В неделя скърбящи хора в цяла Южна Африка се вслушаха в призива на президента Джейкъб Зума да отделят време, за да отдадат почит и да се помолят за бившия президент на ЮАР Нелсън Мандела. В храмове, джамии, синагоги и църкви в цялата страна се стекоха хора, които се помолиха за човека, когото много южноафриканци наричат „тата” (баща).
В Римокатолическата църква в Совето „Реджина Мунди” ранобудни вярващи присъстваха на месата в 7 часа. Каролин Такаду, енориаш и административен служител в училище в Совето, ходи на църква всяка неделя. Тя се моли за Мандела и за Република Южна Африка.
„Бих искала да помоля Бог да ни даде силата, единството и мира, за които Мадиба се бореше. А хората, които идват след него, трябва да следват примера му. Те не трябва да мислят само за себе си. Трябва да работят за нацията, както той правеше. Ето това искаме... Дано душата му почива в мир и в Южна Африка да има единство”, казва тя.
Църквата бе основно място за срещи на активистите по време на борба срещу апартейда. На прозорец в олтара е изобразен Мандела, който размахва ръце във въздуха.
Такаду казва, че е щастлива, че Мандела вече не се бори с лошото си здраве. „Чувствам се успокоена и съм щастлива за духа на татко Мадиба, тъй като той почива в мир, преди всички страдахме за него. Ето защо Бог създаде днешния ден - за неговия покой, и затова ние сме щастливи. Като християни знаем, че след смъртта също има живот”, обяснява Каролин.
В неделя индуисткият храм в Мелроуз проведе служби, посветени на Мандела. „Днес посвещаваме тази молитва и службата на великата световна икона и на състрадателния човек. Най-благородният от всички. Молим се за паметта му, молим се и на бог Муруга да даде на душата му мир завинаги”, казва настоятелят на храма Гопал Тангавел Падайши.
В началото на 90-те години на 20 век Налсън Мандела дойде в този храм, за да отправи молитва в деня, в който трябваше да претърпи операция.
Тогава той се подписа в регистрационната книга на храма и каза на настоятелите да отидат в офиса му за дарение. „Това бе най-хубавият ден в моя живот – да се срещна с човек от такъв калибър”, казва Падайши.
По-късно той разбира, че през 60-те години Мандела е използвал на два пъти храма, за да се крие, преди да бъде съден и затворен за опит да свали правителството.
Вишну Рамджит, друг член на настоятелството на храма, казва, че Мандела е в мислите му през целия ден. „Сега точно идвам от дома му, където запалихме свещи... Хората полагат венци, почитат паметта му. Те не скърбят, а празнуват”, казва той.
Рамджит казва, че съгласно вярата си той чества живота на Мандела, а не да скърби за смъртта му. „В индуизма ние вярваме в прераждането и знаем, че сега една добра душа се е родила някъде по света. Някъде се е родил нов Мандела и ще видите потвърждение на това, което казват хората – че историята се повтаря. Ще има и други хора като Мандела – на друго място, в друго време, и те ще донесат спасение от тегобите на нашата земя”, казва той.
И наистина, след като тъгата от загубата на Мандела премине, повечето южноафриканци споделят това чувство.
Voice of America
