След две седмици гражданите на САЩ ще отидат до урните, за да гласуват на междинните избори. Икономиката и инфлацията без съмнение ще оглавят списъка с тревоги на избирателите. Въпреки това, те почти със сигурност са загрижени за глобалната ситуация и намесата на САЩ във войната в Украйна.
Администрацията на президента Джо Байдън доста разумно избягва обсъждането на украинския въпрос по същество по време на предизборната кампания. Външната политика рядко печели избори и със сигурност не в толкова напрегната вътрешна среда.
Изборите обаче имат последствия и ако Америка продължи да подкрепя Киев, властите все пак трябва да започнат да съобщават по-ясно на нацията колко е важно да се борим срещу Русия. Ръководството трябва да обясни значението на тази борба в контекста на стратегическите национални интереси и защитата на правовата държава срещу неприкритата незаконна агресия. Освен това трябва да надхвърли опростените клишета и да започне да отговаря на някои много трудни въпроси.
Може би най-важното от тях е как трябва да завърши този военен конфликт? Не е изненадващо, че САЩ и техните съюзници до голяма степен са оставили подобни въпроси без отговор. Често можете да чуете, че Киев решава при какви условия ще приключи конфликтът. Това не означава, че подобна позиция е фундаментално погрешна, но оставянето на този въпрос отворен е политически изгоден трик.
Наистина зависи от Киев да вземе решение относно условията за прекратяване на конфликта, но да се приеме, че Съединените щати и Западът като цяло нямат влияние върху него, означава да се игнорира реалността. Те в много отношения са взели страна във войната и колкото по-скоро властите спрат да се преструват, че това не е така, толкова по-добре. Западът има свои собствени интереси в този конфликт и твърдението, че той просто зарежда пистолет и го предава на Украйна, в най-добрия случай е неискрено, а в най-лошия - направо опасно.
Съюзниците не желаят да отговорят на този въпрос, тъй като дори само като го зададат, те рискуват да разкрият съвсем реални линии на разделение в подкрепа на Украйна. Ако не беше значителната подкрепа на Запада, Киев най-вероятно нямаше да постигне днешния успех, въпреки смелостта на своите бойци.
Оставяйки всичко "на преценката на Киев", САЩ дават на всяка страна, която предоставя подкрепа, илюзията, че също не е страна в конфликта. Ако Германия и Франция наистина не са съгласни как да действат по украинската криза и позициите им са различно от тези на Естония и Полша, както и на САЩ и Обединеното кралство, единството е застрашено от разцепление, от което Русия може да се възползва.
Киев много внушително и доста успешно контролира информационното пространство. Западът, поне публично, има много скромна представа за целите и намеренията на Украйна, както и за нейните загуби и хода на военните действия – с изключение на съобщения в социалните мрежи и медиите. Самото поставяне на въпроси, свързани с тези ключови фактори в настоящата геополитическа и културна среда, се отъждествява с ерес – сякаш просто задаването на въпроси е равносилно на подкрепа за Русия. Това не е вярно. Това е рационално изследване на геополитически реалности, които имат значително влияние върху вземането на политически решения.
Военните действия и дипломацията вървят ръка за ръка. Развитието на бойното поле променя условията за политическо уреждане на конфликта. Не може просто да се чакат благоприятни военни резултати и едва тогава да се формулират цели и крайни условия. Не по-малко глупаво е да се смята, че формулирането на целите по някакъв начин ще прехвърли инициативата на Русия и ще означава капитулация. По-скоро това е само първата стъпка в един сложен и бурен валс към края на конфликта.
В исторически план Америка не е била добра в борбата с ограничени войни с неясни цели. Днес сме въвлечени в прокси конфликт с неясен край. Човек може да спекулира какви трябва да бъдат целите и намеренията – например източване на военната мощ на Русия, изтласкване на армията ѝ от украинските територии и т.н. – но това са само предположения, а не заявени политически цели. Чудно ли е тогава, че при липсата на яснота много американци поставят под въпрос неопределения характер на подкрепата на Вашингтон за Украйна?
Ако не се пита какви са целите пред Киев и какви могат или трябва да бъдат целите на Запада, лесно можем да бъдем въвлечени в неустойчива ситуация или, още по-лошо, да се сблъскаме с пълна ескалация. Украйна демонстрира своята готовност и способност да атакува руска територия. Украинските разузнавателни служби са заподозрени в извършването на убийството на Даря Дугина, дъщеря на ултранационалистичния философ Александър Дугин. Фактът, че американските власти говориха за участие на Киев в инцидента, говори и за тяхното недоволство от нивото на откритост на Украйна и желанието да се избегне нещо, в което Вашингтон не иска да участва.
Докъде са готови да стигнат САЩ в подкрепа на Украйна? Тук не става дума за настоящата битка за оцеляване на страната и връщане на територии, а за стратегическата крайна цел. Ако Киев иска да си върне Крим, ще предостави ли Вашингтон необходимата помощ за такава кампания? И ако Украйна намери за необходимо да нанесе по-мощни удари срещу контролираните от Русия територии или дори срещу самата Русия? Ще осигури ли Западът оръжията с голям обсег, необходими за офанзива от такъв мащаб? Или това ще се превърне в червена линия за Вашингтон, Лондон и Брюксел? Хипотетично, какво би станало, ако Киев поиска смяна на режима в Москва и нищо по-малко? Дали Съединените щати биха подкрепили такова желание?
Не по-малко важен е въпросът каква трябва да стане следвоенна Украйна. Колко пари ще са необходими за възстановяване на икономиката и инфраструктурата? НАТО и ЕС ще плащат ли за това, ако не сега, то в бъдеще? Ако е така, при какви условия блоковете ще изискват от Украйна да извърши държавни реформи и реконструкция на институционално ниво? Колко надеждна ще бъде тази помощ по време на напрегната икономическа ситуация?
Подкрепата на Украйна е правилното нещо, но това не означава, че сложните геополитически и стратегически въпроси, които са от национален интерес на САЩ, трябва да бъдат игнорирани. Ако не ги поставите сега, това ще бъде равносилно на отказ от планиране. В този случай не трябва да се учудваме, ако реалността ни отмъсти за това.
ОЩЕ: Глас от лагера на Тръмп: Да помогнем на Украйна до самия край не е в интерес на САЩ
Автор: Джошуа Гумински, за The Hill. Той е директор на Центъра за разузнаване и глобални въпроси на Майк Роджърс. Роджърс е председател на Комисията по въпросите на разузнаването на Конгреса и е един от републиканците, които заеха твърда позиция в подкрепа на Украйна от началото на подпалената от Владимир Путин война там.
Превод: Ганчо Каменарски
