Изневерявали ли сте някога на съпруга си, опишете вашите предпочитания към порнографията и всякакви преживявания с наркотици? Това са някои от интимните въпроси, задавани на шпионите в канадските разузнавателни служби, преди да бъдат наети на работа, пише La Presse. Целта е да се открият всички пропуски, които могат да бъдат използвани от вражеските агенти.
Благодарение на Закона за достъп до информацията канадското издание е получило въпросника, който се използва от Канадската служба за разузнаване (SCRS) при наемането на служителите й. Свръхсекретната федерална агенция, отговаряща за контраразузнаването и защитата на националната сигурност, със сигурност е тази в държавата, която отива най-далеч в проверката на кандидатите за работа, задавайки им изключително неудобни въпроси.
„Понякога е толкова неудобно да зададете тези въпроси на някой кандидат, колкото и вие самият да трябва да им отговорите. Питате някого какви порно клипове гледа онлайн и го виждате как започва да се гърчи на мястото си. Може да стане наистина неловко“, казва Андрю Кирш, бивш агент на SCRS, който е изпитал процеса и от двете страни - като новобранец и след това като интервюиращ новите кандидати.
Детекторът на лъжата е неотменна част от интервюто
Въпросникът е прелюдия към по-задълбочено интервю с психолог като част от наемането на бъдещите шпиони. Тестът с полиграф (детектор на лъжата) също е част от процеса.
ОЩЕ: В света на кошмарите: Защо хората обичат да гледат ужаси
Животът на кандидатите е проверяван до най-дребния детайл. Те трябва да опишат отношенията между родителите си, да докладват за всякакви проблеми с наркотици или психично здраве в семейството, включително чичовци, лели и братовчеди. От тях се очаква да представят отчет за своите финанси, да опишат подробно колко пъти са опитвали този или онзи вид наркотик, колко често консумират алкохол, да разкрият всяка травма, която ги е белязала по някакъв начин през живота им.
„По принцип SCRS се опитва да оцени лоялността на кандидата към Канада и неговата надеждност“, казва Андрю Кирш. Той дава като пример дългове от хазарт, злоупотреба с алкохол, скрити извънбрачни връзки, които биха могли да бъдат използвани като лост от чуждестранен агент за оказване на натиск върху шпионин на CSIS, за да получи класифицирана строго секретна информация.
Въпросите са предназначени да насочат към факторите, които биха могли да накарат определен канадски агент да се „пречупи“ и да предаде страната си поради лични причини. Добре известен е примерът с Джеф Делисъл, офицер от канадското военно разузнаване, казва Кирш, който е бил арестуван през 2012 г. за продажба на държавни тайни на Русия. Оказало се, че той е стигнал до предателство към страната си заради проблеми в брака си. „Кандидатите може да са уязвими на изнудване и заплахи от страна на чуждите агенти, ако те разполагат с компрометираща или по друг начин неудобна информация за личния им живот“, казва Кирш.
