Опитите на Джо Байдън да обедини трансатлантическия алианс току-що получиха удар между очите след медийни съобщения за американско шпиониране на европейски лидери. Това пише Финиан Кънингам в коментар за руската агенция "Спутник", цитиран от БГНЕС.
Президентът Байдън трябва да пристигне в Европа следващата седмица за две големи срещи на върха с така наречените съюзници. Това ще бъде първата му лична среща с европейски лидери, откакто стана президент. Но ще бъде нелепо предвид новите разкрития за американците, които подслушват личните комуникации на висши политици от Европейския съюз.
Нещо повече, Байдън е лично замесен в скандала. Последните съобщения в медиите установиха, че датските разузнавателни служби са се договорили с Американската агенция за национална сигурност да проникнат в телефони и имейли на други европейски правителства. Оказва се, че това е ставало по време на бившата администрация на Обама, в която Байдън беше вицепрезидент. Няма причина да се смята, че незаконното наблюдение е спряло въпреки твърденията на Вашингтон за противното.
Последните доклади будят доверие, защото същия вид шпионаж от американското разузнаване на европейски лидери беше разкрит по-рано от бившия американски служител на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън. Сред разкритите „бомби“ на Сноудън тогава беше, че администрацията на Обама е замесена в шпионаж срещу германския канцлер Ангела Меркел.
Сега се оказва, че американците са си сътрудничили с Дания, за да шпионират други европейски лидери, в Германия, Франция, Норвегия, Швеция, и, без съмнение, още страни. Това едва ли е нещо ново. Британската агенция за разузнаване GCHQ отдавна е известна с това, че действа като очите и ушите на Америка в Европа.
Всичко това е плашещо тревожно, както може да се извлече от позорното мълчание сред правителствата на ЕС за скандала. Както когато САЩ съобщиха за шпионаж на Меркел през 2013 г., и сега се наблюдава същия жалък европейски отговор: мълчаливо приемане на онова, което е скандално нарушение от страна на американците.
Това, което ясно се вижда отвъд всякакви двусмислия, е, че европейските правителства са васали под контрола на Вашингтон. Те не са „съюзници“, тъй като тази дума предполага взаимно партньорство на равни. Те са жалки лакеи на американската власт, които изневеряват на себе си.
Това обяснява защо отношенията и на Русия, и на Китай с Европа се влошават толкова бързо. При господстващите правителства на ЕС е практически невъзможно Москва или Пекин да имат продуктивни отношения с Европа. Те изискват Европейският съюз да има поне малко независимост и автономия. Както е ясно обаче, европейците са просто подчинени на диктата на Вашингтон. По този начин подновената враждебност на Америка от Студената война към Русия и Китай рефлектира безспорно върху европейския блок. Защото европейците не са нищо друго освен сателити на американската империя.
Затова Русия и Китай губят политическата си енергия да призовават европейците да подобрят отношенията. Може би някога в бъдеще отношенията ще постигнат напредък, но това ще стане, когато ЕС наистина има независимост от американската хегемония.
Денят за разплата отдавна е настъпил. На народа на Европа му писна от европейски лидери нон-стоп в услуга на Вашингтон. Безкрайните престъпни войни на Вашингтон се толерират от ЕС. Безразсъдната агресия на Америка към Русия, Китай, Иран, Сирия, Венецуела и всякакви други независими нации се подпомагат от безкръвните политици на Европа.
И все пак, дори и с тази сервилност към американския империализъм, американските управници не са сигурни в своите европейски поклонници. Това е белегът на параноичния тиранин, който дори не вярва на своите роби. Шпионирането на европейските правителства реално показва абсолютното пренебрежение на Вашингтон. Всички приказки за „споделени ценности“, „съюзници“, „трансатлантически съюз“, „ред, основан на правила“ и т.н., са просто цинични плахи.
Когато Байдън влезе в Белия дом, неговият основен приоритет беше да вкара европейците в правилната васална линия след годините на хаотична политика по времето на Тръмп. Това служи и на целта за привеждане на ЕС в съответствие с американската враждебност към Русия и Китай. Байдън и неговият държавен секретар Антъни Блинкен продължават да повтарят колко важни са "съюзниците" на САЩ. Това, което всъщност имат предвид е, колко важно е европейското подчинение за улесняване на американската агресия по целия свят.
Ако от последния шпионски скандал има някаква полза, то тя е може би в това, че намерението на Байдън да подкара тотално европейците по своята линия, току-що дерайлира. Еквивалент на президент, който тича по стълбите на Air Force One и пада върху лицето си.
