Доверието към институциите в различните страни по света влияе върху успехите в борбата срещу новия коронавирус, установи мащабно изследване по поръчка на ООН.
Изследването е обхванало 149 страни по света, като са използвани основно данни от "Галъп уърлд пол". Проучването върху чувството на щастието, което е най-популярната класация в изследването, показва изненадваща устойчивост в оценката на хората на живота им, пише DarikNews.
Изследването установява, че доверието и възможността да разчиташ на другите са придобили по-особено значение през пандемичната година. Сред факторите, установени като важни за успешните стратегии за справяне с пандемията, е доверието в обществените институции.
Колкото повече доверие има в обществото към институциите, толкова по-често те избират верните стратегии и населението подкрепя предприетите мерки. В Бразилия например смъртността от вируса е 93-ма на 100 000 души, по-висока, отколкото в Сингапур и в немалка степен това се обяснява с разликата в общественото доверие към властта.
В отделна част от доклада се прави преглед и анализ на ситуацията в Източна Азия, Австралия и Нова Зеландия, където усилията за проследяване на разпространението на вируса, изолацията и забраните за пътувания доведоха до това вирусът да не излиза от контрол.
В страните от азиатско-тихоокеанския регион, където разпространението на вируса и съответно на смъртните случаи от него се контролира, това не става с цената на големи икономически загуби. Изследването установява, че страните с най-висока смъртност от Ковид-19 са и с регистрирани най-големи спадове в БВП на глава от населението.
По-ясно изразената индивидуалистична култура на страните от Северния атлантически район в сравнение с азиатско-тихоокеанския и относително разхлабените социални норми вероятно са допринесли за по-слабата обществена подкрепа за националните мерки срещу пандемията, се посочва още в доклада. Разбирането за личната свобода в страните от Европа, Канада и САЩ допринася за нежеланието на хората да се придържат стриктно към ограничителни мерки като проследяване на контактите например. Липсата на достатъчно научно познание също допринася за неуспеха на ефективния контрол заради недостатъчното разбиране за епидемиологията и заради податливостта на фалшиви новини.
