Над 3 милиона души са загубили през последните десетилетия родните си места заради проекти на Световната банка. Това твърди група разследващи журналисти. Много правозащитници са възмутени от разкритията.
Язовирни стени, електроцентрали и други проекти в помощ на развиващите се страни, финансирани от Световната банка (СБ) са отнели поминъка и и родината на близо 3, 4 милиона души. Според международно журналистическо разследване, чиито резултати бяха публикувани от Западногерманското радио (WDR), е застрашено оцеляването на голяма част от тези хора.
В Нигерия например правителството прогонило жители от бедняшкия квартал Ист Бадия в най-големия град на страната - Лагос. Преди това просто ги предупредили да опразнят жилищата си, без да им отпуснат каквото и да било обезщетение. Друг пример е случилото се в Кения: твърди се, че хиляди тамошни хора загубили родните си земи заради програма за опазване на горите, финансирана от СБ. Екипът от 50 разследващи журналисти е събрал и други подобни истории от най-различни държави. Правозащитни организации отдавна критикуват факта, че Световната банка недостатъчно се интересува и не контролира последиците от своите проекти.
"Сериозни грешки"
След проведено вътрешно проучване, Банката призна наличието на "сериозни грешки" в провеждането на някои от масовите преселвания. Президентът на СБ Джим Йон Ким тези дни заяви на пресконференция във Вашингтон, че в тази сфера, Банката би следвало да подобри дейността си: "Твърдо решен съм да се поучим от грешките на миналото. Ще направим всичко, което е по силите ни, за да защитаваме хората и тяхната околна среда", каза Ким.
Това обаче едва ли е достатъчно, твърди Джесика Евънс, правозащитничка на "Хюмън райтс уоч" (HRW). "СБ няма право просто да обещава, че вече няма да допуска подобни грешки. Тя е длъжна да намери засегнатите и да ги обезщети", каза тя в интервю за Дойче Веле.
Недостатъчен контрол
И досега СБ не е успяла да установи колко хора са били ощетени от нейните проекти, казва Алесандра Масци от правозащитната организация "Амнести интернешънъл. "Причината е, че банката не подлага на проверка информациите на властите в страните, в които финансира проекти. Джесика Евънс от "Хюман райтс уоч" е на мнение, че СБ се интересува предимно от това да вложи пари в своите проекти, но не прави достатъчно, за да контролира реализацията на тази проекти.
"В случая с изселването на хора в Нигерия СБ е трябвало да знае какви ще са последствията от нейния проект", казва Ашфак Калфан, който също работи за "Амнести интернешънъл". "Подобно нещо вече се е случвало с друг техен проект в същата страна. Въпреки това отново са отпуснали кредит, без да поискат каквато и да било гаранция от правителството на федералния щат Лагос, че подобно нещо няма да се повтори", казва Калфан.
Съмненията
Германия, която е четвърти по значимост донор на СБ, настоява Банката да отдава приоритетно значение на спазването на човешките права при осъществяването на своите проекти. "Германия би следвало да си осигури подкрепата на други правителства, за да прокара този принцип", казва Евънс.
В един свой доклад от месец март 2015 г. Банката признава, че е допуснала грешки. Междувременно тя е представила и план за реформи. Правозащитници обаче се съмняват доколко тези намерения могат да бъдат наистина реализирани - главно поради наличието на един фундаментален проблем: Световната банка поставя икономическия прираст над човешките права.
Източник: Дойче веле
