекоха, но в американската администрация се говореше, че разкритите данни са повече, отколкото се дават на съюзниците на Америка.
В средата на лятото поредната връзка с Русия се оказа на съвсем лично ниво - замесен беше Доналд Тръмп-младши, най-големият син на президента. Оказа се, че по време на предизборната кампания той се е срещал с близка до Кремъл адвокатка на име Наталия Веселницкая, защото тя му обещала да му предостави компрометираща информация за Хилари Клинтън. На срещата присъствал и зетят на Тръмп (съпруг на Иванка) Джаред Къшнър. Не стана ясно дали информацията е била получена. Младият Тръмп публикува имейлите си до адвокатката, може би в опит да демонстрира прозрачност. Така обаче само потвърди, че е бил наясно с руските усилия в подкрепа на бащината му кампания.
При всичко изписано до момента, трябва да припомним, че и опонентката на Тръмп - Хилари Клинтън, не се оказа света вода ненапита. През октомври бе съобщено, че тя и Националния комитет на Демократическата партия са платили за проучване, включено в скандалното досие на британския агент (онова с пловдивската връзка) за Тръмп и отношенията му с Русия. От юридическата кантора, представляваща Клинтън, заявиха, че тя всъщност не била наясно с детайлите по операцията, но съмненията останаха.
Външна политика
Ходовете на Тръмп във външната политика през първата година на управлението му бяха в пълно противоречие с тези на неговите предшественици - и демократи, и републиканци. Привидно всичко е в името на "величието" на Америка, но ползите за страната са спорни, предвид срива на имиджа ѝ в световен мащаб.
Новият президент започна с чистка - нареди моментално изтегляне на всички посланици, назначени от Обама. Обикновено при смяна на управлението на дипломатите се дават няколко седмици или месеци, но не и този път.
Всъщност Тръмп май си пада по изтеглянията. Оттегли страната си от няколко международни споразумения. Първо беше Транстихоокеанското партньорство с 15 страни от Азиатско-Тихоокеанския район (бел. ред. - за свободна търговия). Вместо него, президентът на САЩ поиска двустранни договори, които "да върнат работните места и индустрията на американска земя". Американският държавен глава започна и нови преговори за Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) между САЩ, Мексико и Канада, като се зарече, че ако не дадат искания от него резултат, Америка си тръгва. НАТО бе наречена "отживяла" организация, преди Тръмп да оттегли думите си и да поиска членките да увеличат разходите си за отбрана. Организацията на ООН за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) пък бе напусната, защото е "антиизраелска".
Най-много критики обаче Тръмп си навлече с изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата. След месец на спекулации дали това ще се случи, то стана факт през юни с аргумента, че вреди икономически на Америка. Световните лидери определиха решението като безотговорно, а множество губернатори на щати заявиха, че няма да се съобразят с него и ще продължат мерките за борба с климатичните промени.
Тръмп се зарече и да "скъса" ядреното споразумение с Иран, но в крайна сметка само отказа да потвърди, че Техеран спазва ангажиментите си, и прехвърли на Конгреса отговорността да реши съдбата на споразумението.
Две бяха основните точки на напрежение във външната политика на САЩ през годината - Сирия и Северна Корея. През април САЩ изстреляха десетки ракети "Томахоук" по сирийската военновъздушна база Шейрат край град Хомс. За нея се твърди, че е използвана за провеждане на атаката със зарин срещу Хан Шейхун. Хиляди американци протестираха срещу атаката и призоваха президента си да се въздържа от военни действия.
Междувременно взаимните заплахи за ракетни удари със Северна Корея ставаха все по-чести. От КНДР заявиха, че политиката на САЩ срещу тях е станала "по-злобна и агресивна", Тръмп пък каза, че ще отвърне с "огън и ярост" на агресия от тяхна страна. Корейците заплашиха остров Гуам (американска територия) и извършиха мощен ядрен опит през септември, което накара мнозина да заговорят за възможността за избухване на война. Тръмп продължи да се перчи с големи приказки за "унищожението" на тоталитарната държава, но крайна сметка се стигна само до налагане на нови санкции срещу нея.
В рамките на форума Г-20 през юли Тръмп и руският му колега Владимир Путин проведоха първата си среща. Тя продължи над 2 часа, а темите на разговор бяха Украйна, Сирия, киберсигурността и борбата с тероризма. Двамата се видяха за кратко и във Виетнам през ноември. През септември пък българският президент Румен Радев присъства на прием на Доналд Тръмп в Ню Йорк.
Сякаш за да завърши годината с гръм и трясък, американският държавен глава призна Йерусалим за столица на Израел. Това беше сред предизборните му обещания, но е възможно да го е направил и под влияние на своя зет и старши съветник в Белия дом Джаред Къшнър, който има нови идеи за постигане на мир в Близкия изток - чрез сближаване на арабските страни и Израел в общ фронт срещу Иран. Но този ход, който е в разрез с принципите на мирния процес, разпали гняв в арабски и мюсюлмански страни и призиви за нова интифада в навечерието на коледните празници.
Външната политика на Доналд Тръмп през 2017 година беше белязана от твърде много противоречия и скандали, а засега не изглежда да е довела до големи ползи.
Очаквайте и част втора на нашия обзор, в която ще разгледаме вътрешната политика и гафовете на американския държавен глава.
