Коронавирусът, който се разпространи по цял свят и промени начина на живот на хората дойде от Китай. Това предизвика отрицателни чувства у мнозина към страната. Според данните от последното изследване, над 70% от германците се отнасят отрицателно към Китай, включително заради начина, по който страната се е държала в контекста на коронавируса, пише германският вестник Frankfurter Allgemeine.
Имиджът на Китай в Германия се е влошил значително през последните 12 месеца, отбелязва изданието. Според проучване на американския център Pew Research 71% от германците имат негативно отношение към Китай и това е със 17% повече от година по-рано. Това е и най-лошият процент от началото на подобни изследвания преди 18 години, предава агенция Фокус.
Подобни тенденции се наблюдават и в други 13 индустриални страни, в които центърът проведе проучване на тема обществените нагласи към Китай. В осем от тези страни скептицизмът към КНР достигна исторически високи нива. Най-положителното възприемане на Китай до момента е в Испания и Италия.
Напротив, най-големият спад е настъпил в Австралия: отрицателната оценка на Китай там се е увеличила с 24% през годината и е била 81%. Както обяснява изданието, това се дължи на икономическите санкции, които Пекин наложи на австралийски фирми, след като правителството в Канбера активно се застъпи за независимо проучване на причините за пандемията на коронавируса. Спорът около това завърши в СЗО през май. Проучването е проведено от Pew Research по телефона от юни до август.
Изследователите смятат, че влошаването на имиджа на Китай на международната арена се дължи на начина, по който страната се държи в ситуацията с коронавируса. Междувременно те също така отбелязват, че борбата на Америка срещу епидемията се оценява много по-зле в света. Въпреки факта, че в Китай от няколко седмици почти няма нови инфекции и пътуванията вече са възможни без почти никакви ограничения, като цяло балансът върху ситуацията с коронавируса беше оценен отрицателно от 61% от анкетираните в 14 държави.
Това явно противоречи на начина, по който самите жители на Китай оценяват борбата срещу разпространението на вируса, отбелязва статията. Контрастът е още по-силно изразен в речта на самия Си Дзинпин, който през септември заяви, че Китай със своите практически мерки е помогнал за спасяването на живота на десетки милиони хора по света, а борбата на Китай срещу епидемията демонстрира ясното и неоспоримо превъзходство на ръководството на Китайската комунистическа партия и социалистическата система в кризисна ситуация. В същото време, според проучването, самият Си Дзинпин е оценен в други страни дори по-негативно от Китай като цяло. В Германия 78% от анкетираните казват, че не вярват в правилността на действията му по глобални проблеми.
Други причини за нарастващия скептицизъм към Китай, казват изследователите, са действията, предприети от властите срещу протестиращите в Хонконг, както и потисничеството на уйгурите. Също така голяма роля играе конфликтът със Съединените щати, който изостри предизвикателствата, поставени от Китай в областта на политиката на сигурност, включително за Европа. Освен това Пекин добави гориво към този скептицизъм с провокативни пропагандни видеоклипове, симулиращи нашествие в Тайван и бомбардировка на американските войски в Гуам. Важна роля играе и „демонстративно конфронтационната“ позиция на определени китайски представители, която е добре приета от местното население.
В същото време в Китай отдавна се чуват предупреждения за негативните последици от подобни опити за премерване на силите в дипломатическите кръгове. Както наскоро написа в доклад заместник-ръководителят на мозъчния тръст в китайското външно министерство, „Въпреки че Китай се представи добре в борбата срещу пандемията, ще бъде стратегическа грешка да се разглежда този факт като историческа възможност за възхода на Китай. Ако проправим пътя за популизъм и радикален национализъм, международната общност може да изтълкува погрешно това като стратегия „Китай на първо място“. По-нататък той пише: „Да направиш всички страни врагове е най-лошата от всички дипломатически стратегии“.
Резултатите от изследването на Pew Research само потвърждават това, отбелязва германският вестник. Засега обаче нищо не показва, че международната критика може да принуди китайското ръководство да прояви повече умереност във външната политика. Изглежда, че в много по-добра икономическа ситуация в контекста на пандемия, отколкото в други развити страни, Китай вижда шанс да защити по-активно своите интереси. Това се отразява и в резултатите от проучването на американския мозъчен тръст: въпреки негативното отношение към Китай, повечето европейци го виждат като най-важната икономическа сила в света.
Междувременно китайската пропаганда се бори да представи Китай като „мека сила“. През септември държавните медии, позовавайки се на проучване на базираната в Лондон Kantar Group, заявиха, че националният имидж на Китай продължава да се подобрява. Такъв резултат показват анкети в 22 държави, но не се споменава за кои конкретни държави става въпрос, отбелязва Frankfurter Allgemeine.
